Съветът наложи четвърти пакет от икономически и индивидуални санкции във връзка с военната агресия на Русия срещу Украйна и по-специално реши:

да забрани всички сделки с определени държавни предприятия;

да забрани предоставянето на каквито и да било услуги по определяне на кредитен рейтинг, както и достъпа до абонаментни услуги във връзка с дейностите по определяне на кредитен рейтинг на всяко руско лице или образувание;

да разшири списъка на лицата, свързани с руската отбранителна и индустриална база, на които се налагат по-строги ограничения за износа на изделия с двойна употреба и на стоки и технологии, които могат да допринесат за технологичното усъвършенстване на сектора на отбраната и сигурността на Русия;

да забрани нови инвестиции в руския енергиен сектор, както и да въведе всеобхватна забрана за износ на оборудване, технологии и услуги за енергийната промишленост;

да въведе допълнителни търговски ограничения по отношение на желязото и стоманата, както и на луксозните стоки.

Продължете четенето

След ограничителните мерки, приети на 2 март в отговор на участието на Беларус в неоправданата и непровокирана военна агресия на Русия срещу Украйна, и с оглед на продължаващото сериозно положение, днес Съветът прие допълнителни секторни мерки, насочени срещу беларуския финансов сектор.

Чрез договорените мерки:

ще се ограничи предоставянето на специализирани услуги за финансови съобщения (SWIFT) на Belagroprombank, Bank Dabrabyt и Development Bank of the Republic of Belarus (Банката за развитие на Република Беларус), както и на техните беларуски дъщерни дружества;

ще се забранят сделките с Централната банка на Беларус, свързани с управлението на резерви или активи, както и предоставянето на публично финансиране за търговия и инвестиции в Беларус;

ще се забрани търгуването на акциите на беларуски субекти, собственост на държавата, на местата на търговия в ЕС, считано от 12 април 2022 г.;

значително ще се ограничат финансовите потоци от Беларус към ЕС, като се забрани приемането на депозити, надхвърлящи 100 000 евро, от беларуски граждани или пребиваващи в Беларус физически лица, държането на сметки на беларуски клиенти от централните депозитари на ценни книжа от ЕС, както и продажбата на беларуски клиенти на ценни книжа в евро;

Продължете четенето

Съветът въведе допълнителни ограничителни мерки с оглед на непровокираната и неоправдана военна агресия на Руската федерация срещу Украйна.

Съветът реши по-специално да забрани:

– предоставянето на специализирани услуги за финансови съобщения, използвани за обмен на финансови данни (SWIFT), на Bank Otkritie, Novikombank, Promsvyazbank, Rossiya Bank, Sovcombank, VNESHECONOMBANK (VEB), и VTB BANK’. Забраната ще влезе в сила на 12 март 2022 и ще се прилага и за всяко юридическо лице, образувание или орган, установени в Русия, чиито права на собственост се притежават пряко или непряко над 50% от горепосочените банки.

-инвестирането, участието или приноса в проекти, съфинансирани от Руския фонд за преки инвестиции.

-продажбата, доставката, трансфера или износа на деноминирани в евро банкноти за Русия или за всяко физическо или юридическо лице, образувание или орган в Русия, включително правителството и Централната банка на Русия, или за използване в Русия. Продължете четенето

Рано тази сутрин руските войски нахлуха в Украйна — една свободна и суверенна държава. Отново, в центъра на Европа, невинни жени, мъже и деца умират или се страхуват за живота си. Категорично осъждаме това варварско нападение и циничните аргументи в негово оправдание. Президентът Путин е този, който връща войната в Европа. В тези тъмни часове Европейският съюз и неговите народи подкрепят Украйна и нейния народ. Изправени сме пред безпрецедентен акт на агресия от страна на руското ръководство срещу суверенна и независима държава. Целта на Русия не е само Донбас, целта не е само Украйна, на прицел са стабилността на Европа и международният мир в неговата цялост. Ще потърсим отговорност от президента Путин за това.
Продължете четенето

В зимната икономическа прогноза от 2022 г. се предвижда, че след значителна експанзия от 5,3 % през 2021 г. икономиката на ЕС ще отбележи ръст от 4,0 % през 2022 г. и 2,8 % през 2023 г. В еврозоната растежът също се очаква да бъде 4,0 % през 2022 г., като през 2023 г. ще се забави до 2,7 %. През третото тримесечие на 2021 г. ЕС като цяло достигна равнището на БВП отпреди пандемията и се очаква всички държави членки да преминат този етап до края на 2022 г. Продължете четенето

Националният експертен доклад за България по изследователски проект VIRTEU, финансиран от Европейската комисия – OLAF, е вече достъпен онлайн. Този изчерпателен труд, фокусиран върху взаимовръзките между данъчните престъпления и корупцията в България, е изготвен от Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията и VIRTEU водещ експерт за България, в сътрудничество с Даниела Минева, Хуан Дейвид Абела Осорио, и Кристина Цабала.

Продължете четенето

Автор: Николай Стоянов

Правила и процедури, изграждащи антикорупционната програма

Всеки един елемент от една работеща антикорупционна програма има за цел да създаде координирано противодействие срещу всяка корупционна практика или неетично поведение. Това са правила и процедури, които митигират риска както от вътрешни, така и от външни измами. За тяхното правилното имплементиране са отговорни втората (службите по нормативно съответствие) и третата линия на контрол (службите за вътрешен одит).[1]

На първо място следва да се постави Кодекса за поведение за служители, който е и регулаторно заложен с Наредба № 10 на БНБ – чл. 4, ал. 1, т. 10. Такъв тип кодекси трябва да са отправна точка, когато банковият служител не е сигурен как да постъпи. В документа задължително е уреден пътя, по който служителят може да получи ясни насоки – сезирайки прекия си ръководител или службата по нормативно съответствие. Същевременно, макар и преобладаващ с етични принципи, той е скрепен със санкцията „прекратяване на трудовото правоотношение“ поради нарушение на трудовата дисциплина/вътрешните правила на работодателя.[2]

Продължете четенето

Автор: Николай Стоянов, I част 

Корелационна връзка между финансовото представяне и заложените етични стандарти

В съвременното българско общество етиката, деонтологията[1] и конфликта на интереси са подценявани поради социокултурните особености на постсоциалистическия преход и обвързаната с това коренна промяна в ценностната ни система. Същевременно с идеологическия си избор да стане от част от Европейския съюз, Република България следва да спазва определени норми, целящи създаването на етична рамка и предотвратяването на корупционни практики. Постепенно тези нововъведения ще бъдат прокарани във всички важни области на икономиката и науката. За пример може да се дадат измененията в Закона за развитие на академичния състав[2] (ЗРАС) през 2019 г., с които бе създадена Комисия по академична етика към Министерството на образованието и науката. Това на свой ред изискваше такива комисии да започнат работа във всяка една научна организация. Последствията и сътресенията от тези малки на пръв поглед стъпки се усещат включително и в политическото пространство.

В еврозоната, към която българската държава се стреми, има ясни насоки[3] от Европейската централна банка за установяването на етична рамка във всяка една кредитна институция. Такъв пакет от вътрешни правила следва да включва: обща забрана за злоупотреба с вътрешна информация, правила относно избягването на конфликт на интереси, правила относно приемането на подаръци и актове на гостоприемство и др.[4] Заедно те оформят своеобразен щит за всяка една банка/финансова организация, който гарантира доверие, честност и висока степен на интегритет към своите партньори и клиенти. От друга страна, тези вътрешни правила, когато се прилагат напълно, могат да спестят много излишни главоболия на кредитните институции, както и техните регулатори.

Продължете четенето

Европейският банков орган (ЕБО) публикува днес своето становище относно мащаба и въздействието на програмите за намаляването на риска  в ЕС и стъпките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да се справят с неоправданото отстраняване на риска. Предоставянето на достъп поне до основни финансови продукти и услуги е предпоставка за участие в съвременния икономически и социален живот и отстраняването на риска, когато е неоправдано, може да доведе до финансово изключване на иначе легитимни клиенти и бизнеси. Това от своя страна би повлияло на конкуренцията и финансовата стабилност.

Де-рискингът се отнася до решения, взети от финансовите институции да не предоставят услуги на клиенти в определени рискови категории. Отстраняването на риска може да бъде легитимен инструмент за управление на риска, но може да бъде и признак за неефективно управление на риска от изпиране на пари (ИП) и финансиране на тероризъм (ФТ) с понякога тежки последици.

Продължете четенето