European Compliance center проведе семинар на тема „Санкциите Магнитски или екстериториално приложение на чужд закон“, за да обясни същността, действието и последиците на американските санкционни режими. Лектор на събитието беше Антон Моисеенко – преподавател по право в Националния австралийски университет, сътрудник в Royal United Services Institute и автор на „Корупцията и таргетираните санкции“. Темата е изключително важна за професионалистите, които работят в сферата на съответствието (compliance) и правоприлагането. Предлагаме ви кратко резюме на основните въпроси, на които лекторът и нашият екип се постараха да намерят отговор.

Продължете четенето

В началото на месеца се случи нещо извънредно и значимо в много отношения – САЩ приложиха екстратериториално свое законодателство спрямо български физически и юридически лица. Нашият център още през 2019г. отвори темата, провеждайки конференцияна на тема „Предотвратяване на икономическите престъпления: предизвикателства и възможности“. Никой от публиката тогава не вярваше, че „дългата ръка на закона“ ще засегне и българския бизнес. 

Цялото имущество и имуществени интереси на санкционираните лица, които се намират в Съединените щати или са във владение или под контрола на американски лица, са блокирани и трябва да бъдат докладвани на OFAC (Отдела за контрол над чуждестранните активи към Mинистерството на финансите на САЩ). В допълнение действа и т.нар. „50% rule” – всички юридически лица, които са собственост или под контрола, пряко или косвено, на едно или повече от санкционирените лица с 50 или повече процента, също са блокирани.

Продължете четенето

Научните изследвания в областта на икономическата престъпност представят организацията като меч с две остриета. От една страна, организациите биват мамени от своите работници, дискриминирани от корумпирани държавни служители и биват обект на кибератаки, от друга страна, обаче –  организациите са извършителите на престъпления – те укриват данъци, мамят клиентите си и своите конкуренти. Докато финансовите измами, корупцията, престъпленията срещу интелектуалната собственост и други форми на икономическа престъпност причиняват огромни загуби както на отделни организации, така и на обществото като цяло, много от тези престъпления са извършени от самите организации. 

На 4 февруари 2021 г. се проведе онлайн „Вторият зимен симпозиум за икономическа престъпност: Организациите: отвъд жертви и извършители“ (2nd Winter Economic Crime Symposium – Organizations: Beyond Victims and Perpetrators), организиран от Centre for Counter-Fraud Studies на Университета в Портсмут. Събитието имаше за цел да изследва сложната мрежа от взаимоотношения вътре и между корпоративните структури и как ролята на организациите в икономическата престъпност не бива да се свежда единствено до категориите жертви и извършители.

С фокус върху превенцията на противоправните деяния, изявени професионалисти изнесоха основни презентации по редица теми като ефективнитe програми за съответствие и контрол, подкупването на чуждестранни държавни служители и престъпленията срещу интелектуалната собственост. Risk & Compliance Platform Europe беше медиен партньор на събитието. Нашата редакция проследи за вас и обобщи най-интересното от симпозиума в поредица от статии.

Продължете четенето

Научните изследвания в областта на икономическата престъпност представят организацията като меч с две остриета.

От една страна, организациите биват мамени от своите служители, дискриминирани от корумпирани държавни служители и биват обект на кибератаки, от друга страна, обаче –  организациите са извършителите на престъпления – те укриват данъци, мамят клиентите си и своите конкуренти. Докато финансовите измами, корупцията, престъпленията срещу интелектуалната собственост и други форми на икономическа престъпност причиняват огромни загуби както на отделни организации, така и на обществото като цяло, много от тези престъпления са извършени от самите организации. 

На 4 февруари 2021 г. се проведе онлайн „Вторият зимен симпозиум за икономическа престъпност: Организациите: отвъд жертви и извършители“ (2nd Winter Economic Crime Symposium – Organizations: Beyond Victims and Perpetrators), организиран от Centre for Counter-Fraud Studies на Университета в Портсмут. Събитието имаше за цел да изследва сложната мрежа от взаимоотношения вътре и между корпоративните структури и как ролята на организациите в икономическата престъпност не бива да се свежда единствено до категориите жертви и извършители.

С фокус върху икономическата престъпност, изявени професионалисти изнесоха основни презентации по редица теми като ефективнитe програми за съответствие и контрол, подкупването на чуждестранни държавни служители и престъпленията срещу интелектуалната собственост. Risk & Compliance Platform Europe беше медиен партньор на събитието. Нашата редакция проследи за вас и обобщи най-интересното от симпозиума в поредица от пет статии.

Продължете четенето

С бързото развитие на финансовите иновации, предотвратяването на икономическите престъпления се превръща в предизвикателство. Online разплащанията стават за секунди, преодолявайки географски граници и юрисдикции, а поради високото ниво на анонимност (напр. що се отнася до криптовалутите) верификацията на самоличността, произхода на средствата и действителния собственик може да се окаже „Мисия невъзможна“. Регулаторите налагат строги имуществени санкции, но разчитат на частния сектор и по-специално на звената „Съответствие“, да разкриват и предотвратяват престъпните схеми, превръщайки задължените лица в „пазачи“ на финансовата система. Какво е нужно за ефективен контрол на рисковете? Как работи един ръководител „Съответствие“ в днешната дигитална ера?

За всичко това д-р Елина Кърпачева разговаря с Виолета Колева – опитен комплайънс професионалист в сферата на онлайн разплащанията, онлайн залаганията, форекс и търговията с криптовалути, сформирането и ръководенето на екипи.

Продължете четенето

Европейският банков орган вече има правомощията да надзирава дейността и да координира сътрудничеството между компетентните органи на държавите- членки за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това стана в отговор на финансовите скандали, които разтърсиха Европа през последните години – Danske bank, Deutsche Bank, Swedbank, ABN Amro, ING – които показаха, че единният пазар е невъзможен, ако надзорът и правоприлагането по отношение изпирането на пари е оставен единствено в ръцете на отделните национални държави.

Европейският банков орган (ЕБО) публикува на 17 декември своята методология за извършване на оценки на риска на дейността на компетентните органи на държавите-членки съгласно член 9а от ревизирания Регламент № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган). Тези оценки на риска са част от новата роля на ЕБО да ръководи, координира и надзирава противодействието срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма на ниво ЕС.

Продължете четенето