Глобализацията на световните икономически отношения и либерализирането на капиталовите потоци насърчават добросъвестните икономически оператори да търсят оптималната среда за висока възвръщаемост на инвестициите и търговската си дейност. Същевременно обаче, премахването на ограниченията върху движението на производствените фактори предоставя нови възможности за престъпните организации да прикрият незаконния произход на средствата си, което е оценено от Европейския съюз (ЕС) като заплаха за „вътрешния пазар на Съюза и международното развитие.[1]

Идентифицирането на трети за ЕС държави със съществени дефицити на националната уредба по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма се приема като един от инструментите за защита на правилното функциониране на вътрешния пазар, като механизмът е въведен с Четвъртата директива за противодействие на изпирането на пари.[2]

Продължете четенето

Заключенията показват, че режимът за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма изглежда добре „на хартия“, но има значителни пречки за неговото реално приложение. Резултатите са незадоволителни и не служат за ефективната превенция на финансовите престъпления. Прави впечатление невъзможността на органите на досъдебното производство да използват финансово-разузнавателната информация за успешно наказателно преследване.

Национална оценка на риска съдържа добър първоначален анализ на заплахите от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които е изправена България; обаче липсата на изчерпателни статистически данни за отделните сектори остава значителна пречка за надеждна оценка на риска в България. Възможността за разработване на ефективни политики и стратегии за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма е възпрепятствано от липсата на разбиране на риска и изисква подобрение. Съществуват предизвикателства по отношение на междуведомственото сътрудничество, което е особено възпрепятствано от липсата на необходимите инструменти.

Продължете четенето

От международно журналистическо разследване стана ясно, че три български компании – Агрополихим, Афер България и Фертикс – са внасяли фосфати по море от Сирийската арабска република, въпреки че държавата, управлявана от Башар Асад, е под санкциите на САЩ от 2011 г. и на ЕС от 2012 г.  През 2008 г. Агрополихим вече беше публично разобличен за неетичния им внос от Западна Сахара, а през 2021 г. техният карбамид от Украйна беше открит като товар на скандално известния кораб Vera Su, който заседна край Варна. Сред възможните потребители на торовете е „Еврохим агро България“на швейцарската EuroChem Group AG, която доскоро беше еднолична собственост на руския олигарх Андрей Мелниченко. Той беше поставен под санкционния режим на ЕС и Обединеното кралство през март 2022 г. заради войната в Украйна. След това той подари акциите на съпругата си, която през юни тази година също беше поставена в списъка със санкции на ЕС.

Продължете четенето

В помощ на специалистите по предотвратяване на икономически престъпления стана активна платформа, която ще позволи на всеки гражданин да разглежда плащанията по Системата за електронни бюджетни разплащания СЕБРА, които бяха публикувана миналата седмица. Данните представляват огромен масив от общо 3,5 милиона плащания от държавния бюджет, направени през периода от 2006 до края на юни 2022. Включени са само плащания над 5000 лева, като имената на физически лица са скрити. Тези данни позволяват да видим всяко едно плащане към всяка една фирма, както и основанието, посочено за него. Експерти вече анализират този масив, за да открият червени флагове за противозаконна дейност. Всеки гражданин, обаче, ще има възможноста да направи справка, за да знае повече за характера на бизнеса, с който влиза във взаимоотношение. Мини-платформата ще е достъпна и чрез телефона.

Продължете четенето

В отговор на продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна днес Съветът прие нови мерки, чиято цел е да се затегнат съществуващите икономически санкции срещу Русия, да се подобри тяхното прилагане и да се повиши тяхната ефективност.

С днешния пакет за „поддържане и привеждане в съответствие“ се въвежда нова забрана за купуване, внос или трансфер, пряко или непряко, на злато, ако то произхожда от Русия и след това е изнесено от Русия в ЕС или в трета страна. Тази забрана обхваща и бижутерийните изделия.

С пакета също се разширява списъкът на контролираните изделия, които могат да допринесат за военното и технологичното усъвършенстване на Русия или за развитието на нейния сектор на отбраната и сигурността, като по този начин се засилва контролът върху износа на технологии с двойна употреба и авангардни технологии.

Продължете четенето

На 25 май Европейската комисия обяви предложението си да добави нарушаването на санкциите на ЕС към списъка на „престъпленията на ЕС“ (Judicial cooperation in criminal matters – Article 83 (ex Article 31 TEU). В подробното предложение се обяснява, че това ще позволи на ЕС да установи общ основен стандарт за престъпленията и наказанията в целия ЕС, което ще улесни наказателното преследване и наказване на нарушенията на санкциите във всички държави членки. Ако държавите-членки се съгласят, Комисията ще представи законодателно предложение.

Предложението беше съгласувано със Съвета и след това представено на Европейския парламент за одобрение на 30 юни, което бе дадено от Парламента на 7 юли. Беше съобщено, че Германия трябва да приеме вътрешно законодателство, преди да може да гласува в подкрепа на предложението, което означава, че окончателното приемане на решението от Съвета няма да се състои до есента.

Продължете четенето

Днес Европейският съвет призовава всички държави-членки да се присъединят към санкциите на ЕС и потвърди, че всички опити за заобикаляне на санкциите или за оказване на помощ на Русия по други начини трябва да бъдат прекратени.

Европейският съвет изрази съгласие, че шестият пакет от санкции срещу Русия ще обхване суровия нефт, както и нефтопродуктите, доставяни от Русия в държавите членки, с временно изключение за суровия нефт, доставян по тръбопроводи. Европейският съвет приканва настойчиво Съвета да финализира шестия пакет санкции и да го приеме без забавяне.

Изглежда, че най-накрая има политическо единодушие за ефективно приложение на европейския санкционен режим. Обаче…

Продължете четенето

Днес Европейската комисия предлага нарушението на ограничителните мерки на ЕС да бъде добавено към списъка на престъпленията в ЕС. Комисията предлага също така нови по-строги правила относно възстановяването и конфискацията на активи, които ще допринесат и за прилагането на ограничителните мерки на ЕС. Докато руската агресия срещу Украйна продължава, от първостепенно значение е ограничителните мерки на ЕС да се прилагат изцяло и да не се допуска нарушаването им. Днешните предложения имат за цел да се гарантира, че активите на лицата и образуванията, които нарушават ограничителните мерки, могат да бъдат конфискувани на практика в бъдеще. Предложенията са в контекста на работната група „Freeze and Seize“, създадена от Комисията през март.

Обявяване на нарушаването на ограничителните мерки на ЕС за престъпление в ЕС

На първо място Комисията предлага нарушението на ограничителните мерки на ЕС да бъде добавено към списъка на престъпленията в ЕС. Това ще позволи да се определи общ основен стандарт за престъпленията и наказанията в целия ЕС. От друга страна, такива общи правила на ЕС ще улеснят разследването, наказателното преследване и наказването на нарушенията на ограничителните мерки във всички държави членки.

Продължете четенето

Председателят на Европейската комисия обяви пред Европейския парламент шести кръг от санкции срещу Русия и обеща да сведе до минимум въздействието върху европейските икономики. Страните от Европейския съюз ще спрат да внасят руски петрол и рафинирани продукти до края на годината, каза Урсула фон дер Лайен днес (сряда).

‘’Ще се погрижим постепенно да спрем използването на руския петрол по начин, който позволява на нас и нашите партньори да осигурим алтернативни маршрути за доставка и да сведем до минимум въздействието върху световните пазари. Ето защо ще прекратим доставките на суров петрол от Русия в рамките на шест месеца и рафинирани продукти до края на годината. По този начин увеличаваме максимално натиска върху Русия, като в същото време свеждаме до минимум вредите за нас и нашите партньори по целия свят. Защото, за да помогнем на Украйна, нашата собствена икономика трябва да остане силна.“

Продължете четенето

Възможността за отнемане на активи на санкционирани лица и правни субекти е един от основните въпроси, що се отнася до ефективността на международните санкционни режими. Без специално законодателство по въпроса, националните правителства разчитат на правилата, важащи за отнемане на активи от престъпна дейност. Дали това обаче е достатъчно?

Обединеното кралство направи ускорено изменение на своя закон, касаещ третирането на доходите от незаконна дейност (Proceeds of Crime Act 2002) в отговор на войната в Украйна. Законът за икономическата престъпност (прозрачност и правоприлагане) (The Economic Crime (Transparency and Enforcement) Act) беше внесен в английския парламент на 1 март 2022 г. и получи кралско одобрение на 15 март.

Трите ключови изменения касаят: създаване на публичен регистър на действителните собственици на отвъдморски юридически лица и правни образувания, които притежават имот или земя в Обединеното кралство; укрепване на режима на т.нар. разпореждания за необяснено богатство (Unexplained Wealth Order regime), изменение на процедурата по определяне на физически и юридически лица като обект на санкции и засилване разкриването на престъпления, свързани със заобикаляне на санкционните режими.

Продължете четенето