
Устойчиво корпоративно управление – къде е крайъгълният камък?
Съществува опасност европейският законодател да се провали в желанието си да осигури стабилна основа за устойчиво икономическо развитие. Проблемът с краткия инвестиционен хоризонт и липсата на ангажираност на акционерите е вторичен. От огромно значение е балансирането на корпоративния контрол – лежащ в ръцете на големия, контролиращ акционер.[1] И докато за американската правна система това означаване даване на възможност множеството разпръснати акционери да организират proxy fights,[2] то за Европа процесът би бил обратен – гарантиране, че вземането на управленски решения от съветите на директорите няма да е повлияно от интереса на големия, контролиращ акционер. [3]