Едва ли в медийното онлайн пространство в момента има нещо по-модерно и по-обсъждано от най-новия феномен от света на криптовалутите “NFT”. Същевременно едва ли има и нещо по-объркващо, мистериозно и неразбрано. 

Само през миналия месец март станахме свидетели на изумителни сделки, които независимо от последващото развитие на NFT пазара, ще останат в историята. Художникът Майк Винкелман, по-известен като Beeple, продаде своята NFT колекция за 69 млн. долара, което го нарежда на трето място за най-скъпо продадена колекция на жив изпълнител. Основателят на Twitter, Джак Патрик Дорси, пък спечели над 2 млн. долара, като продаде първия си пост (tweet) на платформата.

Изкуството по своята същност не е нещо, което може да се постави в рамки. Създаването на изкуство понякога е възприемано като антисоциален акт, осъществяван от малцина гении и творци, останали непреходни във времето като Пикасо или Моцарт например. Типичното пространство, в което обикновените хора могат да се насладят на изкуството, е обичайно концертна или изложбена зала. 

Модерните технологии постепенно промениха това и сближиха цифровото и физическото измерение. Интернет е една неограничена от физическата география виртуална сцена. До тази сцена имаш достъп както като творец, дори без задължително да си гений, за да покажеш своите идеи и изкуство, така и като ценител или колекционер. Начинът и пространството на възприемане и наслаждаване на изкуство изглежда вече не е това, което беше, благодарение на пазара на NFT-та. 

NFT-тата засягат авторско право, защита на личните данни, защита на потребителите, данъчното право, пазара на ценни книжа и инвестиции, както и регулаторния режим за противодействие на пране на пари и санкции. За тези в сферата на управлението на риск и нормативно съответствие, NFT-тата повдига въпроси като регулирани ли са тези „активи“ и какви са рисковете, които носят. Настоящата статия търси отговор на тези въпроси.

Продължете четенето

Какво бихте направили, ако бяхте корумпирано лице на публична длъжност и търсите начин да изперете пари с криминален произход с минимален риск да бъдете заловени? Бихте създали многопластова структура от дружества фантоми, които да функционират като руски матрьошки. Дружеството съществува само на хартия, не извършва реална търговска дейност, няма служители, няма офис. То е фирма фантом – подобие на легитимен бизнес, което е регистрирано като правна структура, има банкова сметка и активи, но когато се опиташ да откриеш кой е реалният собственик на тези активи, информацията за него е толкова неясна, колкото биха били очертанията на един призрак. 

Същото бихте направили и при много други сценарии, при които целта е да прикритете, че сте краен бенефициер на банкови сметки, инжектирани от финансови инжекции за понякога стотици хиляди долари с престъпен характер. Журналистически разследвания в последните години като LuxLeaks (2014 г.), Panama Papers (2016 г.) и най-скорошните разкрития OpenLux (2021 г.), извадиха на бял свят стотици хиляди такива фантомни дружества, които са намерили своя дом в държави, всеизвестни като данъчен рай, офшорни зони и законодателство, в което банковата тайна е основен елемент. 

Любопитно е, че почти не откриваме американска следа в тези разкрития. Причината е ясна на всички –  САЩ представлява една от най-големите офшорни зони, където основаването на една такава фирма фантом изисква по-малко информация отколкото при подаването на заявление за свидетелство за правоспособност за управление на МПС или заявление за банкова сметка. Конгресът разпознава, че близо 2 милиона дружества биват формирани в САЩ всяка година. В повечето случаи не е необходимо и посочването на нито един собственик. Така гласи още в самото начало Законът за националното разрешение за отбрана(NDAA) за фискалната 2021 г., влязъл в сила в началото на годината, който включва Закона за корпоративна прозрачност (CTA).

Продължете четенето

Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета относно защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза (т. нар. Whistleblower директива) възникна сред пепелта на множество скандали в Европа през последните години. Например, на пръв поглед напълно разнородни по своята същност, случаите Панама Пейпърс (Panama Papers) и „Кембридж Аналитика“ (CambridgeAnalytica) си приличат по два важни елемента. Първият е начинът, по който излязоха наяве пред света – чрез т.нар. whistleblower. Вторият е чудовищните мащаби и накърнените интереси на европейската общност. 

Законодателната инициатива не закъсня и на 16 декември 2019 г. директивата влезе в сила. Нейна основополагаща цел е осигуряване на общи минимални стандарти на защита на лица, подаващи сигнали за нарушения (т.нар. “whistleblowers”) навсякъде в ЕС.  Държавите членки имат срок до декември 2021 г. да приведат своето законодателство в съответствие с новите европейски разпоредби. 

Не само частният бизнес, но и публичният сектор ще бъдат засегнати. Те не бива да чакат да изтекат месеците и дните до края на този срок,  а да започнат подготовката си още сега. В противен случай, те рискуват да им бъдат наложени солидни глоби. 

Какви са практическите особености и има ли „правилни отговори“ и механизми? Настоящата статия дава пет съвета как да се подготвим за новите изисквания.  Продължете четенето

Спомняте ли си симпатичните сини герои от популярния комикс и детски анимационен филм „Смърфовете”? В представите на къмплайънс специалистите, този образ има двустранна конотация. Индустрията на „смърфовете” и днес продължава да генерира милиони долари всяка година, но този път тя е управлявана от криминални групировки и подпомага изпирането на „мръсни” пари с криминален произход.

Какво е общото между прането на пари и смърфовете?

В сферата на банковото дело и предоставянето на финансови услуги, жаргонът „смъфт” или „финансово муле” се отнася за практиката, при която физически лица биват използвани за транспортни и трансферни операции на незаконно придобити „мръсни пари”, като за тази дейност получават комисиона. Практиката не е нова и оригинално е била използвана десетилетия по-рано в трафика на наркотични вещества зад граница.  В днешно време, приложението й е много по-разнообразно и широко разпространено, благодарение на широкия достъп до интернет и социалните мрежи, от една страна, и електронните плащания, от друга.

Една от тенденциите в сферата на финансовата престъпност и къмплайънс, които се засилиха през 2020 г. в следствие на Кодид-19, е именно повишеното ново на набиране на „смърфове”. Чрез тази практика, организираните криминални групи се възползват от затрудненото положение, в което пандемията постави хиляди хора, и хаоса, който породи.

Настоящата статия разглежда спецификата на схемата за изпиране на пари чрез набиране на „смърфове” или „финансови мулета” от престъпниците, които ги вербуват, които ще наричаме „престъпни работодатели” за целите на дискусията. Продължете четенето