Marta Andreeva

Marta Andreeva is regulatory and AML Compliance Specialist with professional experience in the financial services and fintech sectors from the United Kingdom. Currently, she leads the Global Compliance Program team of an international payment and cryptocurrency platform. She is a Member of the Chartered Institute for Securities and Investment and has obtained globally recognised certifications, including the Diploma in Investment Compliance, a higher level specialist qualification. Her professional and research interests are related to the regulation of finacial services and Fintechs and white-collar crime prevention. Марта Андреева е комплайънс специалист с професионален опит в сферата на финансовите услуги и FinTech сектора във Великобритания. Понастоящем тя ръководи екип за глобално регулаторно съответствие на международна платформа за крипто валути. Тя е член на Институт за Инвестиции и Ценни Книжа в Англия, от който придобива международно признати сертификати в сферата, включително Диплома за Инвестиционно Нормативно Съответствие. Нейните професионални и научни интереси са свързани с регулацията на финансовите услуги и FinTech индустрията, както и предотвратяването на финансовите престъпления.

Базелският Индекс против прането на пари отчита слаб надзор и неефективни системи в Европа

23 юли 2020

Днес излязоха данните от годишния Индекс против прането на пари на Базелския институт – независима неправителствена организация в обществена полза в сферата на превенцията на корупция и корпоративно управление.  Методологията, използвана от Института, е базирана на публично достъпни данни за прозрачносттта на властите и бизнеса, финансовата сигурност, законността и други. Използвани са източници като Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF), Трансперънси интернешънъл, Световната банка и Световния икономичеки форум.

На глобално ниво рисковете от пране на пари остават високи. При оценяване от 1-10  от нисък към висок риск, средната оценка за 2020 г. е 5.22 в сравнение с 5.39 през 2019 г. Въпреки, че драстични промени не се очакваха поради краткия времеви период, 35 държави всъщност са направили крачка назад, а само 6 от тях отбелязват напредък с повече от една точка. На дъното на класацията се намират Афганистан, Хаити, Мианмар, Лаос, Мозамбик и Кайманови острови.

В другия край на спектъра са държави като Естония, Андора, Финландия, както и България. Трява са се отбележи, че оценката на България не е базирана според най-актуалните параметри, тъй като страната ни не е преминавала от 2013 г. през оценителен доклад от Комитета Монивал за съответствие със стандарта на FATF по прилагане на мерките за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

От план за действие до реализация: подводните камъни при създаването на Европейски надзорен орган

02 юли 2020

Съществен проблем в строгия подход в Европа към борбата с финансовата престъпност на практика е липсата надзорни правомощия на наднационално ниво. Мащабите на скандалите в прибалтийските републики, както и в Западна Европа от последните години, доминиращи заглавията в комплайънс сферата с месеци, разтърсиха Европа и ценностите й. Нещо повече, скандалът около неплатежоспособния доставчик на платежни услуги Wirecard от изминалите дни показва, че сериозни пропуски в надзора от страна дори на немския регулаторен орган BaFin са възможни. Бяха извадени наяве липсата на правоприлагане и ефективен надзор дори в страни-членки, смятани за най-големите отличници. 

Още в началото на мандата й през изминалата 2019 г. стана ясно, че за настоящата Европейска Комисия борбата с прането на пари и финансовата престъпност ще бъде сред основните приоритети. Разпознавайки сложността на трансграничната и фрагментирана финансова система, която благоприятства появата на рискове от използването й за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, изпълнителната власт на ЕС подсказа, че предвижда създаването на контролен орган на европейско ниво. 

План за действие: ще затвори ли „вратичките“ новото „куче-пазар“ на ЕС?

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Далеч от очите, далеч от ума: ефектът на Covid-19 върху финансовата престъпност и мерки за превенция

20 април 2020

Това, че офисът е празен, не означава, че финансовата престъпност е в режим на покой. Напротив, вследствие на коронавирусната инфекция, бизнесът е изправен пред редица предизвикателства от комплайанс перспектива – от сигурността на данни при работа в домашни условия до финансови схеми и търговия с вътрешна информация. Представяме някои от потенциалните заплахи, с които професионалистите по риск и нормативно съответвие се сблъскват в контекста на Covid-19, както и някои от мерките за превенция.

Кои са факторите, които влияят на промените в моделите на престъпление?

В сегашната ситуация, при която една трета от населението в глобален мащаб се намира в някаква форма на изолация или карантина, вече е налице промяна и в поведението на престъпните групи.

Факторите, които допринасят за това са увеличеното търсене на определени стоки като маски и медицински продукти, към което се добавя и намалената подвижност и поток на хора през граница. Гражданите остават по домовете си, работейки от вкъщи било то на личен или служебен компютър, като същевременно с това прекарват времето си в мрежата, разчитайки на дигитални услуги. С увеличаването на дните на изолация, страхът и притеснението се у хората се засилва, особено сред най-уязвимите групи като възрастни хора и такива със здравни усложнения. Всички тези фактори допринасят за засиления риск от експлатация на страховете на хората и нови модели на престъпност .

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Преглед на основните регулаторни задължения за бизнеса в контекста на Covid-19

06 април 2020

Коронавирусът (Covid-19) е повод за притеснение в глобален мащаб. Преди да са ясни пълните последствия върху световната икономика в резултат на извънредните мерки в сила както у нас, така и на всички останали държави-членки на ЕС, вече е ясно, че те ще бъдат огромни както за бизнеса и потребителя, така и за фискалната стабилност като цяло.

Във финансовия сектор можем да отбележим до голяма степен координирани наздзорни действия от Европейската централна банка и Европейската система за финансов надзор. Редица мерки се взимат с цел поддържане на стабилността на пазара като цяло, нормалното предоставяне на финансови услуги от всички участници на финансовия пазар в извънредни условия, както и защита на интересите на инвеститорите. Настоящата статия представя общ преглед на основните регулаторни уведомления и задължения, касаещи бизнеса във финансовия сектор на европейско ниво в контекста на Covid-19 към днешна дата.

Европейската централна банка (ЕЦБ)

Европейската Централна Банка обяви, че отлага стрес-тестването в Европа до 2021г., за да позволи на банковия сектор да се фокусира върху поддържането на дейността си в сегашната затруднена ситуация.

Сред безпрецедентните мерки, препоръчани от ЕЦБ в банковия сектор, са отлагането на изплащането на дивиденти и бонуси в периода до месец октомври тази година. Суровата мярка, която безспорно не би зарадвала акционерите и служителите, би спомогнала за увеличаването на капиталовите им резерви и ликвидност при сегашните несигурни условия. Въпреки, че някои банки вече обявиха съгласие с приемането на тези мерки, позитивната реакция далеч не надхвърля липсата на такава.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП)

С оглед правилното фунциониране на пазара в тази обстановка, ЕОЦКП наблюдава ситуацията и влиянието на епидемията върху европейските капиталови пазари и издаде редица препоръки и мерки. Те целят да осигурят нормално фунцкиониране на пазара, защита за инвеститори и кредитори. Във време на финансова нестабилност, от изключително значение е осигуряването на прозрачност и своевременна информация.

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

V Директива относно борбата с изпирането на пари вече в сила: готов ли е бизнесът за ключовите промени?

20 февруари 2020

Вече е в сила приетата на 30 май 2018г. Директива (ЕС) 2018/843 за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари). В тази връзка, в България, директивата беше транспонирана в националното законодателство на 29 ноември 2019г. чрез изменение и допълнение в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

В най-опростения си вариант, въпросите в основата на борбата с изпирането на пари са кой притежава финансовите средства и накъде отиват те. Затова Петата директива залага на допълнителни мерки за гарантиране на повишена прозрачност на корпоративните и други правни образувания и на финансовите сделки, вече заложени в Четвъртата директива, както и разширяване на спектъра от засегнати лица, досега попадали извън обхвата на досега съществувалата законодателна рамка.

Продължете четенето