Съществен проблем в строгия подход в Европа към борбата с финансовата престъпност на практика е липсата надзорни правомощия на наднационално ниво. Мащабите на скандалите в прибалтийските републики, както и в Западна Европа от последните години, доминиращи заглавията в комплайънс сферата с месеци, разтърсиха Европа и ценностите й. Нещо повече, скандалът около неплатежоспособния доставчик на платежни услуги Wirecard от изминалите дни показва, че сериозни пропуски в надзора от страна дори на немския регулаторен орган BaFin са възможни. Бяха извадени наяве липсата на правоприлагане и ефективен надзор дори в страни-членки, смятани за най-големите отличници. 

Още в началото на мандата й през изминалата 2019 г. стана ясно, че за настоящата Европейска Комисия борбата с прането на пари и финансовата престъпност ще бъде сред основните приоритети. Разпознавайки сложността на трансграничната и фрагментирана финансова система, която благоприятства появата на рискове от използването й за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, изпълнителната власт на ЕС подсказа, че предвижда създаването на контролен орган на европейско ниво. 

През месец май тази година Комисията публикува дългоочаквания си план за действие, който съдържа амбициозни предложения и мерки с цел предотвратяване на използването на съществуващите “вратички” в закона. Очаквано, сред мерките от потенциално най-голямо значение е именно създаването на единен европейски надзорен орган. Един такъв орган би елиминирал проблемите със споделянето на информация между отделните национални органи, с разпределението на юрисдикция в трансгранични случаи, с непоследователността в налагането и размерите на глобите, а защо не и да бъде катализатор към консолидиране и хармонизиране на режима като цяло. 

Вицепрезидентът Валдис Домбровскис с ресор Икономика, в която влиза и надзорът над финансовите услуги, посочи два варианта. Първият вариант предвижда разширяването на ролята и правомощията на съществуващия Европейски Банков Орган (ЕБО). От друга страна, вторият вариант е изграждането на напълно нова специализирана агенция.

Какво би означавало това на практика? Какво би направило новото “куче пазач” ефективно и какви биха били правомощията му? Биха ли дали държавите-членки зелена светлина? Преди да въздъхнем с облекчение, че последното парченце от пъзела попада на мястото си, нека помислим какви са подводните камъни?

Продължете четенето

Това, че офисът е празен, не означава, че финансовата престъпност е в режим на покой. Напротив, вследствие на коронавирусната инфекция, бизнесът е изправен пред редица предизвикателства от комплайанс перспектива – от сигурността на данни при работа в домашни условия до финансови схеми и търговия с вътрешна информация. Представяме някои от потенциалните заплахи, с които професионалистите по риск и нормативно съответвие се сблъскват в контекста на Covid-19, както и някои от мерките за превенция.

В сегашната ситуация, при която една трета от населението в глобален мащаб се намира в някаква форма на изолация или карантина, вече е налице промяна и в поведението на престъпните групи.

Факторите, които допринасят за това са увеличеното търсене на определени стоки като маски и медицински продукти, към което се добавя и намалената подвижност и поток на хора през граница. Гражданите остават по домовете си, работейки от вкъщи било то на личен или служебен компютър, като същевременно с това прекарват времето си в мрежата, разчитайки на дигитални услуги. С увеличаването на дните на изолация, страхът и притеснението се у хората се засилва, особено сред най-уязвимите групи като възрастни хора и такива със здравни усложнения. Всички тези фактори допринасят за засиления риск от експлатация на страховете на хората и нови модели на престъпност .

Продължете четенето

Коронавирусът (Covid-19) е повод за притеснение в глобален мащаб. Преди да са ясни пълните последствия върху световната икономика в резултат на извънредните мерки в сила както у нас, така и на всички останали държави-членки на ЕС, вече е ясно, че те ще бъдат огромни както за бизнеса и потребителя, така и за фискалната стабилност като цяло.

Във финансовия сектор можем да отбележим до голяма степен координирани наздзорни действия от Европейската централна банка и Европейската система за финансов надзор. Редица мерки се взимат с цел поддържане на стабилността на пазара като цяло, нормалното предоставяне на финансови услуги от всички участници на финансовия пазар в извънредни условия, както и защита на интересите на инвеститорите. Настоящата статия представя общ преглед на основните регулаторни уведомления и задължения, касаещи бизнеса във финансовия сектор на европейско ниво в контекста на Covid-19 към днешна дата.

Европейската Централна Банка обяви, че отлага стрес-тестването в Европа до 2021г., за да позволи на банковия сектор да се фокусира върху поддържането на дейността си в сегашната затруднена ситуация.

Сред безпрецедентните мерки, препоръчани от ЕЦБ в банковия сектор, са отлагането на изплащането на дивиденти и бонуси в периода до месец октомври тази година. Суровата мярка, която безспорно не би зарадвала акционерите и служителите, би спомогнала за увеличаването на капиталовите им резерви и ликвидност при сегашните несигурни условия. Въпреки, че някои банки вече обявиха съгласие с приемането на тези мерки, позитивната реакция далеч не надхвърля липсата на такава.

С оглед правилното фунциониране на пазара в тази обстановка, ЕОЦКП наблюдава ситуацията и влиянието на епидемията върху европейските капиталови пазари и издаде редица препоръки и мерки. Те целят да осигурят нормално фунцкиониране на пазара, защита за инвеститори и кредитори. Във време на финансова нестабилност, от изключително значение е осигуряването на прозрачност и своевременна информация.

Продължете четенето

Екипът на изследователски център VUZF Lab изготви кризисен оперативен план за преодоляване на икономическите и социални последици от разпространението на епидемията от COVID-19 в България, който е изпратен до Министерски съвет, Народното събрание, компетентните държавни институции, работодателски организации, професионални асоциации и синдикати.

В Кризисния оперативен план  екипът на VUZF Lab предлага система от мерки, които могат да бъдат приложени от държавата и финансовите институции, с цел да се запази жизнеспособността на българската икономика, без това да повлияе негативно върху държавния бюджет.

Основните препоръки могат да бъдат обобщени в следните направления:

1. Подкрепа за осигуряване на стабилност на финансовата система и въвеждане на подходящи механизми за финансово подпомагане на засегнатите сектори;

2. Разсрочване на задължения към държавата за подпомагане на засегнатите бизнес дейности, при спазване на разумни граници и без застрашаване на бюджета;

3. Насърчаване на производството на жизнено важни сектори;

4. Осигуряване на финансова подкрепа за болниците в борбата им срещу епидемията;

5. Гарантиране на подходящи и навременни административни механизми, включително и надеждно управление на фондовете за финансиране по линия на ЕС;

6. Въвеждане на мерки за насърчаване на заетостта в условията на криза;

7. Стимулиране на капиталовите пазари и използване на механизмите на застрахователните дружества.

Предложените в този документ мерки и механизми за справяне със социалната и икономическа криза не са изчерпателни. Те имат препоръчителен характер и биха могли да се ревизират и адаптират според динамиката на ситуацията в страната, развитието на събитията в национален и глобален мащаб, както и според интензитета на социалноикономическите последици. Предложените мерки са съобразени с насоките на Европейската Комисия и Европейските надзорни органи за справяне с кризата.

Прочетете целия текст тук.