Относно смисъла на антикорупционните програми във финансовите организации

12 януари 2022
Knowledge Base

Автор: Николай Стоянов, I част 

Корелационна връзка между финансовото представяне и заложените етични стандарти

В съвременното българско общество етиката, деонтологията[1] и конфликта на интереси са подценявани поради социокултурните особености на постсоциалистическия преход и обвързаната с това коренна промяна в ценностната ни система. Същевременно с идеологическия си избор да стане от част от Европейския съюз, Република България следва да спазва определени норми, целящи създаването на етична рамка и предотвратяването на корупционни практики. Постепенно тези нововъведения ще бъдат прокарани във всички важни области на икономиката и науката. За пример може да се дадат измененията в Закона за развитие на академичния състав[2] (ЗРАС) през 2019 г., с които бе създадена Комисия по академична етика към Министерството на образованието и науката. Това на свой ред изискваше такива комисии да започнат работа във всяка една научна организация. Последствията и сътресенията от тези малки на пръв поглед стъпки се усещат включително и в политическото пространство.

В еврозоната, към която българската държава се стреми, има ясни насоки[3] от Европейската централна банка за установяването на етична рамка във всяка една кредитна институция. Такъв пакет от вътрешни правила следва да включва: обща забрана за злоупотреба с вътрешна информация, правила относно избягването на конфликт на интереси, правила относно приемането на подаръци и актове на гостоприемство и др.[4] Заедно те оформят своеобразен щит за всяка една банка/финансова организация, който гарантира доверие, честност и висока степен на интегритет към своите партньори и клиенти. От друга страна, тези вътрешни правила, когато се прилагат напълно, могат да спестят много излишни главоболия на кредитните институции, както и техните регулатори.

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Обхваща ли Регламент (ЕС) 2020/1503 относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране първичното предлагане на крипто монети?

10 януари 2022
Knowledge Base

Рецитал 15 от Регламент (ЕС) 2020/1503 относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране сякаш изключва крипто токените от своя обхват: „Въпреки че първоначалното предлагане на монети има потенциал да финансира МСП, иновативни стартиращи и разрастващи се предприятия и може да ускори трансфера на технологии, техните характеристики значително се различават от услугите за колективно финансиране, уредени съгласно настоящия регламент“. Подобно заключение обаче би било прибързано – не всички крипто токени остават извън обхвата на Регламента.

Английската версия на законодателния акт използва терминът Initial Coin Offering – „първоначално предлагане на монети“ или ICO. Начинът, по който едно предлагане на монети може да бъде структурирано, варира както технически, функционално, така и като бизнес модел. Общото е, че се случва издаване на токени (виртуални монети) при използване на блокчейн технологията. В зависимост от бизнес модела и функцията токените могат да бъдат три вида: utility tokens (полезни токени), security tokens (токени за сигурност/жетони за ценни книжа) или валутни токени в обща употреба (cryptocurrencies). Нека да обясним тези понятия и тяхното развитие.

Продължете четенето

EBA сигнализира за вредното въздействие на неоправдано „отстраняване на риска“ (de-risking)

05 януари 2022
Knowledge Base

Европейският банков орган (ЕБО) публикува днес своето становище относно мащаба и въздействието на програмите за намаляването на риска  в ЕС и стъпките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да се справят с неоправданото отстраняване на риска. Предоставянето на достъп поне до основни финансови продукти и услуги е предпоставка за участие в съвременния икономически и социален живот и отстраняването на риска, когато е неоправдано, може да доведе до финансово изключване на иначе легитимни клиенти и бизнеси. Това от своя страна би повлияло на конкуренцията и финансовата стабилност.

Де-рискингът се отнася до решения, взети от финансовите институции да не предоставят услуги на клиенти в определени рискови категории. Отстраняването на риска може да бъде легитимен инструмент за управление на риска, но може да бъде и признак за неефективно управление на риска от изпиране на пари (ИП) и финансиране на тероризъм (ФТ) с понякога тежки последици.

Продължете четенето

Комисията предлага да се прекрати злоупотребата с фиктивни дружества за данъчни цели в рамките на ЕС

29 декември 2021
Knowledge Base

Днес Европейската комисия представи ключова инициатива за борба със злоупотребата с фиктивни дружества с неправомерни данъчни цели. С днешното предложение следва да се гарантира, че дружествата в Европейския съюз, които нямат никаква или имат минимална икономическа дейност, не могат да се възползват от каквито и да било данъчни предимства и не налагат финансова тежест на данъкоплатците. Това също така ще защити равнопоставените условия на конкуренция за по-голямата част от европейските предприятия, които са от ключово значение за възстановяването на ЕС, и ще гарантира, че обикновените данъкоплатци няма да понасят допълнителна финансова тежест поради тези, които се опитват да избегнат плащането на своя справедлив дял.
Продължете четенето

Семинар по проект VIRTEU – връзката между данъчните престъпления и корупцията

18 декември 2021
Knowledge Base

Видео записите от българския workshop по проект VIRTEU, спонсориран по програмите на OLAF, са вече публично достъпни онлайн.

По време на семинара, проведен на 29 юни 2021 г., чрез задълбочена дискусия няколко експерта дадоха своите критични оценки въз основа на професионалния си опит относно връзката между данъчните престъпления и корупцията в България. Дискусията имаше за цел да хвърли светлина върху системните слабости в контекста на противопоставянето на подобни криминални явления от правна и практическа гледна точка.

От обсъжданията, които в същото време бяха увлекателни и проницателни, бяха извлечени поредица от важни заключения.

По-специално, първата сесия разгледа феномена на данъчните престъпления в България, адекватността на легалните дефиниции, приложимата правна рамка с оглед оценката на потенциалните недостатъци и добри практики (включително наказателното право), секторната уязвимост на измами и корупция в областта на данъчното облагане.

Втората сесия целеше да разкрие скритите взаимовръзки между корупционните практики и данъчните престъпления, изследвайки теми като факторите, способстващи и улесняващи данъчните престъпления, феномена на „въртящата се врата“, неетично лобиране, упражняването на неправомерно влияние върху политическия процес и подаването на сигнали за нередности.

Продължете четенето

Очаквано въздействие от създаването на Европейски орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма върху задължените лица

07 декември 2021
Knowledge Base

Със съобщение от 7 май 2020 г. бе обявен план на Комисията за действие по отношение на всеобхватната политика на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ)[1], като един от шестте приоритета, върху които се акцентира в документа, е създаването на единен надзорен орган на ниво Европейски съюз (ЕС). Година по-късно, предложението за създаване на орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП)[2] вече е факт и това закономерно извежда на преден план върпоса за очакваното въздействие, което новата структура ще окаже върху задължените лица.

С приемането на 10 юни 1990 г. на Директива 91/308/ЕИО на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари[3] е поставено началото на изграждането на регулаторна рамка на ЕС в областта на БИП, като повече от 30 години по късно, Европейската сметна палата установи, че „На равнището на ЕС се наблюдава институционална разпокъсаност и слаба координация, когато става въпрос за мерки за предотвратяване на ИП/ФТ и за предприемане на действия там, където е бил установен риск”.[4] Констатациите в специалния доклад отговарят на действителната обстановка в ЕС, имайки се предвид придобилите широка публичност случаи на предполагаемо изпиране на пари в рамките на Съюза.[5]

Децентрализираният надзор върху начина, по който задължените лица прилагат правилата за противодействие на изпирането на пари е идентифициран като една от основните причини за високата неефективност на настоящата нормативна уредба, доколкото качеството и ефикасността на надзора не са еднакви в отделните държави членки. В подкрепа на изложеното бяха събрани данни от Европейския банков орган, които впоследствие бяха обективирани в негов доклад от юни 2020 година.[6] Причините за тези различия са свързани с множество фактори, сред които се открояват големината на националния банков сектор, достъпът до необходимите софтуерни продукти и адекватно подготвени експерти в областта на БИП.

Продължете четенето

Българският режим относно колективното финансиране на предприятията (crowdfunding) на фаза обществено обсъждане

01 декември 2021
Knowledge Base

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗИД ЗППЦК) предвижда въвеждане в националното законодателство на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1503, който цели установяване на еднакви, пропорционални и пряко приложими изисквания за предоставянето на услуги за колективно финансиране по отношение на организацията, лицензирането и надзора върху доставчиците на услуги за колективно финансиране, изисквания към дейността на платформите за колективно финансиране, както и изисквания, свързани с прозрачността и рекламните съобщения във връзка с предоставянето на услуги за колективно финансиране в ЕС. Принципът е закрила на инвеститора и запазване интегритета на финансовите пазари. В широк смисъл Регламентът е част от регулациите, целящи премахване на нелоялни или противозаконни практики в сферата на crowdfunding.

Продължете четенето

Пакет за банковия сектор – 2021 г.: нови правила на ЕС за по-устойчив и подготвен за бъдещите предизвикателства банков сектор

30 ноември 2021
Knowledge Base

Европейската комисия прие преглед на банковата уредба на ЕС – Регламента за капиталовите изисквания и Директивата за капиталовите изисквания. С тези нови правила ще се увеличи устойчивостта на банките в ЕС спрямо потенциални бъдещи икономически шокове и същевременно ще се допринесе за възстановяването на Европа от пандемията от COVID-19 и ще насърчи прехода към неутралност по отношение на климата. С днешния пакет се финализира прилагането в ЕС на споразумението „Базел III“. Това споразумение бе постигнато от ЕС и неговите партньори от Г-20 в рамките на Базелския комитет по банков надзор, а целта му е да се увеличи устойчивостта на банките на потенциални икономически шокове. Предложенията са последният етап на тази реформа на банковата уредба.
Продължете четенето

Коронавирус: Комисията предлага да се засили координацията на безопасното пътуване в ЕС

27 ноември 2021
Knowledge Base

Комисията предлага да се актуализират правилата за пътуванията от трети държави до ЕС. Комисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс каза: От началото на пандемията Комисията е напълно ангажирана в намирането на решения за гарантиране на безопасното свободно движение на хората по координиран начин. С оглед на последните развития и научните данни внасяме предложение за нова препоръка на Съвета. Въз основа на нашия общ инструмент — цифровия COVID сертификат на ЕС, който се превърна в истински стандарт, преминаваме към подход, основан на индивида. Нашата основна цел е да се избегнат различаващите се мерки в рамките на ЕС. Това се отнася и за бустерните дози, които ще бъдат от съществено значение за борбата с вируса. Наред с други мерки днес предлагаме Съветът да постигне съгласие за стандартен срок на валидност на сертификатите за ваксинация, издавани след основната ваксинационна серия. Постигането на съгласие по това предложение ще бъде от решаващо значение за следващите месеци и за защитата на безопасното свободно движение на гражданите.
Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Предложение за институционална среда за подаване на сигнали (whistleblowing) в България

21 ноември 2021
Knowledge Base

Защитата на лицата, подаващи сигнали, има два аспекта. Първият е свързан с оповестяването на случващо се неправомерно поведение вътре в организациите за целите на разкриването и наказването на противоправни деяния. В този тесен смисъл подаването на сигнали служи на целите на правоприлагането и по специално – снабдяването на компетентните органи с информация. Вторият аспект е свързан с правоотношението работодател/служител. Като последният трябва да има възможност да разкрива информация за неправомерно поведение (което не е непременно квалифицирано като престъпление или административен деликт), без да се страхува от ответни действия от страна на работодателя. Например, много организации създават свои вътрешни правила за протичане на работния процес и Етични кодекси, а сигналите за тяхното нарушаване трябва да се третират по същия начин и със същата степен на защита като докладването на нарушения на законово задължение.

Продължете четенето