Комисията улеснява дейността на презграничните сдружения в ЕС

06 септември 2023

Днес Комисията прие предложение за улесняване на презграничната дейност на сдруженията с нестопанска цел в ЕС. С негова помощ ще се усъвършенства функционирането на вътрешния пазар чрез премахване на правните и административните пречки пред сдруженията с нестопанска цел, които извършват или желаят да извършват дейност в повече от една държава членка, подсилвайки по този начин ролята на сдруженията с нестопанска цел в създаването на икономически и обществени ползи в ЕС и осигурявайки еднакви условия на конкуренция между тях. Понастоящем, когато сдруженията с нестопанска цел започват дейност в друга държава членка, различна от онази, в която са установени, те не получават еднакво признаване на правосубектността и правоспособността си и често се налага да се регистрират втори път или дори да учредят ново юридическо лице в съответната държава членка. Според оценките за близо 310 000 сдружения с нестопанска цел, които понастоящем са засегнати от тези препятствия при извършване на дейност в друга страна, административните разходи ще намалеят с до 770 милиона евро годишно, което може да доведе до намаление от 8,5 милиарда евро за срок от 15 години. Освен това се очаква още около 185 000 такива сдружения да започнат презгранична дейност, ако бъдат премахнати установените пречки, за които се отнася предложението, и биха могли да създадат до 4,2 милиарда евро добавена стойност за период от 15 години.

С предложението на Комисията в правните системи на държавите членки се въвежда нова правна форма, наречена европейско презгранично сдружение (ЕПГС), която е предназначена специално за презграннични цели и ще доведе до намаление на правната и административната тежест във връзка с признаването и учредяването на сдруженията с нестопанска цел, започващи дейност в друга държава членка. След като бъде учредено в една държава членка, всяко ЕПГС ще бъде автоматично признато и ще може да започне дейност във всички държави членки, в т.ч. стопанска дейност, като по този начин на сдруженията с нестопанска цел се дава възможност да разгърнат целия си обществен и икономически потенциал в ЕС. ЕПГС ще съществуват едновременно с другите видове национални сдружения на равнището на държавите членки. По въпросите, които не се уреждат от предложената директива, например данъчното облагане, държавите членки ще се отнасят към ЕПГС по същия начин, както към сходните национални сдружения с нестопанска цел, като по този начин се зачитат традициите на държавите членки в тази област и не се засягат съществуващите сдружения.

Чрез новите разпоредби се постига следното:

*във всяка държава членка се създава нова правна форма за сдруженията с нестопанска цел, която е предназначена специално за презгранични цели (ЕПГС), като допълнение към съществуващите национални форми;
*въвежда се автоматично признаване на новата правна форма в целия Съюз след регистриране на ЕПГС в една държава членка, посредством „удостоверението за ЕПГС“;
*предвиждат се хармонизирани правила за преместване на седалището, като по този начин на сдруженията с нестопанска цел се дава възможност да се ползват пълноценно от свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, стоки и капитал в Съюза;
*прави се така, че ЕПГС да извличат всички ползи от вътрешния пазар, независимо в коя държава членка са регистрирани, като им се осигурява свободен и недискриминационен достъп до публично финансиране във всяка държава членка, в която извършват дейност.

Заедно с предложената директива Комисията прие и регламент от техническо естество, с който се изменят регламентите за Информационната система за вътрешния пазар (IMI, или ИСВП)) и единната цифрова платформа (ЕЦП), за да се предвиди възможност за сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи чрез IMI и извършване на цифрови операции чрез ЕЦП, като се осигурява достъп на ЕПГС до информация, налична в мрежата.

Следващи стъпки

Предстои предложението да бъде внесено в Европейския парламент и Съвета за одобрение. След като директивата бъде приета, държавите членки ще разполагат с две години за транспонирането ѝ в националните законодателства.

Контекст

Сдруженията с нестопанска цел създават икономически и обществени ползи в целия Съюз и осъществяват дейност в ключови сектори, като здравеопазване, грижи и социални услуги, култура, услуги по заетостта, спорт, научноизследователска и развойна дейност, образование. В държавите – членки на ЕС, има 3,8 милиона сдружения с нестопанска цел, чийто принос към БВП на ЕС възлиза на 2,9 %.

Предложението, с което се потвърждава необходимостта да се създаде благоприятна среда за нестопанския сектор, произтича от Резолюцията на Европейския парламент с препоръки към Комисията относно устав на европейските трансгранични сдружения и организации с нестопанска цел, приета на 17 февруари 2022 г.

Предложението е част от по-широките политически цели в рамките на Европейския зелен пакт и програмата „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., освен това допринася за политическия приоритет за изграждане на икономика, която работи за хората. С предложението се допринася за постигане на целите на Плана за действие за социалната икономика и е свързано с някои от действията по него, а именно с предложението за Препоръка на Съвета относно разработването на рамкови условия за социалната икономика в държавите членки и двата работни документа на службите на Комисията: „Относимите уредби за данъчно облагане на субектите на социалната икономика“ и „Недискриминационно данъчно облагане на благотворителните организации и техните дарители: принципи, извлечени от съдебната практика на ЕС“.

Тиери Бретон, комисар по въпросите на вътрешния пазар : „Сдруженията с нестопанска цел имат възлова роля в нашата социална икономика, тъй като служат за удовлетворяване на колективните интереси в ключови области, като заетост, здравеопазване, социални услуги, образование, научни изследвания или спорт. Сега ние улесняваме тези организации в извършването на презгранична дейност, като им осигуряваме възможност да набират членове и доброволци в целия ЕС. Икономията на административни разходи в размер до 770 милиона евро годишно ще бъде от полза както за икономиката, така и за гражданското общество.“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *