Семинар по проект VIRTEU – връзката между данъчните престъпления и корупцията

18 декември 2021
Knowledge Base

Видео записите от българския workshop по проект VIRTEU, спонсориран по програмите на OLAF, са вече публично достъпни онлайн.

По време на семинара, проведен на 29 юни 2021 г., чрез задълбочена дискусия няколко експерта дадоха своите критични оценки въз основа на професионалния си опит относно връзката между данъчните престъпления и корупцията в България. Дискусията имаше за цел да хвърли светлина върху системните слабости в контекста на противопоставянето на подобни криминални явления от правна и практическа гледна точка.

От обсъжданията, които в същото време бяха увлекателни и проницателни, бяха извлечени поредица от важни заключения.

По-специално, първата сесия разгледа феномена на данъчните престъпления в България, адекватността на легалните дефиниции, приложимата правна рамка с оглед оценката на потенциалните недостатъци и добри практики (включително наказателното право), секторната уязвимост на измами и корупция в областта на данъчното облагане.

Втората сесия целеше да разкрие скритите взаимовръзки между корупционните практики и данъчните престъпления, изследвайки теми като факторите, способстващи и улесняващи данъчните престъпления, феномена на „въртящата се врата“, неетично лобиране, упражняването на неправомерно влияние върху политическия процес и подаването на сигнали за нередности.

Основни заключения от първа сесия:

Българската правна система възприема рестриктивен подход към криминализирането на данъчните престъпления. От анализа на глава 7 от Наказателния кодекс – „Престъпления срещу финансовата, данъчната и осигурителната система“ – става ясно, че е налице престъпление само когато не се плащат недекларирани данъци, като не се криминализира поведението на този, който декларира данък, но не го плаща. [виж чл. 255 НК] (Николова, Бистра 2021).

Проблемът е в това как наказателното право се прилага на практика. Има недостатъчно ниво на комуникация между властите, има много ограничения във връзка с обмена на информация. По-специално, това засяга разкриването на данъчна информация пред органите на прокуратурата. Например, само главният прокурор на България има пряк достъп до данъчна информация, докато ако обикновен прокурор иска да започне разследване в областта на данъчните престъпления, той трябва да бъде упълномощен от съда, за да получи съответната данъчна информация. В много случаи прокурорите, които не са запознати с данъчната система, дори не знаят какво точно трябва да искат. Тази безизходица може да бъде решена само когато данъчната администрация е проактивна и спонтанно изпраща тази информация на прокуратурата (Цанков, Петър (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 1 [Онлайн]. Видеозапис в 15:52ч.)

​Поради сложността на данъчното право липсата на прокурори, специализирани в данъчни престъпления, е друг актуален проблем в България (Цанков, Петър (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 1 [Онлайн]. Видеозапис в 19:40ч.)

От опита, натрупан от данъчната администрация, най-извършените данъчни престъпления са измами с ДДС. (Цанков, Петър (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 1 [Онлайн]. Видеозапис в 22:55ч).

В българския наказателен кодекс няма общо определение за данъчна измама, а само описание на конкретни измамни действия като подаване на фалшиви данъчни декларации. Липсата на общо определение за данъчна измама може да не позволи на системата да обхване всички релевантни престъпни практики в областта на данъчното облагане (Николова, Бистра (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 1 [Онлайн]. Видео запис в 40:39).

За да се запълни празнината в знанията, данъчните органи, които познават най-добре данъчната система, трябва да играят активна роля в наказателните разследвания срещу данъчните престъпления (Цанков, Петър (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 1 [Онлайн]. Видео запис в 47:56. Вижте също Сесия 2: Препоръчително цитиране: Цанков, Петър (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 2 [Онлайн]. Видео запис в 53:27).

От гледна точка на медиите най-интересни са случаите, които включват използването на сламен човек за скриване на корупционни практики или участие на политици (Денизова, Вера (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 1 [Онлайн]. Видео запис в 49:55).

Приемането на Наредба № Н-18 от 2006 г. (по-късно изменена), с която се налагат изисквания за управление на софтуера на лицата, извършващи продажби чрез електронни магазини, е перфектен пример за твърде сложна за спазване регулация, ето защо бизнес операторите са категорично против (Денизова, Вера (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 1 [Онлайн]. Видео запис в 51:09).

Въвеждането на данъчни облекчения може да доведе до потенциални сценарии за данъчни измами. Например, въвеждането в България на мярка за COVID-19, която намали данъка върху ДДС до 9% за хотели, ресторанти и развлекателни съоръжения, увеличи риска от невярно представяне на други търговски дейности по начин, който изглежда, че попада в тези категории. Това е така и поради неяснотата на критериите, използвани за разграничаване на различните видове бизнес дейности.  (Минева, 2021).

Втората сесия на семинара предложи специален фокус върху следните теми:

  • Ролята на професионалистите (адвокати, счетоводители, одитори) като съдействащи на икономическата престъпност;
  • Институционална корупция и неправомерното влияние върху процеса на вземане на политически решения;
  • Ефективност и граници на разследващите правомощия и стратегии за борба с данъчната престъпност/корупцията;
  • Приписване на корпоративна наказателна отговорност и процедури за уреждане;
  • Уместността на подаването на сигнали за нередности и защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности;
  • Наднационална проверка и ролята на Европейската прокуратура;

Поради познанията си на данъчното законодателство и данъчните механизми, счетоводителите и адвокатите са професионалистите, които най-вероятно участват в измамни данъчни схеми. Те предоставят съвети на организаторите на схеми за данъчни измами. По-специално ролята на счетоводителите е основна. Без тях организаторите дори не биха могли да оценят рентабилността на схема за укриване на данъци. Участието на счетоводители е абсолютно необходимо за разработването на подобни схеми. Въпреки че тяхната намеса не е необходима във всички случаи, ролята на адвокатите е важна, когато схемите стават по-сложни и има нужда от оценка на правоотношенията между различните извършители и участващи юридически лица (Цанков, Петър (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 2 [Онлайн]. Видеозапис в 4:25.)

Външните одитори също могат да играят важна роля в делата за укриване на данъци, тъй като, от една страна, могат да дават съвети на извършителите, а от друга да си затварят очите за извършените схеми за укриване на данъци (Николова, Бистра (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 2 [Онлайн]. Видеозапис в 8:42).

Въпреки че не е необходимо да имате подкрепата на данъчната администрация, за да създадете и активирате схема за укриване на данъци, е по-лесно да извършите тези престъпления, когато имате подкрепата на някой в ​​данъчната администрация. Въпреки че не са толкова чести, има случаи на „гнила“ администрация, при които се появяват явни случаи на данъчни измами, но те не са разследвани (Цанков, Петър (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 2 [Онлайн]. Видеозапис в 10:38).

​Неоправданото политическо влияние, упражнявано върху данъчните органи, може да се счита за най-важната причина за отклонението на административната власт от обществения интерес. Това политическо влияние обикновено се упражнява от политици, които не са част от администрацията, както на местно, така и на централно правителствено ниво (Цанков, Петър (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 2 [Онлайн]. Видеозапис в 13:54).

Няма установена практика за разследване и прилагане на наказателни или дори дисциплинарни наказания към професионалисти, които действат като съдействащи за финансови престъпления (Николова, 2021)

Много е трудно да се идентифицират неетичните лобистки практики, тъй като свързаните сделки почти винаги са обвити в тайна. Случаят, възникнал по време на пандемията, обаче е показателен: натискът, упражняван от предприемачите, работещи в ресторантьорството и хранително-вкусовата промишленост, които получиха, също така, благодарение на тесната си връзка с политическата власт, намаляване на ДДС, приложим за техните бизнес операции (Денизова, Вера (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 2 [Онлайн]. Видеозапис в 20:29).

В България олигарсите представляват най-важната група, която упражнява неправомерен неетичен натиск върху административния процес не само по отношение на данъчната администрация, но и по отношение на функционирането на съдебната система (Николова, Бистра (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 2 [Онлайн]. Видеозапис в 22:54).

Елитът може да използва силата и богатството си, за да изкриви несправедливо дейността на данъчната администрация по два начина: от една страна, за да избегне контрола на данъчните инспектори върху обединенията от фирми и от друга страна, да позволи на данъчната администрация да съсредоточи своите разследващи усилия върху конкуренти, така че да създава проблем за техните бизнес операции. Следователно е в интерес на силните да имат ефективна данъчна администрация, която да бъде манипулирана според личните им цели (Цанков, Петър (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 2 [Онлайн]. Видео запис в 25:51.

Взаимовръзките между измамни и корупционни практики в публичната администрация са много чувствителна тема и е много трудно да се говори свободно за нея (Стефанов, Руслан (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 2 [Онлайн]. Видео запис в 36:09.

Като цяло съдебната намеса срещу корупционните практики в България изглежда неадекватна. Всяка година има около 200/220 случая на корупция, които се разследват и те обикновено не водят до налагане на ефективна санкция. Това дава представа колко е скрит проблемът. (Стефанов, Руслан (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 2 [Онлайн]. Видео запис в 37:24.

Корупционните и измамни практики са особено актуални в областта на ДДС. България е страна с „косвени данъци“ и ДДС е най-подходящият източник на бюджета. В резултат на това има две противоположни сили: от една страна, политиците и данъчната администрация настояват за увеличаване на спазването на плащането на ДДС; от друга, тези, които успяват да избегнат ДДС, получават големи конкурентни предимства. По-специално, това предимство е още по-голямо, когато избягването на ДДС се комбинира с укриването на други данъци като акцизите (например по отношение на цигари и гориво) (Стефанов, Руслан (2021) VIRTEU National Workshop – България, Сесия 2 [Онлайн]. Видео запис в 37:55.

В България е приет законодателен акт, който не позволява на лицата да съобщават анонимно за случаи на корупция на властите. Поради общото недоверие, което хората имат към институциите, това силно обезкуражава подаването на сигнали за нередности и други форми на докладване, тъй като потенциалните докладващи лица смятат, че публичните власти ще споделят своята идентичност с обвиняемите лица или организации и следователно ще претърпят отмъщение (Денизова и Стефанов, 2021 г.).

Записите може да намерите тук.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *