На фона на бързо променящите се социално-икономически условия, безпрецедентните нови рискове и нарастващата сложност на организациите, Институтът за вътрешни одитори (IIA) обяви това лято важна актуализация на своя широко приет от години „Модел на трите линии на защита“. Залозите при функционирането на ефективна вътрешна система за управление и контрол са твърде големи, като провалът може да доведе до сериозни загуби за бизнеса. Всъщност, големите корпоративни скандали, които наблюдаваме, винаги са предизвикани от недостатък във вътрешната система за управление и контрол.

Продължете четенето

Днес излязоха данните от годишния Индекс против прането на пари на Базелския институт – независима неправителствена организация в обществена полза в сферата на превенцията на корупция и корпоративно управление.  Методологията, използвана от Института, е базирана на публично достъпни данни за прозрачносттта на властите и бизнеса, финансовата сигурност, законността и други. Използвани са източници като Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF), Трансперънси интернешънъл, Световната банка и Световния икономичеки форум.

На глобално ниво рисковете от пране на пари остават високи. При оценяване от 1-10  от нисък към висок риск, средната оценка за 2020 г. е 5.22 в сравнение с 5.39 през 2019 г. Въпреки, че драстични промени не се очакваха поради краткия времеви период, 35 държави всъщност са направили крачка назад, а само 6 от тях отбелязват напредък с повече от една точка. На дъното на класацията се намират Афганистан, Хаити, Мианмар, Лаос, Мозамбик и Кайманови острови.

В другия край на спектъра са държави като Естония, Андора, Финландия, както и България. Трява са се отбележи, че оценката на България не е базирана според най-актуалните параметри, тъй като страната ни не е преминавала от 2013 г. през оценителен доклад от Комитета Монивал за съответствие със стандарта на FATF по прилагане на мерките за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Продължете четенето

Тази седмица публикуваме още едно ценно мнение, отнасящо се до тежестта на регулаторната рамка в областта на търговията с финансови инструменти и баланса с реалната търговска дейност. Това е и темата и на най-новия доклад Цената на съответствието (Cost of Compliance) на Европейската Комисия и CEPS, интересно четиво за всички, занимаващи сe със съответствие (compliance) и управление на риска в сферата на капиталовите пазари.  

автор: д-р Пламен Иванов

През последните три години наблюдаваме принципно нова нормативна среда в областта на търговията с финансови инструменти. Промени продиктувани и насочени в посока защита на инвеститорите, търговците на дребно, ритейл клиентите. Това наложи много промени вътре във всяка финансова институция. Промени в начина на предлагане, категоризация, ценообразуване и изобщо предлагане на достъп и услугата за търговия. Най-сериозното отражение от промените е при инвестиционните посредници. Първоначалната реакция беше, че свръхрегулацията ще доведе до излизане от пазара на по-малки брокери, както и сериозен отлив на клиенти от бизнеса изобщо или пренасочването им към нелицензирани посредници или територии с не толкова тежка регулация. Първото все още не е факт, докато второто, отлив на клиентите, е дори по-силно и от очакваното.

Продължете четенето

По рано тази година Европейската комисия заедно с водещ научно – аналитичен център в областта на европейските политики (CEPS) публикува доклад за Цената на съответствието (Cost of Compliance) със засилената регулация в областта на финансовите пазари. В тази връзка в две поредни седмици ви предлагаме мнения на специалисти от небанковия финансов сектор относно тежестта на регулацията и влиянието върху бизнеса в България. 

Автор: Ася Асенова

През последното десетилетие се наблюдава концентрация върху борбата с изпирането на пари, в България по-засилено в последните пет години. Усъвършенстването на механизми за борба с прането на пари на глобално ниво, доведе до необходимостта от ново законодателство на местна почва. След като през месец март 2018г., получихме нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с който се въвеждат правилата на четвъртата Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, два месеца по-късно излиза следващата, Директива (ЕС) 2018/843, така наречена Пета директива. Правилникът по прилагането на новия закон не стана готов в предвидения срок, което доведе до затруднение в прилагането на предвидените мерки. Със законопроект за изменения и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, който е приет в края на 2019г. петата директива вече е имплементирана към местното законодателство. Малко след това излиза публикувана на страницата на Държавна агенция национална сигурност (ДАНС) първата за България Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР) с която поднадзорните лица също трябва да се съобразят. Новите нормативни актове излизат един след друг за период от две години с нови противоречиви разпоредби, няма време за разшифроване и поднадзорните лица губят ориентация, което води до хаос в тълкуването и прилагането.

Небанковия финансов сектор и по-конкретно лицензираните инвестиционните посредници в България, като задължени лица по чл. 4 от ЗМИП, са изправени пред предизвикателството да приведат дейността си в съответствие с новата нормативна рамка, като в същото време развиването на бизнес и привличането на капитал става все по-трудно. Някои от капаните по пътя:

Продължете четенето