Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Най-голямата промяна в борбата с корпоративните матрьошки в САЩ?

07 март 2021

Какво бихте направили, ако бяхте корумпирано лице на публична длъжност и търсите начин да изперете пари с криминален произход с минимален риск да бъдете заловени? Бихте създали многопластова структура от дружества фантоми, които да функционират като руски матрьошки. Дружеството съществува само на хартия, не извършва реална търговска дейност, няма служители, няма офис. То е фирма фантом – подобие на легитимен бизнес, което е регистрирано като правна структура, има банкова сметка и активи, но когато се опиташ да откриеш кой е реалният собственик на тези активи, информацията за него е толкова неясна, колкото биха били очертанията на един призрак. 

Същото бихте направили и при много други сценарии, при които целта е да прикритете, че сте краен бенефициер на банкови сметки, инжектирани от финансови инжекции за понякога стотици хиляди долари с престъпен характер. Журналистически разследвания в последните години като LuxLeaks (2014 г.), Panama Papers (2016 г.) и най-скорошните разкрития OpenLux (2021 г.), извадиха на бял свят стотици хиляди такива фантомни дружества, които са намерили своя дом в държави, всеизвестни като данъчен рай, офшорни зони и законодателство, в което банковата тайна е основен елемент. 

Любопитно е, че почти не откриваме американска следа в тези разкрития. Причината е ясна на всички –  САЩ представлява една от най-големите офшорни зони, където основаването на една такава фирма фантом изисква по-малко информация отколкото при подаването на заявление за свидетелство за правоспособност за управление на МПС или заявление за банкова сметка. Конгресът разпознава, че близо 2 милиона дружества биват формирани в САЩ всяка година. В повечето случаи не е необходимо и посочването на нито един собственик. Така гласи още в самото начало Законът за националното разрешение за отбрана(NDAA) за фискалната 2021 г., влязъл в сила в началото на годината, който включва Закона за корпоративна прозрачност (CTA).

Продължете четенето

Peter Y. Solmssen: „Никой не иска да вземе участие в подкуп, защото той се заплаща скъпо.“

03 март 2021

Научните изследвания в областта на икономическата престъпност представят организацията като меч с две остриета.

От една страна, организациите биват мамени от своите служители, дискриминирани от корумпирани държавни служители и биват обект на кибератаки, от друга страна, обаче –  организациите са извършителите на престъпления – те укриват данъци, мамят клиентите си и своите конкуренти. Докато финансовите измами, корупцията, престъпленията срещу интелектуалната собственост и други форми на икономическа престъпност причиняват огромни загуби както на отделни организации, така и на обществото като цяло, много от тези престъпления са извършени от самите организации. 

На 4 февруари 2021 г. се проведе онлайн „Вторият зимен симпозиум за икономическа престъпност: Организациите: отвъд жертви и извършители“ (2nd Winter Economic Crime Symposium – Organizations: Beyond Victims and Perpetrators), организиран от Centre for Counter-Fraud Studies на Университета в Портсмут. Събитието имаше за цел да изследва сложната мрежа от взаимоотношения вътре и между корпоративните структури и как ролята на организациите в икономическата престъпност не бива да се свежда единствено до категориите жертви и извършители.

С фокус върху икономическата престъпност, изявени професионалисти изнесоха основни презентации по редица теми като ефективнитe програми за съответствие и контрол, подкупването на чуждестранни държавни служители и престъпленията срещу интелектуалната собственост. Risk & Compliance Platform Europe беше медиен партньор на събитието. Нашата редакция проследи за вас и обобщи най-интересното от симпозиума в поредица от пет статии.

Продължете четенето

Американският закон Магнитски и новоприетият му европейски еквивалент. Прилики, разлики и очаквания

22 февруари 2021

Автор: Иван Димитров

На 07.12.2020 г. Съветът на Европейския съюз окончателно прие текста на два ключови документа, които създават нова рамка за целенасочени мерки от страна на Европейския съюз в отговор на тежки нарушения на правата на човека в световен мащаб. По-конкретно това са Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета относно ограничителни мерки срещу тежките нарушения на правата на човека и Решение (ОВППС) 2020/1999 на Съвета относно ограничителни мерки срещу тежки нарушения на правата на човека. Тези актове на Съвета бяха шумно рекламирани като европейски еквивалент на т.нар. Закон Магнитски, приет в САЩ. Предвид това е важно да бъдат очертани основните прилики и разлики между американския закон и новата нормативна рамка в Европейския съюз. Нужно е и да се маркират възможните перспективи пред Регламента и Решението на Съвета.

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

GameStop или революцията на индивидуалните малки инвеститори

14 февруари 2021

** Статията е публикувана за пръв път на сайта на investor.bg – вж. тук.   

GameStop е компания за продажба на компютърни игри, търгувана на Нюйоркската борса. Компанията щеше да е поредната скучна история за търговия на фондовите борси и игрите на къси и дълги позиции между високорискови, професионални инвеститори. Случи се обаче изненада, която беше окачествена отвъд Океана като „луда история“, „масова психоза“, „манипулация на пазара“ и „Понци схема“.

На сцената излезе малкият частен инвеститор, който се превърна в сила на финансовите пазари благодарение на онлайн платформите за търговия като Robinhood, където всеки може да купува и продава акции/финансови инструменти пряко, без да заплаща комисионни на финансови посредници. Обикновените хора скочиха в борсовата търговия, а социалните медии им помогнаха да се съберат и да повлияят на поведението на пазара. Теорията за ефективните финансови пазари (efficient market theory), водени от рационални инвеститори, които правят инвестиции на базата на опит, финансови калкулации и оценка на риска беше разбита. Добре дошли в ерата на „малкия“ инвеститор, чието поведение е ръководено от ирационални цели и мотиви. Огромните колебания в цената на акциите на GameStop онагледиха още веднъж как технологичните иновации (платформи за онлайн търговия като Etrade, WeBull, Robinhood) могат да доведат до революция, която има потенциала да разбие хегемонията на финансовото посредничество, каквото го познаваме.

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

По-малко от година до новата Whistleblower Директива: пет съвета как да се подготвим

01 февруари 2021

Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета относно защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза (т. нар. Whistleblower директива) възникна сред пепелта на множество скандали в Европа през последните години. Например, на пръв поглед напълно разнородни по своята същност, случаите Панама Пейпърс (Panama Papers) и „Кембридж Аналитика“ (CambridgeAnalytica) си приличат по два важни елемента. Първият е начинът, по който излязоха наяве пред света – чрез т.нар. whistleblower. Вторият е чудовищните мащаби и накърнените интереси на европейската общност. 

Законодателната инициатива не закъсня и на 16 декември 2019 г. директивата влезе в сила. Нейна основополагаща цел е осигуряване на общи минимални стандарти на защита на лица, подаващи сигнали за нарушения (т.нар. “whistleblowers”) навсякъде в ЕС.  Държавите членки имат срок до декември 2021 г. да приведат своето законодателство в съответствие с новите европейски разпоредби. 

Не само частният бизнес, но и публичният сектор ще бъдат засегнати. Те не бива да чакат да изтекат месеците и дните до края на този срок,  а да започнат подготовката си още сега. В противен случай, те рискуват да им бъдат наложени солидни глоби. 

Какви са практическите особености и има ли „правилни отговори“ и механизми? Настоящата статия дава пет съвета как да се подготвим за новите изисквания.  Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Защо скандалът с AstraZeneca е провал на функцията съответствие в условията на пандемия

28 януари 2021

Фармацевтичните компании в светлината на глобална пандемия се изправят пред сложен пъзел от изисквания, а ефективното съответствие предотвратява не само репутационни и финансови рискове за бизнеса, но и работи в обществен интерес – съхранява живота и здравето на хората. През последните дни нещо явно се случва в AstraZeneca, което изправя на нокти Европейската комисия, а и правителствата на националните държави.

Фармацевтичният гигант няма да може да изпълни договорните си задължения да достави уговорения брой ваксини в определения срок. Правният екип на дружеството ще има доста работа, за да се опита да избегне отговорност или поне да намали дължимите вреди. Като юрист с нетърпение очаквам Европейската комисия да направи договора публичен, за да мога да коментирам неговите клаузи и евентуалните ходове от страна на дружеството и на Комисията. Вероятно спорът ще се заварти около клаузата „best effort“ – какъв е стандартът за полагане на „най- добрите усилия“ при разработване на нова ваксина? Може ли дружеството ще търси ескулпиране поради възникнали непреодолими и непредвидими (форсмажорни) обстоятелства?

Договорното неизпълнение обаче е върха на айсберга, а под повърхността се крие лоша организационна култура и липса на ефективно съответствие.

Продължете четенето

Какво е нужно за ефективен контрол на комплайънс рисковете в днешната дигитална ера

26 януари 2021

С бързото развитие на финансовите иновации, предотвратяването на икономическите престъпления се превръща в предизвикателство. Online разплащанията стават за секунди, преодолявайки географски граници и юрисдикции, а поради високото ниво на анонимност (напр. що се отнася до криптовалутите) верификацията на самоличността, произхода на средствата и действителния собственик може да се окаже „Мисия невъзможна“. Регулаторите налагат строги имуществени санкции, но разчитат на частния сектор и по-специално на звената „Съответствие“, да разкриват и предотвратяват престъпните схеми, превръщайки задължените лица в „пазачи“ на финансовата система. Какво е нужно за ефективен контрол на рисковете? Как работи един ръководител „Съответствие“ в днешната дигитална ера?

За всичко това д-р Елина Кърпачева разговаря с Виолета Колева – опитен комплайънс професионалист в сферата на онлайн разплащанията, онлайн залаганията, форекс и търговията с криптовалути, сформирането и ръководенето на екипи.

Продължете четенето

Какво знае швейцарският регулатор за Ралф Хамерс, новият CEO на UBS

15 януари 2021

Както е известно, на 3 септември 2018 г. беше постигнато извънсъдебно споразумение от 775 милиона евро между ING Bank и прокуратурата на Холандия. Накратко, банката беше санкционирана за това, че в периода 2010- 2014 е позволила на свои клиенти да използват своите сметки за изпиране на пари. Разследването показа, че ING е извършвала плащания, свързани с небезизвестния случай на чуждестранен подкуп – VimpelCom. Този сетълмент сякаш доведе до затишие и банката плати имуществената санкция.  С други думи, акционерите платиха за противоправното поведение, а мениджмънтът избегна наказание.

Казусът обаче отново се заплита. Междувременно стана известно, че Апелативният съд в Хага е на мнение, че бившият главен изпълнителен директор на ING, г-н Ралф Хамерс, трябва да бъде съден. Сега Ралф Хамерс е новият CEO на швейцарската банка UBS. Очевидно скандалът не беше повлиял на репутацията на изпълнителния директор – или, кой знае, дори го беше направил по-търсен от големите банки.

Ние от Risk & Compliance Platform Europe се замислихме как швейцарският регулатор FINMA е провел оценката за пригодност на титулярите на ключови функции“fit and proper test“ и зададохме няколко неудобни въпроса в писмен вид на регулатора.

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

За значението на Съответствието (Compliance)

26 декември 2020

Международният бизнес се характеризира с безпрецедентна сложност на регулаторната рамка. Рисковете пред дейността на всяка организация нарастват постоянно. Неслучайно всички днес говорят за нормативното съответствие (compliance), което се превръща от функция по управление и контрол в дружеството в печеливша индустрия и мода. Дори за специалисти в областта става изключително трудно да следят информационния поток, да се ориентират в променящата се среда и да контролират в ежедневната си работа растящия брой рискове, устоявайки на увеличения натиск от страна на национални и международни регулатори.

По същество – какво точно представлява Съответствието (Compliance)? Има ли строго определение или терминът се променя според личните възгледи на автора, бизнес сектора и избрания подход? На пръв поглед значението на Съответствието е лесно: съобразяване с правило. В този момент възниква труден изследователски въпрос – кое правило точно?

Продължете четенето

Методология за извършване на оценки на риска на пригодността на компетентните национални органи

20 декември 2020

Европейският банков орган вече има правомощията да надзирава дейността и да координира сътрудничеството между компетентните органи на държавите- членки за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това стана в отговор на финансовите скандали, които разтърсиха Европа през последните години – Danske bank, Deutsche Bank, Swedbank, ABN Amro, ING – които показаха, че единният пазар е невъзможен, ако надзорът и правоприлагането по отношение изпирането на пари е оставен единствено в ръцете на отделните национални държави.

Европейският банков орган (ЕБО) публикува на 17 декември своята методология за извършване на оценки на риска на дейността на компетентните органи на държавите-членки съгласно член 9а от ревизирания Регламент № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган). Тези оценки на риска са част от новата роля на ЕБО да ръководи, координира и надзирава противодействието срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма на ниво ЕС.

Продължете четенето