Едва ли в медийното онлайн пространство в момента има нещо по-модерно и по-обсъждано от най-новия феномен от света на криптовалутите “NFT”. Същевременно едва ли има и нещо по-объркващо, мистериозно и неразбрано.
Само през миналия месец март станахме свидетели на изумителни сделки, които независимо от последващото развитие на NFT пазара, ще останат в историята. Художникът Майк Винкелман, по-известен като Beeple, продаде своята NFT колекция за 69 млн. долара, което го нарежда на трето място за най-скъпо продадена колекция на жив изпълнител. Основателят на Twitter, Джак Патрик Дорси, пък спечели над 2 млн. долара, като продаде първия си пост (tweet) на платформата.
Изкуството по своята същност не е нещо, което може да се постави в рамки. Създаването на изкуство понякога е възприемано като антисоциален акт, осъществяван от малцина гении и творци, останали непреходни във времето като Пикасо или Моцарт например. Типичното пространство, в което обикновените хора могат да се насладят на изкуството, е обичайно концертна или изложбена зала.
Модерните технологии постепенно промениха това и сближиха цифровото и физическото измерение. Интернет е една неограничена от физическата география виртуална сцена. До тази сцена имаш достъп както като творец, дори без задължително да си гений, за да покажеш своите идеи и изкуство, така и като ценител или колекционер. Начинът и пространството на възприемане и наслаждаване на изкуство изглежда вече не е това, което беше, благодарение на пазара на NFT-та.
NFT-тата засягат авторско право, защита на личните данни, защита на потребителите, данъчното право, пазара на ценни книжа и инвестиции, както и регулаторния режим за противодействие на пране на пари и санкции. За тези в сферата на управлението на риск и нормативно съответствие, NFT-тата повдига въпроси като регулирани ли са тези „активи“ и какви са рисковете, които носят. Настоящата статия търси отговор на тези въпроси.
Продължете четенето