Kennisbank  AML - CDD - KYC

View all AML - CDD - KYC Basel ERM Governance - Behavioral Risk - Soft Controls Security 


EBA сигнализира за вредното въздействие на неоправдано „отстраняване на риска“ (de-risking)

05 януари 2022
Knowledge Base

Европейският банков орган (ЕБО) публикува днес своето становище относно мащаба и въздействието на програмите за намаляването на риска  в ЕС и стъпките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да се справят с неоправданото отстраняване на риска. Предоставянето на достъп поне до основни финансови продукти и услуги е предпоставка за участие в съвременния икономически и социален живот и отстраняването на риска, когато е неоправдано, може да доведе до финансово изключване на иначе легитимни клиенти и бизнеси. Това от своя страна би повлияло на конкуренцията и финансовата стабилност.

Де-рискингът се отнася до решения, взети от финансовите институции да не предоставят услуги на клиенти в определени рискови категории. Отстраняването на риска може да бъде легитимен инструмент за управление на риска, но може да бъде и признак за неефективно управление на риска от изпиране на пари (ИП) и финансиране на тероризъм (ФТ) с понякога тежки последици.

Продължете четенето

Комисията предлага да се прекрати злоупотребата с фиктивни дружества за данъчни цели в рамките на ЕС

29 декември 2021
Knowledge Base

Днес Европейската комисия представи ключова инициатива за борба със злоупотребата с фиктивни дружества с неправомерни данъчни цели. С днешното предложение следва да се гарантира, че дружествата в Европейския съюз, които нямат никаква или имат минимална икономическа дейност, не могат да се възползват от каквито и да било данъчни предимства и не налагат финансова тежест на данъкоплатците. Това също така ще защити равнопоставените условия на конкуренция за по-голямата част от европейските предприятия, които са от ключово значение за възстановяването на ЕС, и ще гарантира, че обикновените данъкоплатци няма да понасят допълнителна финансова тежест поради тези, които се опитват да избегнат плащането на своя справедлив дял.
Продължете четенето

Очаквано въздействие от създаването на Европейски орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма върху задължените лица

07 декември 2021
Knowledge Base

Със съобщение от 7 май 2020 г. бе обявен план на Комисията за действие по отношение на всеобхватната политика на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ)[1], като един от шестте приоритета, върху които се акцентира в документа, е създаването на единен надзорен орган на ниво Европейски съюз (ЕС). Година по-късно, предложението за създаване на орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП)[2] вече е факт и това закономерно извежда на преден план върпоса за очакваното въздействие, което новата структура ще окаже върху задължените лица.

С приемането на 10 юни 1990 г. на Директива 91/308/ЕИО на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари[3] е поставено началото на изграждането на регулаторна рамка на ЕС в областта на БИП, като повече от 30 години по късно, Европейската сметна палата установи, че „На равнището на ЕС се наблюдава институционална разпокъсаност и слаба координация, когато става въпрос за мерки за предотвратяване на ИП/ФТ и за предприемане на действия там, където е бил установен риск”.[4] Констатациите в специалния доклад отговарят на действителната обстановка в ЕС, имайки се предвид придобилите широка публичност случаи на предполагаемо изпиране на пари в рамките на Съюза.[5]

Децентрализираният надзор върху начина, по който задължените лица прилагат правилата за противодействие на изпирането на пари е идентифициран като една от основните причини за високата неефективност на настоящата нормативна уредба, доколкото качеството и ефикасността на надзора не са еднакви в отделните държави членки. В подкрепа на изложеното бяха събрани данни от Европейския банков орган, които впоследствие бяха обективирани в негов доклад от юни 2020 година.[6] Причините за тези различия са свързани с множество фактори, сред които се открояват големината на националния банков сектор, достъпът до необходимите софтуерни продукти и адекватно подготвени експерти в областта на БИП.

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Санкции и комплайънс проблематика след преврата на талибаните в Афганистан (част 2)

04 октомври 2021

В противодействието на престъпност и тероризъм чрез финансовата система, има две измерения. След като миналата седмица разгледахме първото измерение в контекста на Афганистан и режима на талибаните – санкционните режими, днес говорим за второто измерение.

От перспективата на управлението на риск и съответствие, голяма част от проблематиката, свързана с бизнеса и отношенията с участниците в търговията в Афганистан съществуваха и преди средата на август тази година. В последните десетилетия Афганистан традиционно е територия, асоциирана с финансова престъпност, наркотици, корупция и пране на пари. В ежедневието на комплайънс специалистите, промените засега са едва забележими. Имайки предвид оформящата се обстановка и колко е висок залогът обаче, нека си припомним каква е ролята ни в предотвратяването на спокойното преминаване на парични потоци от и към терористични организации. 

Продължете четенето

Глобалният Закон Магнитски или екстериториално приложение на чужд закон

02 август 2021
Knowledge Base

European Compliance center проведе семинар на тема „Санкциите Магнитски или екстериториално приложение на чужд закон“, за да обясни същността, действието и последиците на американските санкционни режими. Лектор на събитието беше Антон Моисеенко – преподавател по право в Националния австралийски университет, сътрудник в Royal United Services Institute и автор на „Корупцията и таргетираните санкции“. Темата е изключително важна за професионалистите, които работят в сферата на съответствието (compliance) и правоприлагането. Предлагаме ви кратко резюме на основните въпроси, на които лекторът и нашият екип се постараха да намерят отговор.

Продължете четенето

Комисията преразглежда правните норми за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма

21 юли 2021
Knowledge Base

Днес Европейската комисия представи амбициозен пакет от законодателни предложения за засилване на правните норми на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Пакетът включва и предложение за създаване на нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари. Този пакет е част от ангажимента на Комисията за защита на гражданите и финансовата система на ЕС от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Целта на този пакет е да се подобри разкриването на съмнителните операции и дейности и да се поправят нормативните пропуски, използвани от престъпниците за изпиране на незаконните приходи или финансиране на терористични дейности чрез финансовата система. Както бе припомнено в стратегията на ЕС за Съюз на сигурност за 2020—2025 г., засилването на правните норми на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма ще спомогне за защитата на европейците от тероризъм и организирана престъпност.
Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Онлайн екосистема от таланти за милиони: регулирани ли са незаменяемите токъни (NFT)?

28 април 2021

Едва ли в медийното онлайн пространство в момента има нещо по-модерно и по-обсъждано от най-новия феномен от света на криптовалутите “NFT”. Същевременно едва ли има и нещо по-объркващо, мистериозно и неразбрано. 

Само през миналия месец март станахме свидетели на изумителни сделки, които независимо от последващото развитие на NFT пазара, ще останат в историята. Художникът Майк Винкелман, по-известен като Beeple, продаде своята NFT колекция за 69 млн. долара, което го нарежда на трето място за най-скъпо продадена колекция на жив изпълнител. Основателят на Twitter, Джак Патрик Дорси, пък спечели над 2 млн. долара, като продаде първия си пост (tweet) на платформата.

Изкуството по своята същност не е нещо, което може да се постави в рамки. Създаването на изкуство понякога е възприемано като антисоциален акт, осъществяван от малцина гении и творци, останали непреходни във времето като Пикасо или Моцарт например. Типичното пространство, в което обикновените хора могат да се насладят на изкуството, е обичайно концертна или изложбена зала. 

Модерните технологии постепенно промениха това и сближиха цифровото и физическото измерение. Интернет е една неограничена от физическата география виртуална сцена. До тази сцена имаш достъп както като творец, дори без задължително да си гений, за да покажеш своите идеи и изкуство, така и като ценител или колекционер. Начинът и пространството на възприемане и наслаждаване на изкуство изглежда вече не е това, което беше, благодарение на пазара на NFT-та. 

NFT-тата засягат авторско право, защита на личните данни, защита на потребителите, данъчното право, пазара на ценни книжа и инвестиции, както и регулаторния режим за противодействие на пране на пари и санкции. За тези в сферата на управлението на риск и нормативно съответствие, NFT-тата повдига въпроси като регулирани ли са тези „активи“ и какви са рисковете, които носят. Настоящата статия търси отговор на тези въпроси.

Продължете четенето

Борбата с организираната престъпност: нова 5-годишна стратегия за засилване на сътрудничеството в целия ЕС и за по-добро използване на цифровите технологии в разследванията

19 април 2021
Knowledge Base

Европейската Комисия представя нова стратегия на ЕС за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху засилване на правоприлагането и съдебното сътрудничество, справяне със структурите на организираната престъпност и престъпленията с висок приоритет, преустановяване на печалбите от престъпна дейност и предприемане на съвременни ответни действия във връзка с технологичния напредък. Организираните престъпни групи продължават да се развиват и усъвършенстват, както се вижда от бързото им адаптиране към коронавирус пандемията, например увеличаването на фалшивите лекарствени продукти и онлайн престъпленията. Организираните престъпни групи, действащи в Европа, извършват разнообразни престъпни дейности, сред които преобладават трафикът на наркотици, организираните престъпления срещу собствеността, измамите, контрабандата, трафикът на хора. През 2019 г. приходите от престъпни дейности на основните престъпни пазари са възлизали на 1 % от БВП на ЕС, което се равнява на 139 милиарда евро.
Продължете четенето

Dr. David Shepherd: „Фалшифицираните продукти причиняват значителна вреда на обществото и на икономиката“

15 март 2021
Knowledge Base

Научните изследвания в областта на икономическата престъпност представят организацията като меч с две остриета. От една страна, организациите биват мамени от своите работници, дискриминирани от корумпирани държавни служители и биват обект на кибератаки, от друга страна, обаче –  организациите са извършителите на престъпления – те укриват данъци, мамят клиентите си и своите конкуренти. Докато финансовите измами, корупцията, престъпленията срещу интелектуалната собственост и други форми на икономическа престъпност причиняват огромни загуби както на отделни организации, така и на обществото като цяло, много от тези престъпления са извършени от самите организации. 

На 4 февруари 2021 г. се проведе онлайн „Вторият зимен симпозиум за икономическа престъпност: Организациите: отвъд жертви и извършители“ (2nd Winter Economic Crime Symposium – Organizations: Beyond Victims and Perpetrators), организиран от Centre for Counter-Fraud Studies на Университета в Портсмут. Събитието имаше за цел да изследва сложната мрежа от взаимоотношения вътре и между корпоративните структури и как ролята на организациите в икономическата престъпност не бива да се свежда единствено до категориите жертви и извършители.

С фокус върху превенцията на противоправните деяния, изявени професионалисти изнесоха основни презентации по редица теми като ефективнитe програми за съответствие и контрол, подкупването на чуждестранни държавни служители и престъпленията срещу интелектуалната собственост. Risk & Compliance Platform Europe беше медиен партньор на събитието. Нашата редакция проследи за вас и обобщи най-интересното от симпозиума в поредица от статии.

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Най-голямата промяна в борбата с корпоративните матрьошки в САЩ?

07 март 2021

Какво бихте направили, ако бяхте корумпирано лице на публична длъжност и търсите начин да изперете пари с криминален произход с минимален риск да бъдете заловени? Бихте създали многопластова структура от дружества фантоми, които да функционират като руски матрьошки. Дружеството съществува само на хартия, не извършва реална търговска дейност, няма служители, няма офис. То е фирма фантом – подобие на легитимен бизнес, което е регистрирано като правна структура, има банкова сметка и активи, но когато се опиташ да откриеш кой е реалният собственик на тези активи, информацията за него е толкова неясна, колкото биха били очертанията на един призрак. 

Същото бихте направили и при много други сценарии, при които целта е да прикритете, че сте краен бенефициер на банкови сметки, инжектирани от финансови инжекции за понякога стотици хиляди долари с престъпен характер. Журналистически разследвания в последните години като LuxLeaks (2014 г.), Panama Papers (2016 г.) и най-скорошните разкрития OpenLux (2021 г.), извадиха на бял свят стотици хиляди такива фантомни дружества, които са намерили своя дом в държави, всеизвестни като данъчен рай, офшорни зони и законодателство, в което банковата тайна е основен елемент. 

Любопитно е, че почти не откриваме американска следа в тези разкрития. Причината е ясна на всички –  САЩ представлява една от най-големите офшорни зони, където основаването на една такава фирма фантом изисква по-малко информация отколкото при подаването на заявление за свидетелство за правоспособност за управление на МПС или заявление за банкова сметка. Конгресът разпознава, че близо 2 милиона дружества биват формирани в САЩ всяка година. В повечето случаи не е необходимо и посочването на нито един собственик. Така гласи още в самото начало Законът за националното разрешение за отбрана(NDAA) за фискалната 2021 г., влязъл в сила в началото на годината, който включва Закона за корпоративна прозрачност (CTA).

Продължете четенето