Kennisbank  AML - CDD - KYC

View all AML - CDD - KYC Artificial Intelligence Basel ERM GDPR Governance - Behavioral Risk - Soft Controls Security 


Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Най-голямата промяна в борбата с корпоративните матрьошки в САЩ?

07 март 2021

Какво бихте направили, ако бяхте корумпирано лице на публична длъжност и търсите начин да изперете пари с криминален произход с минимален риск да бъдете заловени? Бихте създали многопластова структура от дружества фантоми, които да функционират като руски матрьошки. Дружеството съществува само на хартия, не извършва реална търговска дейност, няма служители, няма офис. То е фирма фантом – подобие на легитимен бизнес, което е регистрирано като правна структура, има банкова сметка и активи, но когато се опиташ да откриеш кой е реалният собственик на тези активи, информацията за него е толкова неясна, колкото биха били очертанията на един призрак. 

Същото бихте направили и при много други сценарии, при които целта е да прикритете, че сте краен бенефициер на банкови сметки, инжектирани от финансови инжекции за понякога стотици хиляди долари с престъпен характер. Журналистически разследвания в последните години като LuxLeaks (2014 г.), Panama Papers (2016 г.) и най-скорошните разкрития OpenLux (2021 г.), извадиха на бял свят стотици хиляди такива фантомни дружества, които са намерили своя дом в държави, всеизвестни като данъчен рай, офшорни зони и законодателство, в което банковата тайна е основен елемент. 

Любопитно е, че почти не откриваме американска следа в тези разкрития. Причината е ясна на всички –  САЩ представлява една от най-големите офшорни зони, където основаването на една такава фирма фантом изисква по-малко информация отколкото при подаването на заявление за свидетелство за правоспособност за управление на МПС или заявление за банкова сметка. Конгресът разпознава, че близо 2 милиона дружества биват формирани в САЩ всяка година. В повечето случаи не е необходимо и посочването на нито един собственик. Така гласи още в самото начало Законът за националното разрешение за отбрана(NDAA) за фискалната 2021 г., влязъл в сила в началото на годината, който включва Закона за корпоративна прозрачност (CTA).

Продължете четенето

Методология за извършване на оценки на риска на пригодността на компетентните национални органи

20 декември 2020

Европейският банков орган вече има правомощията да надзирава дейността и да координира сътрудничеството между компетентните органи на държавите- членки за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това стана в отговор на финансовите скандали, които разтърсиха Европа през последните години – Danske bank, Deutsche Bank, Swedbank, ABN Amro, ING – които показаха, че единният пазар е невъзможен, ако надзорът и правоприлагането по отношение изпирането на пари е оставен единствено в ръцете на отделните национални държави.

Европейският банков орган (ЕБО) публикува на 17 декември своята методология за извършване на оценки на риска на дейността на компетентните органи на държавите-членки съгласно член 9а от ревизирания Регламент № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган). Тези оценки на риска са част от новата роля на ЕБО да ръководи, координира и надзирава противодействието срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма на ниво ЕС.

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Какво е общото между прането на пари и смърфовете?

14 декември 2020

 

 

Спомняте ли си симпатичните сини герои от популярния комикс и детски анимационен филм „Смърфовете”? В представите на къмплайънс специалистите, този образ има двустранна конотация. Индустрията на „смърфовете” и днес продължава да генерира милиони долари всяка година, но този път тя е управлявана от криминални групировки и подпомага изпирането на „мръсни” пари с криминален произход.

Какво е общото между прането на пари и смърфовете?

В сферата на банковото дело и предоставянето на финансови услуги, жаргонът „смъфт” или „финансово муле” се отнася за практиката, при която физически лица биват използвани за транспортни и трансферни операции на незаконно придобити „мръсни пари”, като за тази дейност получават комисиона. Практиката не е нова и оригинално е била използвана десетилетия по-рано в трафика на наркотични вещества зад граница.  В днешно време, приложението й е много по-разнообразно и широко разпространено, благодарение на широкия достъп до интернет и социалните мрежи, от една страна, и електронните плащания, от друга.

Една от тенденциите в сферата на финансовата престъпност и къмплайънс, които се засилиха през 2020 г. в следствие на Кодид-19, е именно повишеното ново на набиране на „смърфове”. Чрез тази практика, организираните криминални групи се възползват от затрудненото положение, в което пандемията постави хиляди хора, и хаоса, който породи.

Настоящата статия разглежда спецификата на схемата за изпиране на пари чрез набиране на „смърфове” или „финансови мулета” от престъпниците, които ги вербуват, които ще наричаме „престъпни работодатели” за целите на дискусията. Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Да поговорим за крипто: 10 неща, които трябва да знаем за MiCA

02 ноември 2020

На 24 септември 2020, Европейската Комисия изложи всеобхватен план за създаване на цялостна регулаторна рамка за крипто активи. Той включва превръщането на крипто активите в регулиран финансов инструмент, съгласно проектозакона наречен “Регламент за пазарите на крипто активи” (MiCA).  Той има за цел да даде тласък на иновациите и да уреди регулацията на крипто активи, като същевременно подсигури защита на потребители и инвеститори. 

MiCA има потенциала да трансформира европейската икономика и регулиран финансов сектор в следващите десетилетия, както и да превърне ЕС в най-значимия регулиран пазар за крипто в света. С настоящата статия целим да обърнем внимание на едни от най-ключовите регулаторни промени и задължения, произлизащи от MiCА, без претенции за изчерпателност.   

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Устойчивост на оперативната дейност: нова реалност и нови задължения?

05 октомври 2020

Темата за устойчивост на оперативната дейност на организациите във финансовия сектор е в центъра на вниманието днес повече от всякога. През месец март тази година, всички организации, независимо от сектора, бяха принудени да променят коренно начина си на работа в следствие на коронавирусната инфекция, която се превърна в част от ежедневието ни. Нещо повече, те трябваше да намерят решение как да продължат дейността си изведнъж, без предупреждение, на момента, виртуално и от разстояние. 

Някои сектори се справиха по-добре от други, а играчите в предоставянето на финансови услуги, може би изненадващо за някои, изглежда сякаш са сред отличниците. Това е така благодарение на технологиите на разположение днес. Едва ли бихме имали същите резултати и бизнес непрекъснатост, ако подобна криза беше ни сполетяла десетилетие по-рано. 

Какви обаче са тактическите, стратегически и практически предизвикателства за бизнеса в осигуряването на непрекъснатост и устойчивост на оперативната дейност? Какви са очакванията на финансовите надзорни органи от бизнеса и ще доведе ли сегашната обстановка до нови мерки в регулацията на сектора що се отнася до устойчивост на дейността? 

Настоящата статия има за цел да хвърли светлина върху тези въпроси. 

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

FinCENFiles – най-строго пазените тайни на международната банкова система

22 септември 2020

Големите победи в борбата с финансовите престъпления се случват обикновено, когато тайна информация излезе „на светло“ с помощта на вътрешни лица и/или разследващи журналисти.** 2020 е годината на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Докато европейските регулатори се опитват да създадат ефективна регулаторна рамка, налагайки строги наказания и почти непосилни задължения за бизнеса /особено за по-малките играчи/ – се оказа, че големите банки продължават да управляват огромни потоци от „мръсни пари“, без да носят отговорност за това. Те не се притесняват, дори пред перспективата юридическото лице да понесе отговорност /наказателна или административна/, плащайки огромни по размери глоби на регулаторите.

FinCEN Files разкриват потайния свят на международното банкиране, за да покажат как системата работи и как се проваля

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Верификация на дигитална самоличност: рискове, възможности и последни препоръки

31 август 2020

Развитието на дигитални плащания и транзакции, което наблюдаваме особено в последното десетилетие, налага по-задълбочено разбиране на това как физически лица биват идентифицирани по електронен път в конктекста на предоставянето на финансови услуги. Електронната идентификация отговаря на въпроса „Кой си ти?” – тя е нашата самоличност в дигиталното измерение. Доставчикът на финансови услуги следва да събере необходимата информация, да я верифицира и по този начин да установи, че клиентите, които обслужва са тези, които те казват, че са. Едва тогава, клиентът следва да получи акаунт и достъп до предлаганите финансови услуги, както и съотвените данни за достъп.

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Как да изберем доставчик на AML/KYC услуги (особено ако нашият бизнес току-що стартира)?

24 август 2020
Knowledge Base

Доскоро вниманието на сектора на финансовите услуги беше фокусирано върху заплахата от кибер измами и закрилата на личните данни. Въпреки това, рисковете от пропуски във вътрешните системи за детекция и превенция на изпирането на пари непрекъснато нарастват. Според Ройтерс от 2009 г. насам регулаторите са наложили имуществени санкции за над 342 милиарда долара за пропуски в предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на финансовия сектор. Едно такова наказание e тежко за голяма финансова институция, но има потенциал да убие стартираща Финтех компания. Следователно дружествата трябва да избират разумно своите доставчици на KYC/AML услуги.

На пазара в световен мащаб има множество AML/KYC продукти, превръщайки превенцията на изпирането на пари в печеливша индустрия. Изборът на подходящия доставчик за бизнеса е сложно и отговорно начинание. Целта на тази статия е да помогне в структурирането на процеса на търсене на доставчици, да даде примери за правилните въпрси за оценката на доставчика на AML/KYC решения и в крайна сметка – да доведе до намаляване рисковете за съответствието при аутсорсинг на AML процеси.

Продължете четенето

Базелският Индекс против прането на пари отчита слаб надзор и неефективни системи в Европа

23 юли 2020

Днес излязоха данните от годишния Индекс против прането на пари на Базелския институт – независима неправителствена организация в обществена полза в сферата на превенцията на корупция и корпоративно управление.  Методологията, използвана от Института, е базирана на публично достъпни данни за прозрачносттта на властите и бизнеса, финансовата сигурност, законността и други. Използвани са източници като Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF), Трансперънси интернешънъл, Световната банка и Световния икономичеки форум.

На глобално ниво рисковете от пране на пари остават високи. При оценяване от 1-10  от нисък към висок риск, средната оценка за 2020 г. е 5.22 в сравнение с 5.39 през 2019 г. Въпреки, че драстични промени не се очакваха поради краткия времеви период, 35 държави всъщност са направили крачка назад, а само 6 от тях отбелязват напредък с повече от една точка. На дъното на класацията се намират Афганистан, Хаити, Мианмар, Лаос, Мозамбик и Кайманови острови.

В другия край на спектъра са държави като Естония, Андора, Финландия, както и България. Трява са се отбележи, че оценката на България не е базирана според най-актуалните параметри, тъй като страната ни не е преминавала от 2013 г. през оценителен доклад от Комитета Монивал за съответствие със стандарта на FATF по прилагане на мерките за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

V Директива относно борбата с изпирането на пари вече в сила: готов ли е бизнесът за ключовите промени?

20 февруари 2020

Вече е в сила приетата на 30 май 2018г. Директива (ЕС) 2018/843 за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари). В тази връзка, в България, директивата беше транспонирана в националното законодателство на 29 ноември 2019г. чрез изменение и допълнение в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

В най-опростения си вариант, въпросите в основата на борбата с изпирането на пари са кой притежава финансовите средства и накъде отиват те. Затова Петата директива залага на допълнителни мерки за гарантиране на повишена прозрачност на корпоративните и други правни образувания и на финансовите сделки, вече заложени в Четвъртата директива, както и разширяване на спектъра от засегнати лица, досега попадали извън обхвата на досега съществувалата законодателна рамка.

Продължете четенето