Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

FinCENFiles – най-строго пазените тайни на международната банкова система

22 септември 2020

Големите победи в борбата с финансовите престъпления се случват обикновено, когато тайна информация излезе „на светло“ с помощта на вътрешни лица и/или разследващи журналисти.** 2020 е годината на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Докато европейските регулатори се опитват да създадат ефективна регулаторна рамка, налагайки строги наказания и почти непосилни задължения на бизнеса /особено за по-малките играчи/ – се оказа, че големите банки продължават да управляват огромни потоци от „мръсни пари“, без да носят отговорност за това. Те не се притесняват, дори пред перспективата юридическото лице да понесе отговорност /наказателна или административна/, плащайки огромни по размери глоби на регулаторите.

FinCEN Files разкриват потайния свят на международното банкиране, за да покажат как системата работи и как се проваля

Досиетата FinCEN представляват повече от 2500 документа, повечето от които са доклади за подозрителни дейности /Suspicious Activity Reports, SARs/, изпратени от банките до американския орган за борба с финансовите престъпления FinCEN между 2000 и 2017 г. За разлика от течовете на данни през последните години – информацията е била предназначена за държавен орган и то най-активния в световен мащаб. В 16-месечното разследване, водено от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) и BuzzFeed News, участват над 400 журналисти от 88 държави.

Информацията, която дават документите, осветлява връзките между финансовите институции и олигарсите. Един свят на печалби от наркотици, богатства, присвоени от развиващите се страни, корупция, измамни финансови схеми на най-високо ниво – и всичко това зад привидната активност на банковите финансови институции да докладват на регулатора съмнителни сделки и транзакции.

Разкритията показват огромните потоци мръсни пари по света, прехвърляни от най-големите банки – HSBC, JP Morgan, Barclays, централната банка на ОАЕ, Deutsche Bank, Standard Chartered Bank и др. Досиетата осветляват как банките обработват финасовите транзакции на видни политически личнасти и как прехвърлят средства в офшорни зони като Британските Вирджински Острови без да верифицират действителния собственик.

Интересното е, че някои юрисдикции отчитат твърде високо ниво на риск според разкритията. Така Великобритания се нарежда до Кипър като „юрисдикция с високо ниво на риск от изпиране на пари“, поради броя на регистрираните във Обединеното кралство компании, чийто имена се появявват в изтеклите файлове – над 3000 на брой.

Ще направят всичко за печалбата от платежоспособни клиенти

Зашеметяващо е да се види мащабът на проблема – как сегашната регулаторна рамка не може да реализира отговорността на лицата, вземащи управленски решения в банките – а именно изпълнителните директори или така нар. „Csuite. Все пак наказаният ще бъде или служителят по съответствие, или пък самата корпоративна структура, но персоналната отговорност на лицата, вземащи управленски решения, за жалост твърде рядко бива реализирана. Всъщност не е изненадващо защо множество финансови институции имат лоша корпоративна култура – дори глобени и предупредени от страна на регулаторите продължават с незаконните си практики. От една страна стоят служителите по съответствие, които често нямат необходимите ресурси или информация, или работят в много лоша среда, страхувайки се да се противопоставят на решенията на изпълнителните директори. От другата старана – се изправя чувството за безнаказаност на висшия мениджмънт и огромни суми пари и влияние. Ясно е към кого ще се наклони везната.

Неефективни вътрешни системи – извинение или показател за вината на висшия мениджмънт

Когато изпирането на пари се случва хронично, с години и в огромни размери – тогава някой би трябвало да се запита как банката формира печалбата си и дали това не става с умисъла на определен кръг лица.

Документите FinCEN показват, че служителите по съответствие в големите банки често прибягват до базисни търсения в Google, за да идентифицират самоличността на лицата, реализиращи преводи за стотици милиони долари. В резултат на това, банките често подават доклади за подозрителни дейности само след като транзакцията или клиентът стане обект на негативни новини или разследване от страна на регулатори – обикновено след като парите отдавна са изчезнали. Въпросът е защо стандартът на вътрешната система за съответствие и контрол /compliance system/ бива толкова занижаван. Например, в интервюта с ICIJ и BuzzFeed повече от дузина бивши служители на HSBC поставят под въпрос ефективността на програмите на банката за предотвратяване изпирането на пари. Те твърдят, че банката не им е предоставила достатъчно време, за да направят нещо повече от бегъл преглед на големите потоци пари – и че когато бива поисквана повече информация за клиентските профили от клонове извън САЩ – тя е била отказвана. Подобни факти показват не само лошо управление, но и интелектуалния и волевия момент, формиращ умисъл за извършване на неправомоерно действие от страна на висшия мениджмънт.

Значението на лицата, готови да докладват

Досиетата FinCEN също подчертават провала на традиционните „пазачи“ на финансовата система – предимно одиторите – да осигурят прозрачност на корпоративните структури и да държат подотчетни лицата, които упражняват управленска власт в големите финасови институции. Разслезването показва и значението на лицата, докладващи за нередности /whistle-blowers/ в борбата с организираната престъпност.

Например, ситуациятя в Standard Chartered Bank е фрапираща – фактите по дело, заведено през декември 2019 г. във Федералния съд на Ню Йорк, показват, че служители, които се противопоставят на незаконни транзакции, са били заплашвани, тормозени и уволнявани. Те са били принуждавани да напуснат ръководни длъжности в банката, след като стават информатори на ФБР в разследване за изпиране на пари, касаещо преводи, които Standard Chartered е изпълнявала за субекти от Иран, Либия, Судан и Мианмар, включени в санкционните списъци на САЩ.

Влиянието на Досиетата FinCEN

FinCENLeaks предизвиква смесени чувства. Наистина, разкритията водят до натиск върху финансовите институции чрез засягане на тяхната репутация. Още в първите 24 часа акциите на най-големите банки тръгват надолу, а акционерите със сигурно ще поставят въпроса пред съветите на директорите какво се е случило. Общественото мнение, обаче, едва ли ще успее да промени корпоративната култура на т.нар. „хронични“ извършители. Резултатът ще бъде единствено повече намеса в работата на звената по съответствие от страна на висшия мениджмънт с идеята информацията, която излиза извън организацията да бъде максимално лицеприятна. По отношение правоприложението нещата също не са толкова позитивни. Изтичането на секретна информация от един от най-активните регулатори в световен мащаб FinCEN може да осуети реалното понасяне на отговорност от страна на виновните юридически/ физически лица. Неслучайно самият регулатор излезе с остро мнение спрямо теча на данни: „…различни медии възнамеряват да публикуват поредица от статии, базирани на незаконно оповестени доклади за съмнителни дейности (SAR), както и други чувствителни правителствени документи отпреди няколко години…неразрешеното разкриване на SAR е престъпление, което може да повлияе на националната сигурност на Съединените щати, да компрометира разследванията на правоприлагащите органи и да застраши безопасността и сигурността на институциите и лицата, които подават такива доклади“.

Истината е, че досега най-доброто средство за борба с финансовите престъпления – международни подкупи, корупция, изпиране на пари, финансови и данъчни измами – е екстратериториалното приложение на американското законодателство и по-специално една уникална негова черта – т.нар. споразумения за отложено /наказателно/ преследване (deferred prosecution agreements). При тях финансовата институция плаща огромни по размер имуществени санкции и се задължава да подобри своите вътрешни системи за съответствие и контрол в замяна на липса на наказателно осъждане за извършените престъпления. Изборът е между две несъвършени алтернативи – големите корпорации да си „закупуват“ своеобразна индулгенция или по никакъв начин, никога да не бъдат наказани. Режимът би могъл да стане много по-ефективен, ако регулаторите действат по-решитлно при реализирането на персоналната отговорност на лицата, упражняващи управленска власт в корпорациите наред с ангажирането на корпоративната наказателна отговорност.

Ясно, че сливането на едрия капитал и политическата власт не е нещо ново „под слънцето“. Досиетата FinCEN не трябва да се тълкуват като новина, а като възможност професионалистите в областта на риска и съответствието да подобрят начина, по който работят.

** Нека само да си припомним хронологията на големите разкрития през последните години:

  1. През 2014 година досиетата LuxLeaks, съдържащи документи от счетоводната къща PricewaterhouseCoopers, показват, че големите компании имат съмнителни данъчни практики, използвайки благоприятната данъчна система на Люксембург.

  2. 2015 е годината на SwissLeaks. Документи от швейцарската банка HSBC показаха как тя използва законите за банковата тайна в страната, за да помогне на своите влиятелни клиенти да избегнат плащането на данъци (tax avoidance).

  3. През 2016 година е скандалът с Panama Papers. Изтекли документи от адвокатската кантора Mossack Fonseca разкриха повече за това как богатите хора използват офшорните данъчни режими в своя полза.

  4. През 2017 Paradise Papers осветлиха офшорните финансови сделки на политици, знаменитости и бизнес лидери чрез огромна партида изтекли документи от офшорния доставчик на правни услуги Appleby и доставчика на корпоративни услуги Estera.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *