Kennisbank  Governance - Behavioral Risk - Soft Controls

View all AML - CDD - KYC Basel ERM Governance - Behavioral Risk - Soft Controls Security 


Когато „парите не миришат“, Compliance е мръсна дума

07 април 2022
Knowledge Base

В последните години се наблюдават опити за стабилизиране на пазара и налагане на стандарт в предоставянето на услуги в сферата на дигиталните плащания, електронните портфейли, онлайн банкирането. Тези промени са продиктувани предимно от няколко фактора:

1. Засилен външен контрол от страна на Европейската Комисия към разширяване обхвата на регулациите (включване на нови предикатни престъпления в съставите на изпирането на пари – 6th AML Directive), намаляване на максималния размер на сумите за някои услуги (10 000 евро за разплащания в брой, лимити на предплатените карти – 4th AML Directive), затягане на контрола върху плащанията с криптовалути и създаване на регистри с крипто компаниите, както и опити да се разширят задълженията на засегнатите участници чрез въвеждане на по-комплексни проверки за различни категории техни клиенти – 5th AML Directive (политически значимите лица, т.нар. PEP).

2. Изисквания за формирането на отдели по вътрешен одит, които да следят за надлежното изпълняване не всички функции в компаниите, както и периодични независими външни одити, които да адресират открити пропуски във функционирането на вътрешните правила и процедури, които са възприети от финансовите институции.

3. Натиск от страна на крайните консуматори, които искат парите и сигурността им да бъдат защитени по-добре. Това включи многофакторната автентикация както за използване на услугата, така и за финализиране на плащанията. Наемане на денонощни екипи, които да приемат сигнали и да следят за евентуални нарушения и измами. Имплементиране на външен софтуер, който да извършва мониторинг и да блокира плащания, които отговарят на определени критерии при необходимост.

В борбата за пазарен дял, добрата репутация също играе основна роля. За постигане на тази репутация са важни доволните крайни клиенти, а те са пряко зависими от приобщаването на по-горе упоменатите мерки за сигурност.

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Устойчиво корпоративно управление – къде е крайъгълният камък?

25 март 2022
Knowledge Base

Съществува опасност европейският законодател да се провали в желанието си да осигури стабилна основа за устойчиво икономическо развитие. Проблемът с краткия инвестиционен хоризонт и липсата на ангажираност на акционерите е вторичен. От огромно значение е балансирането на корпоративния контрол – лежащ в ръцете на големия, контролиращ акционер.[1] И докато за американската правна система  това означаване даване на възможност множеството разпръснати акционери да организират proxy fights,[2] то за Европа процесът би бил обратен – гарантиране, че вземането на управленски решения от съветите на директорите няма да е повлияно от интереса на големия, контролиращ акционер. [3]

Продължете четенето

Относно смисъла на антикорупционните програми във финансовите организации

12 януари 2022
Knowledge Base

Автор: Николай Стоянов, I част 

Корелационна връзка между финансовото представяне и заложените етични стандарти

В съвременното българско общество етиката, деонтологията[1] и конфликта на интереси са подценявани поради социокултурните особености на постсоциалистическия преход и обвързаната с това коренна промяна в ценностната ни система. Същевременно с идеологическия си избор да стане от част от Европейския съюз, Република България следва да спазва определени норми, целящи създаването на етична рамка и предотвратяването на корупционни практики. Постепенно тези нововъведения ще бъдат прокарани във всички важни области на икономиката и науката. За пример може да се дадат измененията в Закона за развитие на академичния състав[2] (ЗРАС) през 2019 г., с които бе създадена Комисия по академична етика към Министерството на образованието и науката. Това на свой ред изискваше такива комисии да започнат работа във всяка една научна организация. Последствията и сътресенията от тези малки на пръв поглед стъпки се усещат включително и в политическото пространство.

В еврозоната, към която българската държава се стреми, има ясни насоки[3] от Европейската централна банка за установяването на етична рамка във всяка една кредитна институция. Такъв пакет от вътрешни правила следва да включва: обща забрана за злоупотреба с вътрешна информация, правила относно избягването на конфликт на интереси, правила относно приемането на подаръци и актове на гостоприемство и др.[4] Заедно те оформят своеобразен щит за всяка една банка/финансова организация, който гарантира доверие, честност и висока степен на интегритет към своите партньори и клиенти. От друга страна, тези вътрешни правила, когато се прилагат напълно, могат да спестят много излишни главоболия на кредитните институции, както и техните регулатори.

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Санкции и комплайънс проблематика след преврата на талибаните в Афганистан (част 2)

04 октомври 2021

В противодействието на престъпност и тероризъм чрез финансовата система, има две измерения. След като миналата седмица разгледахме първото измерение в контекста на Афганистан и режима на талибаните – санкционните режими, днес говорим за второто измерение.

От перспективата на управлението на риск и съответствие, голяма част от проблематиката, свързана с бизнеса и отношенията с участниците в търговията в Афганистан съществуваха и преди средата на август тази година. В последните десетилетия Афганистан традиционно е територия, асоциирана с финансова престъпност, наркотици, корупция и пране на пари. В ежедневието на комплайънс специалистите, промените засега са едва забележими. Имайки предвид оформящата се обстановка и колко е висок залогът обаче, нека си припомним каква е ролята ни в предотвратяването на спокойното преминаване на парични потоци от и към терористични организации. 

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Санкции и комплайънс проблематика след преврата на талибаните в Афганистан (част 1)

28 септември 2021

На 15 август талибаните се завърнаха на власт в Афганистан след почти двайсет години, което съвпадна и с годишнината от атентатите от 11 септември 2001 г. Това шокира международната общност. Месеците август и септември бяха изпълнени с турбулентни събития, които навяха смразяващ полъх на спомени от миналото, които всички смятаха за отдавна погребани. Талибаните са войнствено-ислямистка организация, която мнозина смятат за терористична. Събитията в централна Азия обособиха една изключително деликатна и усложнена обстановка не само за гражданите на Афганистан, но и за международната общност като цяло. Територията на Афганистан е смятана за център на много престъпност, а наблюдатели се страхуват, че сега би могла да се превърне и в развъдник на тероризъм. 

В отговор, Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации проведе спешна среща, на която международната общност поиска обединение с цел предотвратяването на превръщането на Афганистан в убежище за тероризъм и с цел осигуряване на достъп до хуманитарна помощ за населението на Афганистан. Към днешна дата, ситуацията в региона остава нестабилна, а големите държави в различни региони на света са притихнали в очакване и обмислят следващите си по-конкретни стъпки. 

Ситуацията има последствия и за комплайънс професионалистите в сферата на финансовата индустрия и управлението на риск. В противодействието на престъпност и тероризъм чрез финансовата система, има две измерения. Първото е сферата на санкционния режим на високо ниво. Второто принадлежи на финансовия сектор и професионалистите в сферата на риска и съответствието. Настоящата статия разделяме на части в две последователни седмици, в които разглеждаме последователно и двете измерения в контекста на събитията в Афганистан.

Продължете четенето

Peter Y. Solmssen: „Никой не иска да вземе участие в подкуп, защото той се заплаща скъпо.“

03 март 2021

Научните изследвания в областта на икономическата престъпност представят организацията като меч с две остриета.

От една страна, организациите биват мамени от своите служители, дискриминирани от корумпирани държавни служители и биват обект на кибератаки, от друга страна, обаче –  организациите са извършителите на престъпления – те укриват данъци, мамят клиентите си и своите конкуренти. Докато финансовите измами, корупцията, престъпленията срещу интелектуалната собственост и други форми на икономическа престъпност причиняват огромни загуби както на отделни организации, така и на обществото като цяло, много от тези престъпления са извършени от самите организации. 

На 4 февруари 2021 г. се проведе онлайн „Вторият зимен симпозиум за икономическа престъпност: Организациите: отвъд жертви и извършители“ (2nd Winter Economic Crime Symposium – Organizations: Beyond Victims and Perpetrators), организиран от Centre for Counter-Fraud Studies на Университета в Портсмут. Събитието имаше за цел да изследва сложната мрежа от взаимоотношения вътре и между корпоративните структури и как ролята на организациите в икономическата престъпност не бива да се свежда единствено до категориите жертви и извършители.

С фокус върху икономическата престъпност, изявени професионалисти изнесоха основни презентации по редица теми като ефективнитe програми за съответствие и контрол, подкупването на чуждестранни държавни служители и престъпленията срещу интелектуалната собственост. Risk & Compliance Platform Europe беше медиен партньор на събитието. Нашата редакция проследи за вас и обобщи най-интересното от симпозиума в поредица от пет статии.

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

По-малко от година до новата Whistleblower Директива: пет съвета как да се подготвим

01 февруари 2021

Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета относно защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза (т. нар. Whistleblower директива) възникна сред пепелта на множество скандали в Европа през последните години. Например, на пръв поглед напълно разнородни по своята същност, случаите Панама Пейпърс (Panama Papers) и „Кембридж Аналитика“ (CambridgeAnalytica) си приличат по два важни елемента. Първият е начинът, по който излязоха наяве пред света – чрез т.нар. whistleblower. Вторият е чудовищните мащаби и накърнените интереси на европейската общност. 

Законодателната инициатива не закъсня и на 16 декември 2019 г. директивата влезе в сила. Нейна основополагаща цел е осигуряване на общи минимални стандарти на защита на лица, подаващи сигнали за нарушения (т.нар. “whistleblowers”) навсякъде в ЕС.  Държавите членки имат срок до декември 2021 г. да приведат своето законодателство в съответствие с новите европейски разпоредби. 

Не само частният бизнес, но и публичният сектор ще бъдат засегнати. Те не бива да чакат да изтекат месеците и дните до края на този срок,  а да започнат подготовката си още сега. В противен случай, те рискуват да им бъдат наложени солидни глоби. 

Какви са практическите особености и има ли „правилни отговори“ и механизми? Настоящата статия дава пет съвета как да се подготвим за новите изисквания.  Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

За значението на Съответствието (Compliance)

26 декември 2020

Международният бизнес се характеризира с безпрецедентна сложност на регулаторната рамка. Рисковете пред дейността на всяка организация нарастват постоянно. Неслучайно всички днес говорят за нормативното съответствие (compliance), което се превръща от функция по управление и контрол в дружеството в печеливша индустрия и мода. Дори за специалисти в областта става изключително трудно да следят информационния поток, да се ориентират в променящата се среда и да контролират в ежедневната си работа растящия брой рискове, устоявайки на увеличения натиск от страна на национални и международни регулатори.

По същество – какво точно представлява Съответствието (Compliance)? Има ли строго определение или терминът се променя според личните възгледи на автора, бизнес сектора и избрания подход? На пръв поглед значението на Съответствието е лесно: съобразяване с правило. В този момент възниква труден изследователски въпрос – кое правило точно?

Продължете четенето

Бъдещето на европейската икономика е в устойчивото корпоративно управление – бъдете предупредени!

10 ноември 2020

Вземането на подходящите управленски решения стои в центъра на понятия като съответствие (compliance), управление на риска и корпоративно управление. Докато съответствието означава преди всичко хората, разполагащи с властта да вземат решения в организацията, да не злоупотребят с нея (да не подкупват, да не изипрат пари, да не укриват данъци, да не извършват измами…и т.н.), то корпоративното управление е с обратен знак – какви да бъдат целите на предприятието и каква стратегия би довела до тяхното постигане.

В ситуация на криза, Европейската комисия стартира консултация, задававайки въпроса как ЕС може най-добре да насърчи трансформацията на европейския бизнес с оглед постигането на по-устойчива икономика, гарантирайки, че екологичните и социалните интереси са включени в бизнес стратегиите. Подобна инициатива е очакван резултат от промяната на нагласиите и теорията на корпоративното управление към вземане предвид на интересите на всички заинтересовани страни (stakeholder theory).

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Устойчивост на оперативната дейност: нова реалност и нови задължения?

05 октомври 2020

Темата за устойчивост на оперативната дейност на организациите във финансовия сектор е в центъра на вниманието днес повече от всякога. През месец март тази година, всички организации, независимо от сектора, бяха принудени да променят коренно начина си на работа в следствие на коронавирусната инфекция, която се превърна в част от ежедневието ни. Нещо повече, те трябваше да намерят решение как да продължат дейността си изведнъж, без предупреждение, на момента, виртуално и от разстояние. 

Някои сектори се справиха по-добре от други, а играчите в предоставянето на финансови услуги, може би изненадващо за някои, изглежда сякаш са сред отличниците. Това е така благодарение на технологиите на разположение днес. Едва ли бихме имали същите резултати и бизнес непрекъснатост, ако подобна криза беше ни сполетяла десетилетие по-рано. 

Какви обаче са тактическите, стратегически и практически предизвикателства за бизнеса в осигуряването на непрекъснатост и устойчивост на оперативната дейност? Какви са очакванията на финансовите надзорни органи от бизнеса и ще доведе ли сегашната обстановка до нови мерки в регулацията на сектора що се отнася до устойчивост на дейността? 

Настоящата статия има за цел да хвърли светлина върху тези въпроси. 

Продължете четенето