Marta Andreeva

Marta Andreeva

Senior Regulatory and AML Compliance Specialist

V Директива относно борбата с изпирането на пари вече в сила: готов ли е бизнесът за ключовите промени?

20 февруари 2020

Вече е в сила приетата на 30 май 2018г. Директива (ЕС) 2018/843 за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари). В тази връзка, в България, директивата беше транспонирана в националното законодателство на 29 ноември 2019г. чрез изменение и допълнение в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

В най-опростения си вариант, въпросите в основата на борбата с изпирането на пари са кой притежава финансовите средства и накъде отиват те. Затова Петата директива залага на допълнителни мерки за гарантиране на повишена прозрачност на корпоративните и други правни образувания и на финансовите сделки, вече заложени в Четвъртата директива, както и разширяване на спектъра от засегнати лица, досега попадали извън обхвата на досега съществувалата законодателна рамка.

Добрите новини за бизнеса са, че Петата директива не внася толкова мащaбни промени в сравнение с предходната. Вместо това, тя е фокусирана върху изглаждането на някои пропуски в регулацията на съвременните технологии, които стават все по-популярни като алетернативни финансови системи и, заедно с това, като средство за финансиране на терористични групи и изпиране на пари.  Въпреки това, новите изисквания ще  окажат значително въздействие на някои финансови институции и сектори. Основните нови изисквания могат да се обособят в няколко направления.

Виртуалните валути

За първи път, десетилетие след появата на първата и най-успешна виртуална валута биткойн, виртуалните валути влизат в обхвата на закона на нивото на Европейския съюз, досега прилаган в сферата на традиционните финансови институции. Доставчиците, участващи в услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на виртуални портфейли вече имат статус на задължени лица. Какво означава това на практика?

Да започнем отначало – доставчиците, участващи в предоставянето на услуги за обмяна между виртуални валути, както и доставчиците на портфейли вече подлежат на регистрация и лицензиране за извършването на тези услуги. В България е предвидено тези категории лица да бъдат вписвани в публичен регистър към Националната агенция по приходите (НАП).

Също така, те са задължени да извършват комплексна проверка на клиентите си, следят транзакционното им поведение и предоставят доклади за подозрителни сделки пред съотвените Звена за финансово разузнаване (ЗФР).

Предвижда се рискът от злоупотреби с анонимността, която криптовалутите позволяват да се намали. Националните звена за финансово разузнаване (ЗФР) следва да бъдат в състояние да получават информация, която да съдейства за идентифицирането и обвързването на адресите на виртуални валути със собствеността и самоличността на собственика на такива валути.

Интересно е да се отбележи, че директивата включва само субекти, които позволяват „изход-към-фиат” средства. С други думи, обмяна между виртуални вилути не е изрично включена на този етап. Поради широкото определение на виртуални валути, се очаква на практика повечето бизнеси в сфертата да попаднат в задължените лица. Също така, често срещана практика е доставчиците, предоставящи услуги за обмяна между виртуални валути да предоставят и свързани услуги като традиционно банкиране или инвеатиционни услуги, които попадат в традиционно регулирания сектор.

Същевременно преамбюлът сигнализира желанието и намерението на Брюксел да обхване всички възможни приложения на виртуалните валути, включително като средства за обмяна, инвестиции, продукти за съхраняване на стойност или използване в онлайн казина.

Въпреки ограничения спектър на включени субекти, задължени да прилагат мерките срещу изпирането на пари, би могъл да се отчете като пропусната възможност, промените по отношение на виртуалните валути все пак са положителна стъпка напред и са в съответствие с пропорционален подход, в чиято основа е рисковата оценка.

Публичен достъп до регистър за действителна корпоративна собственост

В съoтветствие с Петата директива, държавите членки са задължени да създадат национален публичен регистър, който да съдържа информация за действителни собственици на юридически лица, притежаващи 25% и повече от собствеността. Тази информация следва да бъде достъпна за граждани и бизнеса и да улесни комплексната проверка, извършвана от финансовите институции на юридически лица преди сключването на финансови сделки с такива лица.

Основна разлика с Четвъртата директива е, че доверителната собственост, семейни фондации и сходни правни образувания (т.нар. тръстове) вече също задължени да предоставят информация относно действителните им собственици. При тях условието за доказване на законен интерес обаче се запазва.

Разширена комплексна проверка на финансови сделки, свързани с високорискови трети държави

Петата директива задължава бизнеса да извършва засилена комплексна проверка и оценка на риска, свързан с финансови сделки с клиенти и бизнес операции, които включват определени високорискови юрисдикции.  Държави, считани за висок риск поради липса на ефективно законодателство срещу прането на пари са включени в списък от Съюза, според който дъпълнителни проверки следва да бъдат направени при финансови средства, идващи от такива страни към територията на Съюза. Така например задължените лица следва да верифицират действителните собственици и произхода на средствата и имуществото на клиенти, свързани с тези високорискови юрисдикции, причините и естеството на бизнес взаимоотношенията  и направените транзакции. Бизнес сделки с високорискови клиенти следва да бъдат одобрявани от висши ръководни служители.

Въвеждане на нови категории задължени лица

Петата директива вкючва по-широк спектър на физически и юридически лица, включвайки всички лица, които предоставят под каквато и да е форма услуги по данъчно консултиране като тяхна основна стопанска или професионална дейност, търговци с произведения на изкуството и брокери на недвижими имоти при сделки и месечен наем над 10 000 евро.

Анонимни предплатени карти с общо предназначение

Анонимните предплатени карти с с общо предназначение представляват инструмент, податлив на злоупотреби, тъй като позволяват захраванване с пари в брой с понякога неясен произход. 5-тата Директива налага задължение за проверка на клиенти, които използват такива анонимни предплатени карти, намалявайки настоящите прагове за идентификация на плащания от €250 според 4-тата Директива на €150. При онлайн плащания, при дистанционни платежни сделки на стойност €50, доставчикът на платежни услуги е задължен да идентифицира платеца.

Глоби

Следва да бъде отбелязано, че неспазването на предвидените задължения може да означава глоби в размери до €5 милиона или 10% от годишния оборот на задълженото лице. В допълнение към това, репутационният риск за бизнеса, както и възможната забрана за извършване на регулирана дейност, която би могла да бъде наложена на физически и юридически лица, са мерки, които биха накарали всеки бизнес да се замисли дали изпълнява нововъведените си задължения.

Готови ли са държавите-членки и бизнесът?

Петата директива поставя допълнителни и нелеки за въвеждане правила на раменете на бизнеса и правителствата на държавите- членки. В последните години, скоростта, с която те трябва да въвеждат нови правила се увеличава все повече, а с нея и размерът на сметката за комплайънс  разходи. Ако погледнем хронологично, ще видим, че докато Третата директива влезе в сила през 2005г., а Четвъртата директива – 12 години по-късно през юни 2017, то Петата директива беше приета по-малко от година по-късно през май 2018. По всичко личи, че тaзи тенденция ще продължи с влизането в сила на Шестата директива още в края на тази година.

В тази връзка може би не е изненадващо, че скоростта, с която държавите -членки транспонират европейското законодателство в своето национално такова, както и ефективността на самото изпълнение на налаганите мерки варират. Особено проблематично в голям брой държави се оказа въвеждането на национални търговски регистри на действителни собственици. Предстои да видим как- държавите членки ще изпълнят задълженията си този път според Петата директива. Това изискване е ключово, тъй като Европейската комисия предвижда всички национални регистри да бъдат свързани до 10 март 2021г.

Тепърва предстои да проследим какъв ще бъде ефектът от по-строгите правила, както и от взаимовръзката между технологиите, регулациите и засегнатите лица. Например, предвидените задължения на звената за финансово разузнаване  да следят за злоупотреби с виртуални валути се очаква да изискват значителен финансов и технологичен ресурс, както и специализирано обучение. Допълнително предизвикателство биха представлявали ориентираните към поверителност непрозрачни валути, при които детайлите по транзакциите, като идентичност на получател и подател и техните адреси, остават анонимни. Подобна анонимност би могла да се постигне дори при дигитални валути като биткойн, чрез услуги като биткойн мискер, при който проследяването на транзакциите е нарочно усложнено.

Що се отнася до бизнеса, по отношение на задължените лица в индустрията с виртуални валути, където промените са най-драстични, например, бизнесът посреща нововъведенията положително въпреки предизвикателствата, тъй като промените ще му донесат легитимност и увеличено доверие от страна на потребителите.

С влизането в сила на Петата директива относно борбата с изпирането на пари в началото на годината и това на Шестата директива в края на годината, по всичко изглежда, че 2020г. ще бъде натоварена за финансовия сектор у нас и в Европа.



Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *