Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

FinCENFiles – най-строго пазените тайни на международната банкова система

22 септември 2020

Големите победи в борбата с финансовите престъпления се случват обикновено, когато тайна информация излезе „на светло“ с помощта на вътрешни лица и/или разследващи журналисти.** 2020 е годината на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Докато европейските регулатори се опитват да създадат ефективна регулаторна рамка, налагайки строги наказания и почти непосилни задължения на бизнеса /особено за по-малките играчи/ – се оказа, че големите банки продължават да управляват огромни потоци от „мръсни пари“, без да носят отговорност за това. Те не се притесняват, дори пред перспективата юридическото лице да понесе отговорност /наказателна или административна/, плащайки огромни по размери глоби на регулаторите.

FinCEN Files разкриват потайния свят на международното банкиране, за да покажат как системата работи и как се проваля

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

AML and regulatory compliance specialist

Верификация на дигитална самоличност: рискове, възможности и последни препоръки

31 август 2020

Развитието на дигитални плащания и транзакции, което наблюдаваме особено в последното десетилетие, налага по-задълбочено разбиране на това как физически лица биват идентифицирани по електронен път в конктекста на предоставянето на финансови услуги. Електронната идентификация отговаря на въпроса „Кой си ти?” – тя е нашата самоличност в дигиталното измерение. Доставчикът на финансови услуги следва да събере необходимата информация, да я верифицира и по този начин да установи, че клиентите, които обслужва са тези, които те казват, че са. Едва тогава, клиентът следва да получи акаунт и достъп до предлаганите финансови услуги, както и съотвените данни за достъп.

Продължете четенето

Whitepaper

European Commission

Проучване на цената на съответствието във финансовия сектор

25 август 2020

Financial sector regulation has grown significantly, both in terms of scale and complexity, since the global financial crisis. Specifically, during the last ten years, regulation has become more comprehensive, it has become broader in scope and supervisory reporting has become far more granular. While post-crisis regulatory reforms were necessary to increase the resilience of financial institutions, restore financial stability and rebuild trust in the financial system, businesses claim that frequent changes to financial regulation and its growing complexity is placing a disproportionate burden on them. This study provides high-level estimates of the (incremental) costs incurred by businesses to comply with EU financial legislation, particularly the costs of meeting supervisory reporting requirements. It also provides an analysis of the main determinants and drivers of compliance costs. The study is based on a thorough review of available literature, detailed interviews and a survey of a sample of businesses drawn from the following sectors: banks and financial conglomerates; investment banks; asset managers; insurers/re-insurers, financial markets, financial advisors; and pension funds.

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Как да изберем доставчик на AML/KYC услуги (особено ако нашият бизнес току-що стартира)?

24 август 2020
Knowledge Base

Доскоро вниманието на сектора на финансовите услуги беше фокусирано върху заплахата от кибер измами и закрилата на личните данни. Въпреки това, рисковете от пропуски във вътрешните системи за детекция и превенция на изпирането на пари непрекъснато нарастват. Според Ройтерс от 2009 г. насам регулаторите са наложили имуществени санкции за над 342 милиарда долара за пропуски в предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на финансовия сектор. Едно такова наказание e тежко за голяма финансова институция, но има потенциал да убие стартираща Финтех компания. Следователно дружествата трябва да избират разумно своите доставчици на KYC/AML услуги.

На пазара в световен мащаб има множество AML/KYC продукти, превръщайки превенцията на изпирането на пари в печеливша индустрия. Изборът на подходящия доставчик за бизнеса е сложно и отговорно начинание. Целта на тази статия е да помогне в структурирането на процеса на търсене на доставчици, да даде примери за правилните въпрси за оценката на доставчика на AML/KYC решения и в крайна сметка – да доведе до намаляване рисковете за съответствието при аутсорсинг на AML процеси.

Продължете четенето

Ревизираният модел на трите линии на защита – стъпка в правилната посока

08 август 2020
Knowledge Base

На фона на бързо променящите се социално-икономически условия, безпрецедентните нови рискове и нарастващата сложност на организациите, Институтът за вътрешни одитори (IIA) обяви това лято важна актуализация на своя широко приет от години „Модел на трите линии на защита“. Залозите при функционирането на ефективна вътрешна система за управление и контрол са твърде големи, като провалът може да доведе до сериозни загуби за бизнеса. Всъщност, големите корпоративни скандали, които наблюдаваме, винаги са предизвикани от недостатък във вътрешната система за управление и контрол.

Продължете четенето

Базелският Индекс против прането на пари отчита слаб надзор и неефективни системи в Европа

23 юли 2020

Днес излязоха данните от годишния Индекс против прането на пари на Базелския институт – независима неправителствена организация в обществена полза в сферата на превенцията на корупция и корпоративно управление.  Методологията, използвана от Института, е базирана на публично достъпни данни за прозрачносттта на властите и бизнеса, финансовата сигурност, законността и други. Използвани са източници като Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF), Трансперънси интернешънъл, Световната банка и Световния икономичеки форум.

На глобално ниво рисковете от пране на пари остават високи. При оценяване от 1-10  от нисък към висок риск, средната оценка за 2020 г. е 5.22 в сравнение с 5.39 през 2019 г. Въпреки, че драстични промени не се очакваха поради краткия времеви период, 35 държави всъщност са направили крачка назад, а само 6 от тях отбелязват напредък с повече от една точка. На дъното на класацията се намират Афганистан, Хаити, Мианмар, Лаос, Мозамбик и Кайманови острови.

В другия край на спектъра са държави като Естония, Андора, Финландия, както и България. Трява са се отбележи, че оценката на България не е базирана според най-актуалните параметри, тъй като страната ни не е преминавала от 2013 г. през оценителен доклад от Комитета Монивал за съответствие със стандарта на FATF по прилагане на мерките за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

AML and regulatory compliance specialist

От план за действие до реализация: подводните камъни при създаването на Европейски надзорен орган

02 юли 2020

Съществен проблем в строгия подход в Европа към борбата с финансовата престъпност на практика е липсата надзорни правомощия на наднационално ниво. Мащабите на скандалите в прибалтийските републики, както и в Западна Европа от последните години, доминиращи заглавията в комплайънс сферата с месеци, разтърсиха Европа и ценностите й. Нещо повече, скандалът около неплатежоспособния доставчик на платежни услуги Wirecard от изминалите дни показва, че сериозни пропуски в надзора от страна дори на немския регулаторен орган BaFin са възможни. Бяха извадени наяве липсата на правоприлагане и ефективен надзор дори в страни-членки, смятани за най-големите отличници. 

Още в началото на мандата й през изминалата 2019 г. стана ясно, че за настоящата Европейска Комисия борбата с прането на пари и финансовата престъпност ще бъде сред основните приоритети. Разпознавайки сложността на трансграничната и фрагментирана финансова система, която благоприятства появата на рискове от използването й за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, изпълнителната власт на ЕС подсказа, че предвижда създаването на контролен орган на европейско ниво. 

План за действие: ще затвори ли „вратичките“ новото „куче-пазар“ на ЕС?

Продължете четенето

Баланс – ключов подход в риск мениджмънта

06 май 2020

Тази седмица публикуваме още едно ценно мнение, отнасящо се до тежестта на регулаторната рамка в областта на търговията с финансови инструменти и баланса с реалната търговска дейност. Това е и темата и на най-новия доклад Цената на съответствието (Cost of Compliance) на Европейската Комисия и CEPS, интересно четиво за всички, занимаващи сe със съответствие (compliance) и управление на риска в сферата на капиталовите пазари.  

За баланса между покриване на всички законови изисквания и реалната търговска дейност

автор: д-р Пламен Иванов

През последните три години наблюдаваме принципно нова нормативна среда в областта на търговията с финансови инструменти. Промени продиктувани и насочени в посока защита на инвеститорите, търговците на дребно, ритейл клиентите. Това наложи много промени вътре във всяка финансова институция. Промени в начина на предлагане, категоризация, ценообразуване и изобщо предлагане на достъп и услугата за търговия. Най-сериозното отражение от промените е при инвестиционните посредници. Първоначалната реакция беше, че свръхрегулацията ще доведе до излизане от пазара на по-малки брокери, както и сериозен отлив на клиенти от бизнеса изобщо или пренасочването им към нелицензирани посредници или територии с не толкова тежка регулация. Първото все още не е факт, докато второто, отлив на клиентите, е дори по-силно и от очакваното.

Продължете четенето

Капани в борбата от изпиране на пари в небанковия финансов сектор, по-конкретно в лицензираните инвестиционни посредници в България

28 април 2020

По рано тази година Европейската комисия заедно с водещ научно – аналитичен център в областта на европейските политики (CEPS) публикува доклад за Цената на съответствието (Cost of Compliance) със засилената регулация в областта на финансовите пазари. В тази връзка в две поредни седмици ви предлагаме мнения на специалисти от небанковия финансов сектор относно тежестта на регулацията и влиянието върху бизнеса в България. 

Автор: Ася Асенова

През последното десетилетие се наблюдава концентрация върху борбата с изпирането на пари, в България по-засилено в последните пет години. Усъвършенстването на механизми за борба с прането на пари на глобално ниво, доведе до необходимостта от ново законодателство на местна почва. След като през месец март 2018г., получихме нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с който се въвеждат правилата на четвъртата Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, два месеца по-късно излиза следващата, Директива (ЕС) 2018/843, така наречена Пета директива. Правилникът по прилагането на новия закон не стана готов в предвидения срок, което доведе до затруднение в прилагането на предвидените мерки. Със законопроект за изменения и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, който е приет в края на 2019г. петата директива вече е имплементирана към местното законодателство. Малко след това излиза публикувана на страницата на Държавна агенция национална сигурност (ДАНС) първата за България Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР) с която поднадзорните лица също трябва да се съобразят. Новите нормативни актове излизат един след друг за период от две години с нови противоречиви разпоредби, няма време за разшифроване и поднадзорните лица губят ориентация, което води до хаос в тълкуването и прилагането.

Небанковия финансов сектор и по-конкретно лицензираните инвестиционните посредници в България, като задължени лица по чл. 4 от ЗМИП, са изправени пред предизвикателството да приведат дейността си в съответствие с новата нормативна рамка, като в същото време развиването на бизнес и привличането на капитал става все по-трудно. Някои от капаните по пътя:

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

AML and regulatory compliance specialist

Далеч от очите, далеч от ума: ефектът на Covid-19 върху финансовата престъпност и мерки за превенция

20 април 2020

Това, че офисът е празен, не означава, че финансовата престъпност е в режим на покой. Напротив, вследствие на коронавирусната инфекция, бизнесът е изправен пред редица предизвикателства от комплайанс перспектива – от сигурността на данни при работа в домашни условия до финансови схеми и търговия с вътрешна информация. Представяме някои от потенциалните заплахи, с които професионалистите по риск и нормативно съответвие се сблъскват в контекста на Covid-19, както и някои от мерките за превенция.

Кои са факторите, които влияят на промените в моделите на престъпление?

В сегашната ситуация, при която една трета от населението в глобален мащаб се намира в някаква форма на изолация или карантина, вече е налице промяна и в поведението на престъпните групи.

Факторите, които допринасят за това са увеличеното търсене на определени стоки като маски и медицински продукти, към което се добавя и намалената подвижност и поток на хора през граница. Гражданите остават по домовете си, работейки от вкъщи било то на личен или служебен компютър, като същевременно с това прекарват времето си в мрежата, разчитайки на дигитални услуги. С увеличаването на дните на изолация, страхът и притеснението се у хората се засилва, особено сред най-уязвимите групи като възрастни хора и такива със здравни усложнения. Всички тези фактори допринасят за засиления риск от експлатация на страховете на хората и нови модели на престъпност .

Продължете четенето