Marta Andreeva

Marta Andreeva is a AML and regulatory compliance specialist with professional experience in the financial services and fintech sectors from the United Kingdom. Currently, she is part of the Global Compliance Program team of an international payment and cryptocurrency platform. Her professional and research interests are related to the regulation of finacial services and Fintechs and white-collar crime prevention. Марта Андреева е комплайънс специалист с професионален опит в сферата на финансовите услуги и FinTech сектора във Великобритания. Понастоящем тя е част от екипа за глобално регулаторно съответствие на международна платформа за крипто валути. Нейните професионални и научни интереси са свързани с регулацията на финансовите услуги и FinTech индустрията, както и предотвратяването на финансовите престъпления.
Marta Andreeva

Marta Andreeva

AML and regulatory compliance specialist

Устойчивост на оперативната дейност: нова реалност и нови задължения?

05 октомври 2020

Темата за устойчивост на оперативната дейност на организациите във финансовия сектор е в центъра на вниманието днес повече от всякога. През месец март тази година, всички организации, независимо от сектора, бяха принудени да променят коренно начина си на работа в следствие на коронавирусната инфекция, която се превърна в част от ежедневието ни. Нещо повече, те трябваше да намерят решение как да продължат дейността си изведнъж, без предупреждение, на момента, виртуално и от разстояние. 

Някои сектори се справиха по-добре от други, а играчите в предоставянето на финансови услуги, може би изненадващо за някои, изглежда сякаш са сред отличниците. Това е така благодарение на технологиите на разположение днес. Едва ли бихме имали същите резултати и бизнес непрекъснатост, ако подобна криза беше ни сполетяла десетилетие по-рано. 

Какви обаче са тактическите, стратегически и практически предизвикателства за бизнеса в осигуряването на непрекъснатост и устойчивост на оперативната дейност? Какви са очакванията на финансовите надзорни органи от бизнеса и ще доведе ли сегашната обстановка до нови мерки в регулацията на сектора що се отнася до устойчивост на дейността? 

Настоящата статия има за цел да хвърли светлина върху тези въпроси. 

Продължете четенето

Досиетата FinCEN: българското участие

30 септември 2020

За пореден път, последното разследване на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) – така наречените Досиета FinCEN, има голям отзвук в световните медии. 

Повече от 2500 топ-секретни документи, предимно доклади за подозрителна дейност (Suspicious Activity Reports/ SARs), изпратени от повече от 90 финансови институции към американската агенция за борба с финансовите престъпления FinCEN, изтекоха в публичното пространство. Проследени са транзакции, обработени от банки в почти всички краища на света. Голям брой видни политически и медийни фигури и лица с висока нетна стойност на активите, свързани с подземния свят, измами, пирамиди, пране на пари и други финансови престъпления, излязоха на светло. 

Какво е българското участие в тези разкрития?

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

AML and regulatory compliance specialist

Верификация на дигитална самоличност: рискове, възможности и последни препоръки

31 август 2020

Развитието на дигитални плащания и транзакции, което наблюдаваме особено в последното десетилетие, налага по-задълбочено разбиране на това как физически лица биват идентифицирани по електронен път в конктекста на предоставянето на финансови услуги. Електронната идентификация отговаря на въпроса „Кой си ти?” – тя е нашата самоличност в дигиталното измерение. Доставчикът на финансови услуги следва да събере необходимата информация, да я верифицира и по този начин да установи, че клиентите, които обслужва са тези, които те казват, че са. Едва тогава, клиентът следва да получи акаунт и достъп до предлаганите финансови услуги, както и съотвените данни за достъп.

Продължете четенето

Базелският Индекс против прането на пари отчита слаб надзор и неефективни системи в Европа

23 юли 2020

Днес излязоха данните от годишния Индекс против прането на пари на Базелския институт – независима неправителствена организация в обществена полза в сферата на превенцията на корупция и корпоративно управление.  Методологията, използвана от Института, е базирана на публично достъпни данни за прозрачносттта на властите и бизнеса, финансовата сигурност, законността и други. Използвани са източници като Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF), Трансперънси интернешънъл, Световната банка и Световния икономичеки форум.

На глобално ниво рисковете от пране на пари остават високи. При оценяване от 1-10  от нисък към висок риск, средната оценка за 2020 г. е 5.22 в сравнение с 5.39 през 2019 г. Въпреки, че драстични промени не се очакваха поради краткия времеви период, 35 държави всъщност са направили крачка назад, а само 6 от тях отбелязват напредък с повече от една точка. На дъното на класацията се намират Афганистан, Хаити, Мианмар, Лаос, Мозамбик и Кайманови острови.

В другия край на спектъра са държави като Естония, Андора, Финландия, както и България. Трява са се отбележи, че оценката на България не е базирана според най-актуалните параметри, тъй като страната ни не е преминавала от 2013 г. през оценителен доклад от Комитета Монивал за съответствие със стандарта на FATF по прилагане на мерките за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

AML and regulatory compliance specialist

От план за действие до реализация: подводните камъни при създаването на Европейски надзорен орган

02 юли 2020

Съществен проблем в строгия подход в Европа към борбата с финансовата престъпност на практика е липсата надзорни правомощия на наднационално ниво. Мащабите на скандалите в прибалтийските републики, както и в Западна Европа от последните години, доминиращи заглавията в комплайънс сферата с месеци, разтърсиха Европа и ценностите й. Нещо повече, скандалът около неплатежоспособния доставчик на платежни услуги Wirecard от изминалите дни показва, че сериозни пропуски в надзора от страна дори на немския регулаторен орган BaFin са възможни. Бяха извадени наяве липсата на правоприлагане и ефективен надзор дори в страни-членки, смятани за най-големите отличници. 

Още в началото на мандата й през изминалата 2019 г. стана ясно, че за настоящата Европейска Комисия борбата с прането на пари и финансовата престъпност ще бъде сред основните приоритети. Разпознавайки сложността на трансграничната и фрагментирана финансова система, която благоприятства появата на рискове от използването й за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, изпълнителната власт на ЕС подсказа, че предвижда създаването на контролен орган на европейско ниво. 

План за действие: ще затвори ли „вратичките“ новото „куче-пазар“ на ЕС?

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

AML and regulatory compliance specialist

Далеч от очите, далеч от ума: ефектът на Covid-19 върху финансовата престъпност и мерки за превенция

20 април 2020

Това, че офисът е празен, не означава, че финансовата престъпност е в режим на покой. Напротив, вследствие на коронавирусната инфекция, бизнесът е изправен пред редица предизвикателства от комплайанс перспектива – от сигурността на данни при работа в домашни условия до финансови схеми и търговия с вътрешна информация. Представяме някои от потенциалните заплахи, с които професионалистите по риск и нормативно съответвие се сблъскват в контекста на Covid-19, както и някои от мерките за превенция.

Кои са факторите, които влияят на промените в моделите на престъпление?

В сегашната ситуация, при която една трета от населението в глобален мащаб се намира в някаква форма на изолация или карантина, вече е налице промяна и в поведението на престъпните групи.

Факторите, които допринасят за това са увеличеното търсене на определени стоки като маски и медицински продукти, към което се добавя и намалената подвижност и поток на хора през граница. Гражданите остават по домовете си, работейки от вкъщи било то на личен или служебен компютър, като същевременно с това прекарват времето си в мрежата, разчитайки на дигитални услуги. С увеличаването на дните на изолация, страхът и притеснението се у хората се засилва, особено сред най-уязвимите групи като възрастни хора и такива със здравни усложнения. Всички тези фактори допринасят за засиления риск от експлатация на страховете на хората и нови модели на престъпност .

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

AML and regulatory compliance specialist

Преглед на основните регулаторни задължения за бизнеса в контекста на Covid-19

06 април 2020

Коронавирусът (Covid-19) е повод за притеснение в глобален мащаб. Преди да са ясни пълните последствия върху световната икономика в резултат на извънредните мерки в сила както у нас, така и на всички останали държави-членки на ЕС, вече е ясно, че те ще бъдат огромни както за бизнеса и потребителя, така и за фискалната стабилност като цяло.

Във финансовия сектор можем да отбележим до голяма степен координирани наздзорни действия от Европейската централна банка и Европейската система за финансов надзор. Редица мерки се взимат с цел поддържане на стабилността на пазара като цяло, нормалното предоставяне на финансови услуги от всички участници на финансовия пазар в извънредни условия, както и защита на интересите на инвеститорите. Настоящата статия представя общ преглед на основните регулаторни уведомления и задължения, касаещи бизнеса във финансовия сектор на европейско ниво в контекста на Covid-19 към днешна дата.

Европейската централна банка (ЕЦБ)

Европейската Централна Банка обяви, че отлага стрес-тестването в Европа до 2021г., за да позволи на банковия сектор да се фокусира върху поддържането на дейността си в сегашната затруднена ситуация.

Сред безпрецедентните мерки, препоръчани от ЕЦБ в банковия сектор, са отлагането на изплащането на дивиденти и бонуси в периода до месец октомври тази година. Суровата мярка, която безспорно не би зарадвала акционерите и служителите, би спомогнала за увеличаването на капиталовите им резерви и ликвидност при сегашните несигурни условия. Въпреки, че някои банки вече обявиха съгласие с приемането на тези мерки, позитивната реакция далеч не надхвърля липсата на такава.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП)

С оглед правилното фунциониране на пазара в тази обстановка, ЕОЦКП наблюдава ситуацията и влиянието на епидемията върху европейските капиталови пазари и издаде редица препоръки и мерки. Те целят да осигурят нормално фунцкиониране на пазара, защита за инвеститори и кредитори. Във време на финансова нестабилност, от изключително значение е осигуряването на прозрачност и своевременна информация.

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

AML and regulatory compliance specialist

V Директива относно борбата с изпирането на пари вече в сила: готов ли е бизнесът за ключовите промени?

20 февруари 2020

Вече е в сила приетата на 30 май 2018г. Директива (ЕС) 2018/843 за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари). В тази връзка, в България, директивата беше транспонирана в националното законодателство на 29 ноември 2019г. чрез изменение и допълнение в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

В най-опростения си вариант, въпросите в основата на борбата с изпирането на пари са кой притежава финансовите средства и накъде отиват те. Затова Петата директива залага на допълнителни мерки за гарантиране на повишена прозрачност на корпоративните и други правни образувания и на финансовите сделки, вече заложени в Четвъртата директива, както и разширяване на спектъра от засегнати лица, досега попадали извън обхвата на досега съществувалата законодателна рамка.

Продължете четенето