Вземането на подходящите управленски решения стои в центъра на понятия като съответствие (compliance), управление на риска и корпоративно управление. Докато съответствието означава преди всичко хората, разполагащи с властта да вземат решения в организацията, да не злоупотребят с нея (да не подкупват, да не изипрат пари, да не укриват данъци, да не извършват измами…и т.н.), то корпоративното управление е с обратен знак – какви да бъдат целите на предприятието и каква стратегия би довела до тяхното постигане.

В ситуация на криза, Европейската комисия стартира консултация, задававайки въпроса как ЕС може най-добре да насърчи трансформацията на европейския бизнес с оглед постигането на по-устойчива икономика, гарантирайки, че екологичните и социалните интереси са включени в бизнес стратегиите. Подобна инициатива е очакван резултат от промяната на нагласиите и теорията на корпоративното управление към вземане предвид на интересите на всички заинтересовани страни (stakeholder theory).

Продължете четенето

Големите победи в борбата с финансовите престъпления се случват обикновено, когато тайна информация излезе „на светло“ с помощта на вътрешни лица и/или разследващи журналисти.** 2020 е годината на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Докато европейските регулатори се опитват да създадат ефективна регулаторна рамка, налагайки строги наказания и почти непосилни задължения на бизнеса /особено за по-малките играчи/ – се оказа, че големите банки продължават да управляват огромни потоци от „мръсни пари“, без да носят отговорност за това. Те не се притесняват, дори пред перспективата юридическото лице да понесе отговорност /наказателна или административна/, плащайки огромни по размери глоби на регулаторите.

Продължете четенето

Доскоро вниманието на сектора на финансовите услуги беше фокусирано върху заплахата от кибер измами и закрилата на личните данни. Въпреки това, рисковете от пропуски във вътрешните системи за детекция и превенция на изпирането на пари непрекъснато нарастват. Според Ройтерс от 2009 г. насам регулаторите са наложили имуществени санкции за над 342 милиарда долара за пропуски в предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на финансовия сектор. Едно такова наказание e тежко за голяма финансова институция, но има потенциал да убие стартираща Финтех компания. Следователно дружествата трябва да избират разумно своите доставчици на KYC/AML услуги.

На пазара в световен мащаб има множество AML/KYC продукти, превръщайки превенцията на изпирането на пари в печеливша индустрия. Изборът на подходящия доставчик за бизнеса е сложно и отговорно начинание. Целта на тази статия е да помогне в структурирането на процеса на търсене на доставчици, да даде примери за правилните въпрси за оценката на доставчика на AML/KYC решения и в крайна сметка – да доведе до намаляване рисковете за съответствието при аутсорсинг на AML процеси.

Продължете четенето

Екипът на изследователски център VUZF Lab изготви кризисен оперативен план за преодоляване на икономическите и социални последици от разпространението на епидемията от COVID-19 в България, който е изпратен до Министерски съвет, Народното събрание, компетентните държавни институции, работодателски организации, професионални асоциации и синдикати.

В Кризисния оперативен план  екипът на VUZF Lab предлага система от мерки, които могат да бъдат приложени от държавата и финансовите институции, с цел да се запази жизнеспособността на българската икономика, без това да повлияе негативно върху държавния бюджет.

Основните препоръки могат да бъдат обобщени в следните направления:

1. Подкрепа за осигуряване на стабилност на финансовата система и въвеждане на подходящи механизми за финансово подпомагане на засегнатите сектори;

2. Разсрочване на задължения към държавата за подпомагане на засегнатите бизнес дейности, при спазване на разумни граници и без застрашаване на бюджета;

3. Насърчаване на производството на жизнено важни сектори;

4. Осигуряване на финансова подкрепа за болниците в борбата им срещу епидемията;

5. Гарантиране на подходящи и навременни административни механизми, включително и надеждно управление на фондовете за финансиране по линия на ЕС;

6. Въвеждане на мерки за насърчаване на заетостта в условията на криза;

7. Стимулиране на капиталовите пазари и използване на механизмите на застрахователните дружества.

Предложените в този документ мерки и механизми за справяне със социалната и икономическа криза не са изчерпателни. Те имат препоръчителен характер и биха могли да се ревизират и адаптират според динамиката на ситуацията в страната, развитието на събитията в национален и глобален мащаб, както и според интензитета на социалноикономическите последици. Предложените мерки са съобразени с насоките на Европейската Комисия и Европейските надзорни органи за справяне с кризата.

Прочетете целия текст тук.