Тази седмица публикуваме още едно ценно мнение, отнасящо се до тежестта на регулаторната рамка в областта на търговията с финансови инструменти и баланса с реалната търговска дейност. Това е и темата и на най-новия доклад Цената на съответствието (Cost of Compliance) на Европейската Комисия и CEPS, интересно четиво за всички, занимаващи сe със съответствие (compliance) и управление на риска в сферата на капиталовите пазари.  

автор: д-р Пламен Иванов

През последните три години наблюдаваме принципно нова нормативна среда в областта на търговията с финансови инструменти. Промени продиктувани и насочени в посока защита на инвеститорите, търговците на дребно, ритейл клиентите. Това наложи много промени вътре във всяка финансова институция. Промени в начина на предлагане, категоризация, ценообразуване и изобщо предлагане на достъп и услугата за търговия. Най-сериозното отражение от промените е при инвестиционните посредници. Първоначалната реакция беше, че свръхрегулацията ще доведе до излизане от пазара на по-малки брокери, както и сериозен отлив на клиенти от бизнеса изобщо или пренасочването им към нелицензирани посредници или територии с не толкова тежка регулация. Първото все още не е факт, докато второто, отлив на клиентите, е дори по-силно и от очакваното.

Продължете четенето

По рано тази година Европейската комисия заедно с водещ научно – аналитичен център в областта на европейските политики (CEPS) публикува доклад за Цената на съответствието (Cost of Compliance) със засилената регулация в областта на финансовите пазари. В тази връзка в две поредни седмици ви предлагаме мнения на специалисти от небанковия финансов сектор относно тежестта на регулацията и влиянието върху бизнеса в България. 

Автор: Ася Асенова

През последното десетилетие се наблюдава концентрация върху борбата с изпирането на пари, в България по-засилено в последните пет години. Усъвършенстването на механизми за борба с прането на пари на глобално ниво, доведе до необходимостта от ново законодателство на местна почва. След като през месец март 2018г., получихме нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с който се въвеждат правилата на четвъртата Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, два месеца по-късно излиза следващата, Директива (ЕС) 2018/843, така наречена Пета директива. Правилникът по прилагането на новия закон не стана готов в предвидения срок, което доведе до затруднение в прилагането на предвидените мерки. Със законопроект за изменения и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, който е приет в края на 2019г. петата директива вече е имплементирана към местното законодателство. Малко след това излиза публикувана на страницата на Държавна агенция национална сигурност (ДАНС) първата за България Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР) с която поднадзорните лица също трябва да се съобразят. Новите нормативни актове излизат един след друг за период от две години с нови противоречиви разпоредби, няма време за разшифроване и поднадзорните лица губят ориентация, което води до хаос в тълкуването и прилагането.

Небанковия финансов сектор и по-конкретно лицензираните инвестиционните посредници в България, като задължени лица по чл. 4 от ЗМИП, са изправени пред предизвикателството да приведат дейността си в съответствие с новата нормативна рамка, като в същото време развиването на бизнес и привличането на капитал става все по-трудно. Някои от капаните по пътя:

Продължете четенето

Предвиждането на хода на пандемията от COVID-19 е нужно повече от всякога на обществото. То ще позволи запазването на стотици животи и по-бързото възстановяване на обществения и икономическия живот. Представяме ви едно проучване, представляващо математическо моделиране на хода на заразата, идващо от Нидерландия. Страната след известно колебание предприе строги ограничения във връзка с коронавируса. Имунологът и специалист по анализ на данни д-р John Jacobs, член на Platform Betrouwbare Zorgcijfers – гражданска инициатива, грижеща се за точността на данните по отношение на текущите политики в здравеопазването, изчисли пет сценария за хода на вируса в Нидерландия. Всички те са обезпокоителни. Предлагаме ви проучването единствено като нагледен пример за продължителността и силата на заразата, съзнавайки че подобни предвиждания са изключително трудни поради променливостта на компонентите и приложимия метод.

Продължете четенето

След като Световната здравна организация обяви COVID-19 за „пандемия“, стана ясно, че правителствата и бизнесът трябва да действат заедно за нейното преодоляване и ограничаването на последиците в социален и икономически план. На прага сме на повратна точка, която ще въведе световната икономика в рецесия. Негативното влияние върху бизнес операциите вече не се ограничава единствено до търговските отношения с отделни държави, а поставя под изпитание цялостния бизнес модел – и то в дългосрочен план.

Представяме Ви кратката статия по управление на риска, публикувана на италианска версия на сайта с автор Francesco Domenico ATTISANO, писана малко преди разрастването на епидемията в Италия, когато се предполагаше, че вирусът ще се ограничи до Китай и няма да засегне сериозно ЕС. Контекстът вече е променен, но съветите на професионалиста остават все така релевантни. Всъщност рискът от пандемията вече засяга всички вериги на доставки в по-малка или по-голяма степен.

Продължете четенето

Изграждането на ефективна вътрешна система за съответствие и контрол (compliance system) е невъзможна без активното участие и ангажираност на висшия мениджмънт. Комплайънс системите често биват разклатени или не функционират оптимално, ако няма подходящ „тон на върха на дружеството“. За щастие има дружества, които са доказали своята ангажираност към бизнес интегритета – като Siemens – чиято система за съответствие (compliance system) е стандарт в световен мащаб.

За бизнес интегритета, етиката и съответствието нашият редактор д-р Елина Кърпачева разговаря с д-р инж. Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens България.

Продължете четенето

Автор: Иван Димитров

На 23.10.2019 г. Европейският Парламент и Съветът на Европейския съюз окончателно приеха текста на новата Директива относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза, придобила популярност като Whistlebloing Directive. Новата регулация е наистина дългоочаквана и силно приветствана от представителите на неправителствения сектор, както и от експертите в областта на т.нар. корпоративно съответствие (Corporate Compliance). Директивата е призвана да регулира защитата на лицата, докладващи нарушения, която към настоящия момент или не е достатъчо ефективна, или напълно отсъства като регулация в някои от страните членки на Съюза.

Какви са основните положения в Директивата?

Продължете четенето