Kennisbank

AML - CDD - KYC ERM Governance - Behavioral Risk - Soft Controls 


Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

FinCENFiles – най-строго пазените тайни на международната банкова система

22 септември 2020

Големите победи в борбата с финансовите престъпления се случват обикновено, когато тайна информация излезе „на светло“ с помощта на вътрешни лица и/или разследващи журналисти.** 2020 е годината на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Докато европейските регулатори се опитват да създадат ефективна регулаторна рамка, налагайки строги наказания и почти непосилни задължения на бизнеса /особено за по-малките играчи/ – се оказа, че големите банки продължават да управляват огромни потоци от „мръсни пари“, без да носят отговорност за това. Те не се притесняват, дори пред перспективата юридическото лице да понесе отговорност /наказателна или административна/, плащайки огромни по размери глоби на регулаторите.

FinCEN Files разкриват потайния свят на международното банкиране, за да покажат как системата работи и как се проваля

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

AML and regulatory compliance specialist

Верификация на дигитална самоличност: рискове, възможности и последни препоръки

31 август 2020

Развитието на дигитални плащания и транзакции, което наблюдаваме особено в последното десетилетие, налага по-задълбочено разбиране на това как физически лица биват идентифицирани по електронен път в конктекста на предоставянето на финансови услуги. Електронната идентификация отговаря на въпроса „Кой си ти?” – тя е нашата самоличност в дигиталното измерение. Доставчикът на финансови услуги следва да събере необходимата информация, да я верифицира и по този начин да установи, че клиентите, които обслужва са тези, които те казват, че са. Едва тогава, клиентът следва да получи акаунт и достъп до предлаганите финансови услуги, както и съотвените данни за достъп.

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Как да изберем доставчик на AML/KYC услуги (особено ако нашият бизнес току-що стартира)?

24 август 2020
Knowledge Base

Доскоро вниманието на сектора на финансовите услуги беше фокусирано върху заплахата от кибер измами и закрилата на личните данни. Въпреки това, рисковете от пропуски във вътрешните системи за детекция и превенция на изпирането на пари непрекъснато нарастват. Според Ройтерс от 2009 г. насам регулаторите са наложили имуществени санкции за над 342 милиарда долара за пропуски в предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на финансовия сектор. Едно такова наказание e тежко за голяма финансова институция, но има потенциал да убие стартираща Финтех компания. Следователно дружествата трябва да избират разумно своите доставчици на KYC/AML услуги.

На пазара в световен мащаб има множество AML/KYC продукти, превръщайки превенцията на изпирането на пари в печеливша индустрия. Изборът на подходящия доставчик за бизнеса е сложно и отговорно начинание. Целта на тази статия е да помогне в структурирането на процеса на търсене на доставчици, да даде примери за правилните въпрси за оценката на доставчика на AML/KYC решения и в крайна сметка – да доведе до намаляване рисковете за съответствието при аутсорсинг на AML процеси.

Продължете четенето

Ревизираният модел на трите линии на защита – стъпка в правилната посока

08 август 2020

На фона на бързо променящите се социално-икономически условия, безпрецедентните нови рискове и нарастващата сложност на организациите, Институтът за вътрешни одитори (IIA) обяви това лято важна актуализация на своя широко приет от години „Модел на трите линии на защита“. Залозите при функционирането на ефективна вътрешна система за управление и контрол са твърде големи, като провалът може да доведе до сериозни загуби за бизнеса. Всъщност, големите корпоративни скандали, които наблюдаваме, винаги са предизвикани от недостатък във вътрешната система за управление и контрол.

Продължете четенето

Базелският Индекс против прането на пари отчита слаб надзор и неефективни системи в Европа

23 юли 2020

Днес излязоха данните от годишния Индекс против прането на пари на Базелския институт – независима неправителствена организация в обществена полза в сферата на превенцията на корупция и корпоративно управление.  Методологията, използвана от Института, е базирана на публично достъпни данни за прозрачносттта на властите и бизнеса, финансовата сигурност, законността и други. Използвани са източници като Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF), Трансперънси интернешънъл, Световната банка и Световния икономичеки форум.

На глобално ниво рисковете от пране на пари остават високи. При оценяване от 1-10  от нисък към висок риск, средната оценка за 2020 г. е 5.22 в сравнение с 5.39 през 2019 г. Въпреки, че драстични промени не се очакваха поради краткия времеви период, 35 държави всъщност са направили крачка назад, а само 6 от тях отбелязват напредък с повече от една точка. На дъното на класацията се намират Афганистан, Хаити, Мианмар, Лаос, Мозамбик и Кайманови острови.

В другия край на спектъра са държави като Естония, Андора, Финландия, както и България. Трява са се отбележи, че оценката на България не е базирана според най-актуалните параметри, тъй като страната ни не е преминавала от 2013 г. през оценителен доклад от Комитета Монивал за съответствие със стандарта на FATF по прилагане на мерките за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Пакет от мерки за справяне с кризата, породена от COVID-19

02 април 2020
Knowledge Base

Екипът на изследователски център VUZF Lab изготви кризисен оперативен план за преодоляване на икономическите и социални последици от разпространението на епидемията от COVID-19 в България, който е изпратен до Министерски съвет, Народното събрание, компетентните държавни институции, работодателски организации, професионални асоциации и синдикати.

В Кризисния оперативен план  екипът на VUZF Lab предлага система от мерки, които могат да бъдат приложени от държавата и финансовите институции, с цел да се запази жизнеспособността на българската икономика, без това да повлияе негативно върху държавния бюджет.

Основните препоръки могат да бъдат обобщени в следните направления:

1. Подкрепа за осигуряване на стабилност на финансовата система и въвеждане на подходящи механизми за финансово подпомагане на засегнатите сектори;

2. Разсрочване на задължения към държавата за подпомагане на засегнатите бизнес дейности, при спазване на разумни граници и без застрашаване на бюджета;

3. Насърчаване на производството на жизнено важни сектори;

4. Осигуряване на финансова подкрепа за болниците в борбата им срещу епидемията;

5. Гарантиране на подходящи и навременни административни механизми, включително и надеждно управление на фондовете за финансиране по линия на ЕС;

6. Въвеждане на мерки за насърчаване на заетостта в условията на криза;

7. Стимулиране на капиталовите пазари и използване на механизмите на застрахователните дружества.

Предложените в този документ мерки и механизми за справяне със социалната и икономическа криза не са изчерпателни. Те имат препоръчителен характер и биха могли да се ревизират и адаптират според динамиката на ситуацията в страната, развитието на събитията в национален и глобален мащаб, както и според интензитета на социалноикономическите последици. Предложените мерки са съобразени с насоките на Европейската Комисия и Европейските надзорни органи за справяне с кризата.

Прочетете целия текст тук.

Въздействието на коронавируса върху организациите – преосмисляне на управлението на риска

16 март 2020

След като Световната здравна организация обяви COVID-19 за „пандемия“, стана ясно, че правителствата и бизнесът трябва да действат заедно за нейното преодоляване и ограничаването на последиците в социален и икономически план. На прага сме на повратна точка, която ще въведе световната икономика в рецесия. Негативното влияние върху бизнес операциите вече не се ограничава единствено до търговските отношения с отделни държави, а поставя под изпитание цялостния бизнес модел – и то в дългосрочен план.

Представяме Ви кратката статия по управление на риска, публикувана на италианска версия на сайта с автор Francesco Domenico ATTISANO, писана малко преди разрастването на епидемията в Италия, когато се предполагаше, че вирусът ще се ограничи до Китай и няма да засегне сериозно ЕС. Контекстът вече е променен, но съветите на професионалиста остават все така релевантни. Всъщност рискът от пандемията вече засяга всички вериги на доставки в по-малка или по-голяма степен.

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

AML and regulatory compliance specialist

V Директива относно борбата с изпирането на пари вече в сила: готов ли е бизнесът за ключовите промени?

20 февруари 2020

Вече е в сила приетата на 30 май 2018г. Директива (ЕС) 2018/843 за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари). В тази връзка, в България, директивата беше транспонирана в националното законодателство на 29 ноември 2019г. чрез изменение и допълнение в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

В най-опростения си вариант, въпросите в основата на борбата с изпирането на пари са кой притежава финансовите средства и накъде отиват те. Затова Петата директива залага на допълнителни мерки за гарантиране на повишена прозрачност на корпоративните и други правни образувания и на финансовите сделки, вече заложени в Четвъртата директива, както и разширяване на спектъра от засегнати лица, досега попадали извън обхвата на досега съществувалата законодателна рамка.

Продължете четенето