Kennisbank

AML - CDD - KYC ERM 


Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Пакет от мерки за справяне с кризата, породена от COVID-19

02 април 2020
Knowledge Base

Екипът на изследователски център VUZF Lab изготви кризисен оперативен план за преодоляване на икономическите и социални последици от разпространението на епидемията от COVID-19 в България, който е изпратен до Министерски съвет, Народното събрание, компетентните държавни институции, работодателски организации, професионални асоциации и синдикати.

В Кризисния оперативен план  екипът на VUZF Lab предлага система от мерки, които могат да бъдат приложени от държавата и финансовите институции, с цел да се запази жизнеспособността на българската икономика, без това да повлияе негативно върху държавния бюджет.

Основните препоръки могат да бъдат обобщени в следните направления:

1. Подкрепа за осигуряване на стабилност на финансовата система и въвеждане на подходящи механизми за финансово подпомагане на засегнатите сектори;

2. Разсрочване на задължения към държавата за подпомагане на засегнатите бизнес дейности, при спазване на разумни граници и без застрашаване на бюджета;

3. Насърчаване на производството на жизнено важни сектори;

4. Осигуряване на финансова подкрепа за болниците в борбата им срещу епидемията;

5. Гарантиране на подходящи и навременни административни механизми, включително и надеждно управление на фондовете за финансиране по линия на ЕС;

6. Въвеждане на мерки за насърчаване на заетостта в условията на криза;

7. Стимулиране на капиталовите пазари и използване на механизмите на застрахователните дружества.

Предложените в този документ мерки и механизми за справяне със социалната и икономическа криза не са изчерпателни. Те имат препоръчителен характер и биха могли да се ревизират и адаптират според динамиката на ситуацията в страната, развитието на събитията в национален и глобален мащаб, както и според интензитета на социалноикономическите последици. Предложените мерки са съобразени с насоките на Европейската Комисия и Европейските надзорни органи за справяне с кризата.

Прочетете целия текст тук.

Въздействието на коронавируса върху организациите – преосмисляне на управлението на риска

16 март 2020

След като Световната здравна организация обяви COVID-19 за „пандемия“, стана ясно, че правителствата и бизнесът трябва да действат заедно за нейното преодоляване и ограничаването на последиците в социален и икономически план. На прага сме на повратна точка, която ще въведе световната икономика в рецесия. Негативното влияние върху бизнес операциите вече не се ограничава единствено до търговските отношения с отделни държави, а поставя под изпитание цялостния бизнес модел – и то в дългосрочен план.

Представяме Ви кратката статия по управление на риска, публикувана на италианска версия на сайта с автор Francesco Domenico ATTISANO, писана малко преди разрастването на епидемията в Италия, когато се предполагаше, че вирусът ще се ограничи до Китай и няма да засегне сериозно ЕС. Контекстът вече е променен, но съветите на професионалиста остават все така релевантни. Всъщност рискът от пандемията вече засяга всички вериги на доставки в по-малка или по-голяма степен.

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

AML and regulatory compliance specialist

V Директива относно борбата с изпирането на пари вече в сила: готов ли е бизнесът за ключовите промени?

20 февруари 2020

Вече е в сила приетата на 30 май 2018г. Директива (ЕС) 2018/843 за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари). В тази връзка, в България, директивата беше транспонирана в националното законодателство на 29 ноември 2019г. чрез изменение и допълнение в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

В най-опростения си вариант, въпросите в основата на борбата с изпирането на пари са кой притежава финансовите средства и накъде отиват те. Затова Петата директива залага на допълнителни мерки за гарантиране на повишена прозрачност на корпоративните и други правни образувания и на финансовите сделки, вече заложени в Четвъртата директива, както и разширяване на спектъра от засегнати лица, досега попадали извън обхвата на досега съществувалата законодателна рамка.

Продължете четенето