Kennisbank

AML - CDD - KYC Basel ERM Governance - Behavioral Risk - Soft Controls Security 


Когато „парите не миришат“, Compliance е мръсна дума

07 април 2022
Knowledge Base

В последните години се наблюдават опити за стабилизиране на пазара и налагане на стандарт в предоставянето на услуги в сферата на дигиталните плащания, електронните портфейли, онлайн банкирането. Тези промени са продиктувани предимно от няколко фактора:

1. Засилен външен контрол от страна на Европейската Комисия към разширяване обхвата на регулациите (включване на нови предикатни престъпления в съставите на изпирането на пари – 6th AML Directive), намаляване на максималния размер на сумите за някои услуги (10 000 евро за разплащания в брой, лимити на предплатените карти – 4th AML Directive), затягане на контрола върху плащанията с криптовалути и създаване на регистри с крипто компаниите, както и опити да се разширят задълженията на засегнатите участници чрез въвеждане на по-комплексни проверки за различни категории техни клиенти – 5th AML Directive (политически значимите лица, т.нар. PEP).

2. Изисквания за формирането на отдели по вътрешен одит, които да следят за надлежното изпълняване не всички функции в компаниите, както и периодични независими външни одити, които да адресират открити пропуски във функционирането на вътрешните правила и процедури, които са възприети от финансовите институции.

3. Натиск от страна на крайните консуматори, които искат парите и сигурността им да бъдат защитени по-добре. Това включи многофакторната автентикация както за използване на услугата, така и за финализиране на плащанията. Наемане на денонощни екипи, които да приемат сигнали и да следят за евентуални нарушения и измами. Имплементиране на външен софтуер, който да извършва мониторинг и да блокира плащания, които отговарят на определени критерии при необходимост.

В борбата за пазарен дял, добрата репутация също играе основна роля. За постигане на тази репутация са важни доволните крайни клиенти, а те са пряко зависими от приобщаването на по-горе упоменатите мерки за сигурност.

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Устойчиво корпоративно управление – къде е крайъгълният камък?

25 март 2022
Knowledge Base

Съществува опасност европейският законодател да се провали в желанието си да осигури стабилна основа за устойчиво икономическо развитие. Проблемът с краткия инвестиционен хоризонт и липсата на ангажираност на акционерите е вторичен. От огромно значение е балансирането на корпоративния контрол – лежащ в ръцете на големия, контролиращ акционер.[1] И докато за американската правна система  това означаване даване на възможност множеството разпръснати акционери да организират proxy fights,[2] то за Европа процесът би бил обратен – гарантиране, че вземането на управленски решения от съветите на директорите няма да е повлияно от интереса на големия, контролиращ акционер. [3]

Продължете четенето

Взаимовръзките между данъчните престъпления и корупцията в България

10 февруари 2022
Knowledge Base

Националният експертен доклад за България по изследователски проект VIRTEU, финансиран от Европейската комисия – OLAF, е вече достъпен онлайн. Този изчерпателен труд, фокусиран върху взаимовръзките между данъчните престъпления и корупцията в България, е изготвен от Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията и VIRTEU водещ експерт за България, в сътрудничество с Даниела Минева, Хуан Дейвид Абела Осорио, и Кристина Цабала.

Продължете четенето

Относно смисъла на антикорупционните програми във финансовите организации II

26 януари 2022
Knowledge Base

Автор: Николай Стоянов

Правила и процедури, изграждащи антикорупционната програма

Всеки един елемент от една работеща антикорупционна програма има за цел да създаде координирано противодействие срещу всяка корупционна практика или неетично поведение. Това са правила и процедури, които митигират риска както от вътрешни, така и от външни измами. За тяхното правилното имплементиране са отговорни втората (службите по нормативно съответствие) и третата линия на контрол (службите за вътрешен одит).[1]

На първо място следва да се постави Кодекса за поведение за служители, който е и регулаторно заложен с Наредба № 10 на БНБ – чл. 4, ал. 1, т. 10. Такъв тип кодекси трябва да са отправна точка, когато банковият служител не е сигурен как да постъпи. В документа задължително е уреден пътя, по който служителят може да получи ясни насоки – сезирайки прекия си ръководител или службата по нормативно съответствие. Същевременно, макар и преобладаващ с етични принципи, той е скрепен със санкцията „прекратяване на трудовото правоотношение“ поради нарушение на трудовата дисциплина/вътрешните правила на работодателя.[2]

Продължете четенето

Относно смисъла на антикорупционните програми във финансовите организации

12 януари 2022
Knowledge Base

Автор: Николай Стоянов, I част 

Корелационна връзка между финансовото представяне и заложените етични стандарти

В съвременното българско общество етиката, деонтологията[1] и конфликта на интереси са подценявани поради социокултурните особености на постсоциалистическия преход и обвързаната с това коренна промяна в ценностната ни система. Същевременно с идеологическия си избор да стане от част от Европейския съюз, Република България следва да спазва определени норми, целящи създаването на етична рамка и предотвратяването на корупционни практики. Постепенно тези нововъведения ще бъдат прокарани във всички важни области на икономиката и науката. За пример може да се дадат измененията в Закона за развитие на академичния състав[2] (ЗРАС) през 2019 г., с които бе създадена Комисия по академична етика към Министерството на образованието и науката. Това на свой ред изискваше такива комисии да започнат работа във всяка една научна организация. Последствията и сътресенията от тези малки на пръв поглед стъпки се усещат включително и в политическото пространство.

В еврозоната, към която българската държава се стреми, има ясни насоки[3] от Европейската централна банка за установяването на етична рамка във всяка една кредитна институция. Такъв пакет от вътрешни правила следва да включва: обща забрана за злоупотреба с вътрешна информация, правила относно избягването на конфликт на интереси, правила относно приемането на подаръци и актове на гостоприемство и др.[4] Заедно те оформят своеобразен щит за всяка една банка/финансова организация, който гарантира доверие, честност и висока степен на интегритет към своите партньори и клиенти. От друга страна, тези вътрешни правила, когато се прилагат напълно, могат да спестят много излишни главоболия на кредитните институции, както и техните регулатори.

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Обхваща ли Регламент (ЕС) 2020/1503 относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране първичното предлагане на крипто монети?

10 януари 2022
Knowledge Base

Рецитал 15 от Регламент (ЕС) 2020/1503 относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране сякаш изключва крипто токените от своя обхват: „Въпреки че първоначалното предлагане на монети има потенциал да финансира МСП, иновативни стартиращи и разрастващи се предприятия и може да ускори трансфера на технологии, техните характеристики значително се различават от услугите за колективно финансиране, уредени съгласно настоящия регламент“. Подобно заключение обаче би било прибързано – не всички крипто токени остават извън обхвата на Регламента.

Английската версия на законодателния акт използва терминът Initial Coin Offering – „първоначално предлагане на монети“ или ICO. Начинът, по който едно предлагане на монети може да бъде структурирано, варира както технически, функционално, така и като бизнес модел. Общото е, че се случва издаване на токени (виртуални монети) при използване на блокчейн технологията. В зависимост от бизнес модела и функцията токените могат да бъдат три вида: utility tokens (полезни токени), security tokens (токени за сигурност/жетони за ценни книжа) или валутни токени в обща употреба (cryptocurrencies). Нека да обясним тези понятия и тяхното развитие.

Продължете четенето

EBA сигнализира за вредното въздействие на неоправдано „отстраняване на риска“ (de-risking)

05 януари 2022
Knowledge Base

Европейският банков орган (ЕБО) публикува днес своето становище относно мащаба и въздействието на програмите за намаляването на риска  в ЕС и стъпките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да се справят с неоправданото отстраняване на риска. Предоставянето на достъп поне до основни финансови продукти и услуги е предпоставка за участие в съвременния икономически и социален живот и отстраняването на риска, когато е неоправдано, може да доведе до финансово изключване на иначе легитимни клиенти и бизнеси. Това от своя страна би повлияло на конкуренцията и финансовата стабилност.

Де-рискингът се отнася до решения, взети от финансовите институции да не предоставят услуги на клиенти в определени рискови категории. Отстраняването на риска може да бъде легитимен инструмент за управление на риска, но може да бъде и признак за неефективно управление на риска от изпиране на пари (ИП) и финансиране на тероризъм (ФТ) с понякога тежки последици.

Продължете четенето

Комисията предлага да се прекрати злоупотребата с фиктивни дружества за данъчни цели в рамките на ЕС

29 декември 2021
Knowledge Base

Днес Европейската комисия представи ключова инициатива за борба със злоупотребата с фиктивни дружества с неправомерни данъчни цели. С днешното предложение следва да се гарантира, че дружествата в Европейския съюз, които нямат никаква или имат минимална икономическа дейност, не могат да се възползват от каквито и да било данъчни предимства и не налагат финансова тежест на данъкоплатците. Това също така ще защити равнопоставените условия на конкуренция за по-голямата част от европейските предприятия, които са от ключово значение за възстановяването на ЕС, и ще гарантира, че обикновените данъкоплатци няма да понасят допълнителна финансова тежест поради тези, които се опитват да избегнат плащането на своя справедлив дял.
Продължете четенето

Семинар по проект VIRTEU – връзката между данъчните престъпления и корупцията

18 декември 2021
Knowledge Base

Видео записите от българския workshop по проект VIRTEU, спонсориран по програмите на OLAF, са вече публично достъпни онлайн.

По време на семинара, проведен на 29 юни 2021 г., чрез задълбочена дискусия няколко експерта дадоха своите критични оценки въз основа на професионалния си опит относно връзката между данъчните престъпления и корупцията в България. Дискусията имаше за цел да хвърли светлина върху системните слабости в контекста на противопоставянето на подобни криминални явления от правна и практическа гледна точка.

От обсъжданията, които в същото време бяха увлекателни и проницателни, бяха извлечени поредица от важни заключения.

По-специално, първата сесия разгледа феномена на данъчните престъпления в България, адекватността на легалните дефиниции, приложимата правна рамка с оглед оценката на потенциалните недостатъци и добри практики (включително наказателното право), секторната уязвимост на измами и корупция в областта на данъчното облагане.

Втората сесия целеше да разкрие скритите взаимовръзки между корупционните практики и данъчните престъпления, изследвайки теми като факторите, способстващи и улесняващи данъчните престъпления, феномена на „въртящата се врата“, неетично лобиране, упражняването на неправомерно влияние върху политическия процес и подаването на сигнали за нередности.

Продължете четенето

Очаквано въздействие от създаването на Европейски орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма върху задължените лица

07 декември 2021
Knowledge Base

Със съобщение от 7 май 2020 г. бе обявен план на Комисията за действие по отношение на всеобхватната политика на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ)[1], като един от шестте приоритета, върху които се акцентира в документа, е създаването на единен надзорен орган на ниво Европейски съюз (ЕС). Година по-късно, предложението за създаване на орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП)[2] вече е факт и това закономерно извежда на преден план върпоса за очакваното въздействие, което новата структура ще окаже върху задължените лица.

С приемането на 10 юни 1990 г. на Директива 91/308/ЕИО на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари[3] е поставено началото на изграждането на регулаторна рамка на ЕС в областта на БИП, като повече от 30 години по късно, Европейската сметна палата установи, че „На равнището на ЕС се наблюдава институционална разпокъсаност и слаба координация, когато става въпрос за мерки за предотвратяване на ИП/ФТ и за предприемане на действия там, където е бил установен риск”.[4] Констатациите в специалния доклад отговарят на действителната обстановка в ЕС, имайки се предвид придобилите широка публичност случаи на предполагаемо изпиране на пари в рамките на Съюза.[5]

Децентрализираният надзор върху начина, по който задължените лица прилагат правилата за противодействие на изпирането на пари е идентифициран като една от основните причини за високата неефективност на настоящата нормативна уредба, доколкото качеството и ефикасността на надзора не са еднакви в отделните държави членки. В подкрепа на изложеното бяха събрани данни от Европейския банков орган, които впоследствие бяха обективирани в негов доклад от юни 2020 година.[6] Причините за тези различия са свързани с множество фактори, сред които се открояват големината на националния банков сектор, достъпът до необходимите софтуерни продукти и адекватно подготвени експерти в областта на БИП.

Продължете четенето