Kennisbank

AML - CDD - KYC Artificial Intelligence Basel ERM GDPR Governance - Behavioral Risk - Soft Controls Security 


Да спестим газ за зимата: Комисията предлага план за намаляване на търсенето на газ, за да подготви ЕС за ограничаване на доставките

20 юли 2022
Knowledge Base

Европейският съюз е изправен пред риск от по-нататъшно ограничаване на доставките на газ от Русия поради използването от страна на Кремъл на износа на газ като оръжие, като почти половината от нашите държави членки вече са засегнати от намалени доставки. Предприемането на действия сега може да намали както риска, така и разходите за Европа, в случай на по-нататъшно ограничаване или пълно спиране на доставките, като се укрепи европейската енергийна устойчивост. Ето защо днес Комисията предлага нов законодателен инструмент и европейски план за намаляване на търсенето на газ, за да се намали потреблението на газ в Европа с 15 % до следващата пролет. Всички потребители, публични администрации, домакинства, собственици на обществени сгради, доставчици на електроенергия и отрасли могат и следва да предприемат мерки за икономии на газ. Комисията също така ще ускори работата по диверсификацията на доставките, включително съвместно закупуване на газ, за да се укрепи възможността ЕС да се снабдява чрез алтернативни доставки на газ. Продължете четенето

Добавяне на нарушаването на санкционните режими към списъка с престъпления на ЕС

07 юли 2022
Knowledge Base

На 25 май Европейската комисия обяви предложението си да добави нарушаването на санкциите на ЕС към списъка на „престъпленията на ЕС“ (Judicial cooperation in criminal matters – Article 83 (ex Article 31 TEU). В подробното предложение се обяснява, че това ще позволи на ЕС да установи общ основен стандарт за престъпленията и наказанията в целия ЕС, което ще улесни наказателното преследване и наказване на нарушенията на санкциите във всички държави членки. Ако държавите-членки се съгласят, Комисията ще представи законодателно предложение.

Предложението беше съгласувано със Съвета и след това представено на Европейския парламент за одобрение на 30 юни, което бе дадено от Парламента на 7 юли. Беше съобщено, че Германия трябва да приеме вътрешно законодателство, преди да може да гласува в подкрепа на предложението, което означава, че окончателното приемане на решението от Съвета няма да се състои до есента.

Продължете четенето

Зелен пакт — новаторски предложения за възстановяване на природата в Европа до 2050 г. и за намаляване наполовина на употребата на пестициди до 2030 г.

26 юни 2022
Knowledge Base

Днес Комисията прие новаторски предложения за възстановяване на увредените екосистеми и връщане на природата в цяла Европа — от земеделските земи и моретата до горите и градската среда. Комисията предлага също така да се намалят употребата и рискът от химически пестициди с 50 % до 2030 г. Това са водещите законодателни предложения, които следват стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“ и ще спомогнат за гарантиране на устойчивостта и сигурността на доставките на храни в ЕС и по света. Предложението за законодателен акт за възстановяване на природата е ключова стъпка за избягване на срива на екосистемите и за предотвратяване на най-тежките последици от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Възстановяването на влажните зони, реките, горите, пасищата, морските екосистеми, градската среда и видовете, които ги обитават, в ЕС е изключително важна и икономически ефективна инвестиция: по отношение на продоволствената сигурност, устойчивостта спрямо изменението на климата, здравето и благосъстоянието. В същия дух новите правила относно химическите пестициди ще намалят екологичния отпечатък на продоволствената система на ЕС, ще защитят здравето и благосъстоянието на гражданите и селскостопанските работници и ще спомогнат за смекчаване на икономическите загуби, които вече понасяме поради влошаването на здравето на почвите и причинената от пестициди загуба на опрашители.
Продължете четенето

Десет години мониторинг на ефективността на правосъдните системи

19 май 2022
Knowledge Base

Европейската комисия публикува десетото издание на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г. — редовен годишен преглед, предоставящ сравнителни данни за ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи в държавите членки. Тазгодишното информационно табло за първи път съдържа данни за отражението на пандемията от COVID-19 върху ефикасността на правосъдните системи, както и по отношение на достъпа до правосъдие за хората с увреждания и със засилено стопанско измерение.

Заместник-председателят по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова заяви: „Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието предоставя безценна информация за нашите правосъдни системи и ни помага да се съсредоточим върху най-важното: да гарантираме, че върховенството на закона е защитено в целия Европейски съюз. Фактът, че усещането за независимост на съдебната власт сред широката общественост е намаляло в около половината от държавите членки от миналата година насам, е обезпокоителен и показва, че всички ние трябва да предприемем действия за възстановяване на доверието на обществеността в съдебната система.“ Продължете четенето

Когато „парите не миришат“, Compliance е мръсна дума

07 април 2022
Knowledge Base

В последните години се наблюдават опити за стабилизиране на пазара и налагане на стандарт в предоставянето на услуги в сферата на дигиталните плащания, електронните портфейли, онлайн банкирането. Тези промени са продиктувани предимно от няколко фактора:

1. Засилен външен контрол от страна на Европейската Комисия към разширяване обхвата на регулациите (включване на нови предикатни престъпления в съставите на изпирането на пари – 6th AML Directive), намаляване на максималния размер на сумите за някои услуги (10 000 евро за разплащания в брой, лимити на предплатените карти – 4th AML Directive), затягане на контрола върху плащанията с криптовалути и създаване на регистри с крипто компаниите, както и опити да се разширят задълженията на засегнатите участници чрез въвеждане на по-комплексни проверки за различни категории техни клиенти – 5th AML Directive (политически значимите лица, т.нар. PEP).

2. Изисквания за формирането на отдели по вътрешен одит, които да следят за надлежното изпълняване не всички функции в компаниите, както и периодични независими външни одити, които да адресират открити пропуски във функционирането на вътрешните правила и процедури, които са възприети от финансовите институции.

3. Натиск от страна на крайните консуматори, които искат парите и сигурността им да бъдат защитени по-добре. Това включи многофакторната автентикация както за използване на услугата, така и за финализиране на плащанията. Наемане на денонощни екипи, които да приемат сигнали и да следят за евентуални нарушения и измами. Имплементиране на външен софтуер, който да извършва мониторинг и да блокира плащания, които отговарят на определени критерии при необходимост.

В борбата за пазарен дял, добрата репутация също играе основна роля. За постигане на тази репутация са важни доволните крайни клиенти, а те са пряко зависими от приобщаването на по-горе упоменатите мерки за сигурност.

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Устойчиво корпоративно управление – къде е крайъгълният камък?

25 март 2022
Knowledge Base

Съществува опасност европейският законодател да се провали в желанието си да осигури стабилна основа за устойчиво икономическо развитие. Проблемът с краткия инвестиционен хоризонт и липсата на ангажираност на акционерите е вторичен. От огромно значение е балансирането на корпоративния контрол – лежащ в ръцете на големия, контролиращ акционер.[1] И докато за американската правна система  това означаване даване на възможност множеството разпръснати акционери да организират proxy fights,[2] то за Европа процесът би бил обратен – гарантиране, че вземането на управленски решения от съветите на директорите няма да е повлияно от интереса на големия, контролиращ акционер. [3]

Продължете четенето

Взаимовръзките между данъчните престъпления и корупцията в България

10 февруари 2022
Knowledge Base

Националният експертен доклад за България по изследователски проект VIRTEU, финансиран от Европейската комисия – OLAF, е вече достъпен онлайн. Този изчерпателен труд, фокусиран върху взаимовръзките между данъчните престъпления и корупцията в България, е изготвен от Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията и VIRTEU водещ експерт за България, в сътрудничество с Даниела Минева, Хуан Дейвид Абела Осорио, и Кристина Цабала.

Продължете четенето

Относно смисъла на антикорупционните програми във финансовите организации II

26 януари 2022
Knowledge Base

Автор: Николай Стоянов

Правила и процедури, изграждащи антикорупционната програма

Всеки един елемент от една работеща антикорупционна програма има за цел да създаде координирано противодействие срещу всяка корупционна практика или неетично поведение. Това са правила и процедури, които митигират риска както от вътрешни, така и от външни измами. За тяхното правилното имплементиране са отговорни втората (службите по нормативно съответствие) и третата линия на контрол (службите за вътрешен одит).[1]

На първо място следва да се постави Кодекса за поведение за служители, който е и регулаторно заложен с Наредба № 10 на БНБ – чл. 4, ал. 1, т. 10. Такъв тип кодекси трябва да са отправна точка, когато банковият служител не е сигурен как да постъпи. В документа задължително е уреден пътя, по който служителят може да получи ясни насоки – сезирайки прекия си ръководител или службата по нормативно съответствие. Същевременно, макар и преобладаващ с етични принципи, той е скрепен със санкцията „прекратяване на трудовото правоотношение“ поради нарушение на трудовата дисциплина/вътрешните правила на работодателя.[2]

Продължете четенето

Относно смисъла на антикорупционните програми във финансовите организации

12 януари 2022
Knowledge Base

Автор: Николай Стоянов, I част 

Корелационна връзка между финансовото представяне и заложените етични стандарти

В съвременното българско общество етиката, деонтологията[1] и конфликта на интереси са подценявани поради социокултурните особености на постсоциалистическия преход и обвързаната с това коренна промяна в ценностната ни система. Същевременно с идеологическия си избор да стане от част от Европейския съюз, Република България следва да спазва определени норми, целящи създаването на етична рамка и предотвратяването на корупционни практики. Постепенно тези нововъведения ще бъдат прокарани във всички важни области на икономиката и науката. За пример може да се дадат измененията в Закона за развитие на академичния състав[2] (ЗРАС) през 2019 г., с които бе създадена Комисия по академична етика към Министерството на образованието и науката. Това на свой ред изискваше такива комисии да започнат работа във всяка една научна организация. Последствията и сътресенията от тези малки на пръв поглед стъпки се усещат включително и в политическото пространство.

В еврозоната, към която българската държава се стреми, има ясни насоки[3] от Европейската централна банка за установяването на етична рамка във всяка една кредитна институция. Такъв пакет от вътрешни правила следва да включва: обща забрана за злоупотреба с вътрешна информация, правила относно избягването на конфликт на интереси, правила относно приемането на подаръци и актове на гостоприемство и др.[4] Заедно те оформят своеобразен щит за всяка една банка/финансова организация, който гарантира доверие, честност и висока степен на интегритет към своите партньори и клиенти. От друга страна, тези вътрешни правила, когато се прилагат напълно, могат да спестят много излишни главоболия на кредитните институции, както и техните регулатори.

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Обхваща ли Регламент (ЕС) 2020/1503 относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране първичното предлагане на крипто монети?

10 януари 2022
Knowledge Base

Рецитал 15 от Регламент (ЕС) 2020/1503 относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране сякаш изключва крипто токените от своя обхват: „Въпреки че първоначалното предлагане на монети има потенциал да финансира МСП, иновативни стартиращи и разрастващи се предприятия и може да ускори трансфера на технологии, техните характеристики значително се различават от услугите за колективно финансиране, уредени съгласно настоящия регламент“. Подобно заключение обаче би било прибързано – не всички крипто токени остават извън обхвата на Регламента.

Английската версия на законодателния акт използва терминът Initial Coin Offering – „първоначално предлагане на монети“ или ICO. Начинът, по който едно предлагане на монети може да бъде структурирано, варира както технически, функционално, така и като бизнес модел. Общото е, че се случва издаване на токени (виртуални монети) при използване на блокчейн технологията. В зависимост от бизнес модела и функцията токените могат да бъдат три вида: utility tokens (полезни токени), security tokens (токени за сигурност/жетони за ценни книжа) или валутни токени в обща употреба (cryptocurrencies). Нека да обясним тези понятия и тяхното развитие.

Продължете четенето