Десет години мониторинг на ефективността на правосъдните системи

19 май 2022
Knowledge Base

Европейската комисия публикува десетото издание на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г. — редовен годишен преглед, предоставящ сравнителни данни за ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи в държавите членки. Тазгодишното информационно табло за първи път съдържа данни за отражението на пандемията от COVID-19 върху ефикасността на правосъдните системи, както и по отношение на достъпа до правосъдие за хората с увреждания и със засилено стопанско измерение.

Заместник-председателят по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова заяви: „Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието предоставя безценна информация за нашите правосъдни системи и ни помага да се съсредоточим върху най-важното: да гарантираме, че върховенството на закона е защитено в целия Европейски съюз. Фактът, че усещането за независимост на съдебната власт сред широката общественост е намаляло в около половината от държавите членки от миналата година насам, е обезпокоителен и показва, че всички ние трябва да предприемем действия за възстановяване на доверието на обществеността в съдебната система.“

Комисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс добави: „Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието отбелязва десетото си издание като инструмент за анализ, който се цени високо от правосъдната общност в Европа. През последното десетилетие информационното табло се превърна от преглед на основните показатели във всеобхватно събиране на висококачествена информация. То ни помага да установим както възможности за подобрение на правосъдните ни системи, така и рискове, пред които те са изправени. Обективните и висококачествени данни са ключова основа за усилията ни да поддържаме върховенството на закона и независимостта на правосъдието.“

Основни констатации в информационното табло за 2022 г.

*Възможности за подобрение на цифровизацията на правосъдните системи: В изданието за 2021 г. вече беше направен преглед на напредъка на съдебните органи в сферата на цифровата трансформация. Информационното табло за 2022 г. се спира и на отражението на пандемията от COVID-19. Няколко държави членки приеха нови мерки за осигуряване на редовното функциониране на съдилищата, като същевременно се гарантира непрекъснат и лесен достъп до правосъдие за всички. От констатациите в изданието за 2022 г. обаче става ясно, че е необходимо държавите членки да ускорят реформите за модернизация в тази област, тъй като в някои държави членки все още има значителни възможности за подобрение.

*Различна степен на достъпност до правосъдие за хората с увреждания: В Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г. за първи път са представени данни относно практиките за подпомагане на лицата с увреждания при достъпа им до правосъдие на равно основание. Въпреки че всички държави членки са въвели поне някакви практики (например процедурни улеснения), едва половината от тях предлагат и специфични формати при поискване, например брайлова азбука или жестомимичен език.

*Продължава да има предизвикателства пред усещането за независимост на съдебната власт: От 2016 г. насам усещането за независимост на съдебната власт сред широката общественост е нараснало в 17 държави членки. При все това, от миналата година насам то е отбелязало спад в 14 държави членки. В няколко държави членки усещането за независимост остава на особено ниско равнище.

*Въведени гаранции за повишаване на доверието на инвеститорите: Що се отнася до достъпа до правосъдие и отражението му върху доверието на инвеститорите, бизнес средата и функционирането на единния пазар, информационното табло за 2022 г. съдържа също така данни относно административната ефикасност, правните гаранции във връзка с административните решения и доверието в закрилата на инвестициите. От констатациите е видно, че почти всички държави членки са въвели мерки, за да могат дружествата да получат финансово обезщетение за загуби, причинени от административни решения или бездействие, и че съдилищата могат да спрат изпълнението на административни решения при поискване.

Следващи стъпки

Информацията, съдържаща се в Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, допринася за мониторинга, осъществяван в рамките на Европейския механизъм за върховенството на закона, и констатациите ще бъдат използвани в доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2022 г. Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г. беше доразвито, за да се отрази нуждата от допълнителна сравнителна информация (например нова графика за националните проверки за сигурност на съдиите), установена по време на изготвянето на доклада относно върховенството на закона за 2021 г. Данните от информационното табло се използват и за мониторинг на националните планове за възстановяване и устойчивост.

Контекст

Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, което беше въведено през 2013 г., се използва от Комисията за мониторинг на реформите в областта на правосъдието в държавите членки и е част от инструментариума на ЕС в областта на върховенството на закона. Информационното табло е съсредоточено върху трите основни елемента на всяка ефективна правосъдна система:

*Ефикасност: показатели за продължителността на производствата, дела на приключените производства и броя на висящите дела;
*Качество: показатели за достъпността (като правна помощ и съдебни такси), обучението, бюджета, човешките ресурси и цифровизацията;
*Независимост: показатели за усещането за независимост на съдебната власт сред широката общественост и дружествата и за гаранциите, свързани със съдиите и функционирането на националните прокурорски служби.

Както и предходните издания, информационното табло за 2022 г. представя данни от две проучвания на Евробарометър за това как обществеността и дружествата възприемат независимостта на съдебната власт във всяка държава членка.

Констатациите в Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г. бяха взети предвид в специфичната за всяка държава оценка, извършена в контекста на европейския семестър за 2022 г., както и в оценката на плановете за устойчивост и възстановяване на държавите членки, в които се посочват мерки за инвестиции и реформи, които да бъдат финансирани чрез Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). През 2021 г. годишната стратегия за устойчив растеж (в която се определят стратегическите насоки за прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост, гарантиращи, че новата програма за растеж се основава на екологично, цифрово и устойчиво възстановяване) подчерта връзката между ефективните правосъдни системи и бизнес средата в държавите членки. Добре функциониращите и напълно независими правосъдни системи оказват положително въздействие върху решенията за инвестиране и върху готовността на всички участници да стартират инвестиционни проекти.

По силата на програма „Правосъдие“ за периода 2021—2027 г. ЕС предоставя над 300 милиона евро за по-нататъшното развитие на европейското пространство на правосъдие. Той ще допринесе също така за повишаване на ефективността на националните правосъдни системи и за укрепване на върховенството на закона, демокрацията и защитата на основните права, в това число чрез осигуряване на ефективен достъп до правосъдие за гражданите и предприятията. Програмата финансира дейности, включващи обучение за съдии и други практикуващи юристи, взаимно обучение, съдебно сътрудничество и повишаване на осведомеността.

  • доц.д-р Милка Йосифова

    Здравейте! Във връзка с разработване на студия във връзка с ефективността и качеството на българскта съдебна система, моля ако е нъзможно да ми предоставите материали/линкове, от които да намеря отговор, как съдебнат система може да носи отговорност за свои действия и бездействия или взети решения, които според ЕСПЧ са постановени решения, които изцяло и видно прозира крайна некомпетентност на съдебния състав или решения, които явно при един и същи казус е решен в пълна противоположност, което навежда на презумцията за мотивирана корупция.
    Въпрос: Как съдебната система може да носи отговорност, когато ЕСПЧ осъжда България и заплаща българския държавен бюджт, т.е. ние всичките данъкоплатци.
    д-р Милка Йосифова
    Почетен доцент на Академия за иновации и развитие и
    Управител на Сдружение „Европейски старт за изследване, противодйствие и анаализ на корупцията“ (ЕСИПАК)

    • Elina Karpacheva

      Elina Karpacheva

      Уважаема доц.Йосифова, ще се радвам да обсъдим всичко онлайн.
      С Уважение,
      д-р Елина Кърпачева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *