Заключенията показват, че режимът за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма изглежда добре „на хартия“, но има значителни пречки за неговото реално приложение. Резултатите са незадоволителни и не служат за ефективната превенция на финансовите престъпления. Прави впечатление невъзможността на органите на досъдебното производство да използват финансово-разузнавателната информация за успешно наказателно преследване.

Национална оценка на риска съдържа добър първоначален анализ на заплахите от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които е изправена България; обаче липсата на изчерпателни статистически данни за отделните сектори остава значителна пречка за надеждна оценка на риска в България. Възможността за разработване на ефективни политики и стратегии за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма е възпрепятствано от липсата на разбиране на риска и изисква подобрение. Съществуват предизвикателства по отношение на междуведомственото сътрудничество, което е особено възпрепятствано от липсата на необходимите инструменти.

Продължете четенето

Европейският банков орган (ЕБО) публикува днес своето становище относно мащаба и въздействието на програмите за намаляването на риска  в ЕС и стъпките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да се справят с неоправданото отстраняване на риска. Предоставянето на достъп поне до основни финансови продукти и услуги е предпоставка за участие в съвременния икономически и социален живот и отстраняването на риска, когато е неоправдано, може да доведе до финансово изключване на иначе легитимни клиенти и бизнеси. Това от своя страна би повлияло на конкуренцията и финансовата стабилност.

Де-рискингът се отнася до решения, взети от финансовите институции да не предоставят услуги на клиенти в определени рискови категории. Отстраняването на риска може да бъде легитимен инструмент за управление на риска, но може да бъде и признак за неефективно управление на риска от изпиране на пари (ИП) и финансиране на тероризъм (ФТ) с понякога тежки последици.

Продължете четенето

Днес Европейската комисия представи ключова инициатива за борба със злоупотребата с фиктивни дружества с неправомерни данъчни цели. С днешното предложение следва да се гарантира, че дружествата в Европейския съюз, които нямат никаква или имат минимална икономическа дейност, не могат да се възползват от каквито и да било данъчни предимства и не налагат финансова тежест на данъкоплатците. Това също така ще защити равнопоставените условия на конкуренция за по-голямата част от европейските предприятия, които са от ключово значение за възстановяването на ЕС, и ще гарантира, че обикновените данъкоплатци няма да понасят допълнителна финансова тежест поради тези, които се опитват да избегнат плащането на своя справедлив дял.
Продължете четенето

Със съобщение от 7 май 2020 г. бе обявен план на Комисията за действие по отношение на всеобхватната политика на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ)[1], като един от шестте приоритета, върху които се акцентира в документа, е създаването на единен надзорен орган на ниво Европейски съюз (ЕС). Година по-късно, предложението за създаване на орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП)[2] вече е факт и това закономерно извежда на преден план върпоса за очакваното въздействие, което новата структура ще окаже върху задължените лица.

С приемането на 10 юни 1990 г. на Директива 91/308/ЕИО на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари[3] е поставено началото на изграждането на регулаторна рамка на ЕС в областта на БИП, като повече от 30 години по късно, Европейската сметна палата установи, че „На равнището на ЕС се наблюдава институционална разпокъсаност и слаба координация, когато става въпрос за мерки за предотвратяване на ИП/ФТ и за предприемане на действия там, където е бил установен риск”.[4] Констатациите в специалния доклад отговарят на действителната обстановка в ЕС, имайки се предвид придобилите широка публичност случаи на предполагаемо изпиране на пари в рамките на Съюза.[5]

Децентрализираният надзор върху начина, по който задължените лица прилагат правилата за противодействие на изпирането на пари е идентифициран като една от основните причини за високата неефективност на настоящата нормативна уредба, доколкото качеството и ефикасността на надзора не са еднакви в отделните държави членки. В подкрепа на изложеното бяха събрани данни от Европейския банков орган, които впоследствие бяха обективирани в негов доклад от юни 2020 година.[6] Причините за тези различия са свързани с множество фактори, сред които се открояват големината на националния банков сектор, достъпът до необходимите софтуерни продукти и адекватно подготвени експерти в областта на БИП.

Продължете четенето

European Compliance center проведе семинар на тема „Санкциите Магнитски или екстериториално приложение на чужд закон“, за да обясни същността, действието и последиците на американските санкционни режими. Лектор на събитието беше Антон Моисеенко – преподавател по право в Националния австралийски университет, сътрудник в Royal United Services Institute и автор на „Корупцията и таргетираните санкции“. Темата е изключително важна за професионалистите, които работят в сферата на съответствието (compliance) и правоприлагането. Предлагаме ви кратко резюме на основните въпроси, на които лекторът и нашият екип се постараха да намерят отговор.

Продължете четенето

Днес Европейската комисия представи амбициозен пакет от законодателни предложения за засилване на правните норми на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Пакетът включва и предложение за създаване на нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари. Този пакет е част от ангажимента на Комисията за защита на гражданите и финансовата система на ЕС от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Целта на този пакет е да се подобри разкриването на съмнителните операции и дейности и да се поправят нормативните пропуски, използвани от престъпниците за изпиране на незаконните приходи или финансиране на терористични дейности чрез финансовата система. Както бе припомнено в стратегията на ЕС за Съюз на сигурност за 2020—2025 г., засилването на правните норми на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма ще спомогне за защитата на европейците от тероризъм и организирана престъпност.
Продължете четенето

Европейската Комисия представя нова стратегия на ЕС за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху засилване на правоприлагането и съдебното сътрудничество, справяне със структурите на организираната престъпност и престъпленията с висок приоритет, преустановяване на печалбите от престъпна дейност и предприемане на съвременни ответни действия във връзка с технологичния напредък. Организираните престъпни групи продължават да се развиват и усъвършенстват, както се вижда от бързото им адаптиране към коронавирус пандемията, например увеличаването на фалшивите лекарствени продукти и онлайн престъпленията. Организираните престъпни групи, действащи в Европа, извършват разнообразни престъпни дейности, сред които преобладават трафикът на наркотици, организираните престъпления срещу собствеността, измамите, контрабандата, трафикът на хора. През 2019 г. приходите от престъпни дейности на основните престъпни пазари са възлизали на 1 % от БВП на ЕС, което се равнява на 139 милиарда евро.
Продължете четенето

Научните изследвания в областта на икономическата престъпност представят организацията като меч с две остриета. От една страна, организациите биват мамени от своите работници, дискриминирани от корумпирани държавни служители и биват обект на кибератаки, от друга страна, обаче –  организациите са извършителите на престъпления – те укриват данъци, мамят клиентите си и своите конкуренти. Докато финансовите измами, корупцията, престъпленията срещу интелектуалната собственост и други форми на икономическа престъпност причиняват огромни загуби както на отделни организации, така и на обществото като цяло, много от тези престъпления са извършени от самите организации. 

На 4 февруари 2021 г. се проведе онлайн „Вторият зимен симпозиум за икономическа престъпност: Организациите: отвъд жертви и извършители“ (2nd Winter Economic Crime Symposium – Organizations: Beyond Victims and Perpetrators), организиран от Centre for Counter-Fraud Studies на Университета в Портсмут. Събитието имаше за цел да изследва сложната мрежа от взаимоотношения вътре и между корпоративните структури и как ролята на организациите в икономическата престъпност не бива да се свежда единствено до категориите жертви и извършители.

С фокус върху превенцията на противоправните деяния, изявени професионалисти изнесоха основни презентации по редица теми като ефективнитe програми за съответствие и контрол, подкупването на чуждестранни държавни служители и престъпленията срещу интелектуалната собственост. Risk & Compliance Platform Europe беше медиен партньор на събитието. Нашата редакция проследи за вас и обобщи най-интересното от симпозиума в поредица от статии.

Продължете четенето