Борбата с организираната престъпност: нова 5-годишна стратегия за засилване на сътрудничеството в целия ЕС и за по-добро използване на цифровите технологии в разследванията

19 април 2021
Knowledge Base

Европейската Комисия представя нова стратегия на ЕС за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху засилване на правоприлагането и съдебното сътрудничество, справяне със структурите на организираната престъпност и престъпленията с висок приоритет, преустановяване на печалбите от престъпна дейност и предприемане на съвременни ответни действия във връзка с технологичния напредък. Организираните престъпни групи продължават да се развиват и усъвършенстват, както се вижда от бързото им адаптиране към коронавирус пандемията, например увеличаването на фалшивите лекарствени продукти и онлайн престъпленията. Организираните престъпни групи, действащи в Европа, извършват разнообразни престъпни дейности, сред които преобладават трафикът на наркотици, организираните престъпления срещу собствеността, измамите, контрабандата, трафикът на хора. През 2019 г. приходите от престъпни дейности на основните престъпни пазари са възлизали на 1 % от БВП на ЕС, което се равнява на 139 милиарда евро.
Продължете четенето

Whitepaper

Fourthline

KYC Remediation: Грешки и добри практики

05 април 2021

Изискванията на регулаторите задължават банките постоянно да проверяват съществуващите клиенти. Правилно извършен, подобен процес води до събирането на по-подробни данни за клиентите и следователно – до настъпването на по-малко финансови престъпления, но направен по грешния начин –  това може да се окаже огромна загуба на финансови ресурси.

Предлагаме на Вашето внимание този документ относно валидирането на KYC процесите, който може да изтеглите на английски език напълно безплатно като посетител на Risk & Compliance Platform Europe.

Индивидуално предприемачество 2021. Среда за лично развитие и доходност в условия на криза.

29 март 2021

Средата на предприемчивите

Днес хората сме изправени пред предизвикателството да осъществяваме бизнеса си в условията на агресивна икономика, където средата е високо турбулентна, определено трудна за прогнозиране и ежедневно променлива. Трябва бързо и критично да осмислим своята мисия, визия и стратегия. Необходимо е да разглеждаме пазарната ориентация за реализация като цялостна философия, за да можем не само да задоволяваме все по-добре и точно вкуса на своите целеви клиенти и партньори, а и да създаваме нови пазари за своите качества и умения. Успех ще имат онези, които притежават предприемачески дух, стратегическо мислене и управление. Отмина времето, когато уникалното решение или изобретение е достатъчно за финансов успех. Отмина времето, когато достигането на ограничен кръг от потребители са достатъчи за съществуването и нормалното функциониране на компанията. Живеем, творим и се изграждаме в среда на моментална комуникация, бързо сменящо се потребителско мнение, където вече не продукта или услугата следва да е адаптивна, а цялата концепция за финансов успех трябва да се адаптира към постоянно променящият се свят. Предприемачеството се превръща в начин на мислине, в определен подход за решаване на проблеми, а инвестирането като част от всяко бизнес начинание, дори и в най-класическите формати – банкиране, застраховане, недвижимости, наеми, пасивен доход и т.н.

Инвестирането като подход, следва да бъде насочен към всички ресурси– в човешки качества, в суровини, в подобряване на материална база, в по-добри партньорства, във време, в обучения, в нови територии, в ИТ обезпечност, сякаш списъкът е безкраен. В същото време самото инвестиране следва да се разглежда като бизнес модел, начин за развитие на допълнителна доходност в домакинство, или основна дейност или услуга. Съвременните мултинационални компании, с огромна капитализация и стабилен финансов успех вече са с интегрирано материално или нематериално постоянно инвестиране вътре в себе си и навън към клиенти, среда, общество и влияние – следователно този приоритет следва вече да се сведе до индивидуалност и отделна личност преследваща същия успех. Управлявлението на сегмента инвестиране, или обучението и системите за инвестиции, чрез нови подходи, различни гледни точки и конкретизиране на цели и резултати е актуален и мултидисцлиплинарен проблем сведен до една единствена личност и доход, това е и предмет на настоящата разработка.
Продължете четенето

Dr. David Shepherd: „Фалшифицираните продукти причиняват значителна вреда на обществото и на икономиката“

15 март 2021

Научните изследвания в областта на икономическата престъпност представят организацията като меч с две остриета. От една страна, организациите биват мамени от своите работници, дискриминирани от корумпирани държавни служители и биват обект на кибератаки, от друга страна, обаче –  организациите са извършителите на престъпления – те укриват данъци, мамят клиентите си и своите конкуренти. Докато финансовите измами, корупцията, престъпленията срещу интелектуалната собственост и други форми на икономическа престъпност причиняват огромни загуби както на отделни организации, така и на обществото като цяло, много от тези престъпления са извършени от самите организации. 

На 4 февруари 2021 г. се проведе онлайн „Вторият зимен симпозиум за икономическа престъпност: Организациите: отвъд жертви и извършители“ (2nd Winter Economic Crime Symposium – Organizations: Beyond Victims and Perpetrators), организиран от Centre for Counter-Fraud Studies на Университета в Портсмут. Събитието имаше за цел да изследва сложната мрежа от взаимоотношения вътре и между корпоративните структури и как ролята на организациите в икономическата престъпност не бива да се свежда единствено до категориите жертви и извършители.

С фокус върху превенцията на противоправните деяния, изявени професионалисти изнесоха основни презентации по редица теми като ефективнитe програми за съответствие и контрол, подкупването на чуждестранни държавни служители и престъпленията срещу интелектуалната собственост. Risk & Compliance Platform Europe беше медиен партньор на събитието. Нашата редакция проследи за вас и обобщи най-интересното от симпозиума в поредица от статии.

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Senior Regulatory and AML Compliance Specialist

Най-голямата промяна в борбата с корпоративните матрьошки в САЩ?

07 март 2021

Какво бихте направили, ако бяхте корумпирано лице на публична длъжност и търсите начин да изперете пари с криминален произход с минимален риск да бъдете заловени? Бихте създали многопластова структура от дружества фантоми, които да функционират като руски матрьошки. Дружеството съществува само на хартия, не извършва реална търговска дейност, няма служители, няма офис. То е фирма фантом – подобие на легитимен бизнес, което е регистрирано като правна структура, има банкова сметка и активи, но когато се опиташ да откриеш кой е реалният собственик на тези активи, информацията за него е толкова неясна, колкото биха били очертанията на един призрак. 

Същото бихте направили и при много други сценарии, при които целта е да прикритете, че сте краен бенефициер на банкови сметки, инжектирани от финансови инжекции за понякога стотици хиляди долари с престъпен характер. Журналистически разследвания в последните години като LuxLeaks (2014 г.), Panama Papers (2016 г.) и най-скорошните разкрития OpenLux (2021 г.), извадиха на бял свят стотици хиляди такива фантомни дружества, които са намерили своя дом в държави, всеизвестни като данъчен рай, офшорни зони и законодателство, в което банковата тайна е основен елемент. 

Любопитно е, че почти не откриваме американска следа в тези разкрития. Причината е ясна на всички –  САЩ представлява една от най-големите офшорни зони, където основаването на една такава фирма фантом изисква по-малко информация отколкото при подаването на заявление за свидетелство за правоспособност за управление на МПС или заявление за банкова сметка. Конгресът разпознава, че близо 2 милиона дружества биват формирани в САЩ всяка година. В повечето случаи не е необходимо и посочването на нито един собственик. Така гласи още в самото начало Законът за националното разрешение за отбрана(NDAA) за фискалната 2021 г., влязъл в сила в началото на годината, който включва Закона за корпоративна прозрачност (CTA).

Продължете четенето

Peter Y. Solmssen: „Никой не иска да вземе участие в подкуп, защото той се заплаща скъпо.“

03 март 2021

Научните изследвания в областта на икономическата престъпност представят организацията като меч с две остриета.

От една страна, организациите биват мамени от своите служители, дискриминирани от корумпирани държавни служители и биват обект на кибератаки, от друга страна, обаче –  организациите са извършителите на престъпления – те укриват данъци, мамят клиентите си и своите конкуренти. Докато финансовите измами, корупцията, престъпленията срещу интелектуалната собственост и други форми на икономическа престъпност причиняват огромни загуби както на отделни организации, така и на обществото като цяло, много от тези престъпления са извършени от самите организации. 

На 4 февруари 2021 г. се проведе онлайн „Вторият зимен симпозиум за икономическа престъпност: Организациите: отвъд жертви и извършители“ (2nd Winter Economic Crime Symposium – Organizations: Beyond Victims and Perpetrators), организиран от Centre for Counter-Fraud Studies на Университета в Портсмут. Събитието имаше за цел да изследва сложната мрежа от взаимоотношения вътре и между корпоративните структури и как ролята на организациите в икономическата престъпност не бива да се свежда единствено до категориите жертви и извършители.

С фокус върху икономическата престъпност, изявени професионалисти изнесоха основни презентации по редица теми като ефективнитe програми за съответствие и контрол, подкупването на чуждестранни държавни служители и престъпленията срещу интелектуалната собственост. Risk & Compliance Platform Europe беше медиен партньор на събитието. Нашата редакция проследи за вас и обобщи най-интересното от симпозиума в поредица от пет статии.

Продължете четенето

Американският закон Магнитски и новоприетият му европейски еквивалент. Прилики, разлики и очаквания

22 февруари 2021

Автор: Иван Димитров

На 07.12.2020 г. Съветът на Европейския съюз окончателно прие текста на два ключови документа, които създават нова рамка за целенасочени мерки от страна на Европейския съюз в отговор на тежки нарушения на правата на човека в световен мащаб. По-конкретно това са Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета относно ограничителни мерки срещу тежките нарушения на правата на човека и Решение (ОВППС) 2020/1999 на Съвета относно ограничителни мерки срещу тежки нарушения на правата на човека. Тези актове на Съвета бяха шумно рекламирани като европейски еквивалент на т.нар. Закон Магнитски, приет в САЩ. Предвид това е важно да бъдат очертани основните прилики и разлики между американския закон и новата нормативна рамка в Европейския съюз. Нужно е и да се маркират възможните перспективи пред Регламента и Решението на Съвета.

Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

GameStop или революцията на индивидуалните малки инвеститори

14 февруари 2021

** Статията е публикувана за пръв път на сайта на investor.bg – вж. тук.   

GameStop е компания за продажба на компютърни игри, търгувана на Нюйоркската борса. Компанията щеше да е поредната скучна история за търговия на фондовите борси и игрите на къси и дълги позиции между високорискови, професионални инвеститори. Случи се обаче изненада, която беше окачествена отвъд Океана като „луда история“, „масова психоза“, „манипулация на пазара“ и „Понци схема“.

На сцената излезе малкият частен инвеститор, който се превърна в сила на финансовите пазари благодарение на онлайн платформите за търговия като Robinhood, където всеки може да купува и продава акции/финансови инструменти пряко, без да заплаща комисионни на финансови посредници. Обикновените хора скочиха в борсовата търговия, а социалните медии им помогнаха да се съберат и да повлияят на поведението на пазара. Теорията за ефективните финансови пазари (efficient market theory), водени от рационални инвеститори, които правят инвестиции на базата на опит, финансови калкулации и оценка на риска беше разбита. Добре дошли в ерата на „малкия“ инвеститор, чието поведение е ръководено от ирационални цели и мотиви. Огромните колебания в цената на акциите на GameStop онагледиха още веднъж как технологичните иновации (платформи за онлайн търговия като Etrade, WeBull, Robinhood) могат да доведат до революция, която има потенциала да разбие хегемонията на финансовото посредничество, каквото го познаваме.

Продължете четенето

Marta Andreeva

Marta Andreeva

Senior Regulatory and AML Compliance Specialist

По-малко от година до новата Whistleblower Директива: пет съвета как да се подготвим

01 февруари 2021

Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета относно защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза (т. нар. Whistleblower директива) възникна сред пепелта на множество скандали в Европа през последните години. Например, на пръв поглед напълно разнородни по своята същност, случаите Панама Пейпърс (Panama Papers) и „Кембридж Аналитика“ (CambridgeAnalytica) си приличат по два важни елемента. Първият е начинът, по който излязоха наяве пред света – чрез т.нар. whistleblower. Вторият е чудовищните мащаби и накърнените интереси на европейската общност. 

Законодателната инициатива не закъсня и на 16 декември 2019 г. директивата влезе в сила. Нейна основополагаща цел е осигуряване на общи минимални стандарти на защита на лица, подаващи сигнали за нарушения (т.нар. “whistleblowers”) навсякъде в ЕС.  Държавите членки имат срок до декември 2021 г. да приведат своето законодателство в съответствие с новите европейски разпоредби. 

Не само частният бизнес, но и публичният сектор ще бъдат засегнати. Те не бива да чакат да изтекат месеците и дните до края на този срок,  а да започнат подготовката си още сега. В противен случай, те рискуват да им бъдат наложени солидни глоби. 

Какви са практическите особености и има ли „правилни отговори“ и механизми? Настоящата статия дава пет съвета как да се подготвим за новите изисквания.  Продължете четенето

Elina Karpacheva

Elina Karpacheva

Founder of the European Compliance Center

Защо скандалът с AstraZeneca е провал на функцията съответствие в условията на пандемия

28 януари 2021

Фармацевтичните компании в светлината на глобална пандемия се изправят пред сложен пъзел от изисквания, а ефективното съответствие предотвратява не само репутационни и финансови рискове за бизнеса, но и работи в обществен интерес – съхранява живота и здравето на хората. През последните дни нещо явно се случва в AstraZeneca, което изправя на нокти Европейската комисия, а и правителствата на националните държави.

Фармацевтичният гигант няма да може да изпълни договорните си задължения да достави уговорения брой ваксини в определения срок. Правният екип на дружеството ще има доста работа, за да се опита да избегне отговорност или поне да намали дължимите вреди. Като юрист с нетърпение очаквам Европейската комисия да направи договора публичен, за да мога да коментирам неговите клаузи и евентуалните ходове от страна на дружеството и на Комисията. Вероятно спорът ще се заварти около клаузата „best effort“ – какъв е стандартът за полагане на „най- добрите усилия“ при разработване на нова ваксина? Може ли дружеството ще търси ескулпиране поради възникнали непреодолими и непредвидими (форсмажорни) обстоятелства?

Договорното неизпълнение обаче е върха на айсберга, а под повърхността се крие лоша организационна култура и липса на ефективно съответствие.

Продължете четенето