Методология за извършване на оценки на риска на пригодността на компетентните национални органи

20 декември 2020

Европейският банков орган вече има правомощията да надзирава дейността и да координира сътрудничеството между компетентните органи на държавите- членки за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това стана в отговор на финансовите скандали, които разтърсиха Европа през последните години – Danske bank, Deutsche Bank, Swedbank, ABN Amro, ING – които показаха, че единният пазар е невъзможен, ако надзорът и правоприлагането по отношение изпирането на пари е оставен единствено в ръцете на отделните национални държави.

Европейският банков орган (ЕБО) публикува на 17 декември своята методология за извършване на оценки на риска на дейността на компетентните органи на държавите-членки съгласно член 9а от ревизирания Регламент № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган). Тези оценки на риска са част от новата роля на ЕБО да ръководи, координира и надзирава противодействието срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма на ниво ЕС.

Основната цел на подобна оценката на риска е да установи колко добре подготвени са компетентните органи на държавите-членки за справяне с възникващите рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, идентифицирани в наднационалната оценка на риска (SNRA), що се касае до техните стратегии, капацитет и ресурси. Това се прави с оглед предотвратяване на възможността от възникване на бъдещи рискове, както и с оглед навременната и координирана намеса на надзорните органи на държавите – членки за управлението на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма в рамките на единния европейски пазар.

Оценките на риска по член 9а от ревизирания Регламент № 1093/2010 са част от инструментариума за сближаване и мониторинг на ЕБО. Този набор от инструменти включва партньорски оценки (AML peer reviews) и прегледи на изпълнението (AML implementation reviews). Първият инструмент предоставя на ЕБО възможността да се фокусира върху даден въпрос едновременно сред всичките компетентни органи на държавите-членки, докато вторият – представлява цялостна преценка на дейността на конкретен национален надзорен орган по отношение на борбата с изпирането на пари/ финансирането на тероризма, придружена с двустранна комуникация.

По време на идентифициране на рисковете ЕБО ще следва следната пет-степенна процедура:

(1) идентифициране на възникващите рискове с оглед на тяхната оценка;

(2) определяне на обхвата на оценката;

(3) идентифициране на компетентните органи за извършване на оценката;

(4) извършване на самата оценка на риска по член 9а;

(5) публикуване резултатите от оценката на риска в публичен доклад.

В стъпки (1) и (2) ЕБО ще използва за събиране на информация не само наднационалната оценка ка риска (която може да се окаже ограничена по своя обхват), но и следните източници – националните оценки на риска, доклади от мисии в държавите-членки, писма до ЕБО, докладите на Европейската комисия; информация от базите-данни на ЕБО и другите европейски надзорни органи, информация, получена или събрана в контекста на другите дейности и правомощия на ЕБО, информация, свързана с оценки на заплахата, напр. от звената за финансово разузнаване или Европол; информация от Работната група за финансови действия (FATF), взаимните оценки на MONEYVAL и други международни организации, включително Международния валутен фонд, ОИСР или Съветът на Европа / GRECO; информация от подадени сигнали за нередности (whistleblowing) и от реномирани медии.

За повече относно процедурата по оценка – запознайте се сдокумента на ЕБО – тук.

Изпирането на пари има трансграничен характер, защото паричните потоци не могат да бъдат пространствено ограничавани при условията на глобални пазари. Основният риск е, че парите могат да се движат бързо, ако не и незабавно, от една държава в друга, което позволява на престъпниците да подбират юрисдикции (regulatory arrbitrage), избягвайки по този начин отговорността за своите действия.

Предстои да видим как ЕБО ще използва своя нов инструментариум, за да координира и уеднакви усилията на държавите-членки в борбата с изпирането на пари. Оценките на пригодността на надзорните органи са от изключително значение за България, тъй като регулаторите имат тенденцията да проявяват пасивност и страдат от липсата на ресурси при изпълнение на своята дейност.



Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *