Kennisbank

AML - CDD - KYC Artificial Intelligence Basel ERM GDPR Governance - Behavioral Risk - Soft Controls Security 


Намерение: цели и задачи на цифровото десетилетие

09 януари 2023
Knowledge Base

Влезе в сила политическата програма до 2030 г. „Път към цифровото десетилетие“ — механизъм за наблюдение и сътрудничество за постигане на общите цели в областта на цифровата трансформация на Европа до 2030 г. За първи път Европейският парламент, държавите членки и Комисията определиха съвместно конкретни цели и задачи в четирите ключови области — на цифровите умения, на инфраструктурата, включително свързаността, на цифровизацията на предприятията и на обществените услуги онлайн, във връзка с Европейската декларация относно цифровите права и принципи. За да могат да бъдат осъществени до 2030 г., целите и задачите ще бъдат подпомогнати от стартиращия днес цикличен процес за сътрудничество, чрез който ще се проследява напредъкът и ще се определят междинни цели. Програмата също така създава нова рамка за многонационалните проекти, която ще даде възможност държавите членки да обединяват усилията си в областта на цифровите инициативи.

Продължете четенето

Комисията предлага нови правила за предварителната информация за пътниците с цел улесняване на управлението на външните граници и укрепване на вътрешната сигурност

18 декември 2022
Knowledge Base

Днес Комисията предлага нови правила за засилване на използването на предварителна информация за пътниците. Предложението е едно от ключовите действия, набелязани в Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност. ЕС продължава да укрепва своята цялостна архитектура за сигурност, която има за цел подобряване на защитата на гражданите на ЕС, както е демонстрирано и в петия доклад за напредъка на Съюза на сигурност. В доклада се изтъква значителният напредък по изпълнението на стратегията за Съюза на сигурност през последните три години. Описани са важните действия, предприети за укрепване на защитата на критична инфраструктура от физически атаки, кибер атаки и хибридни атаки, както и в борбата с тероризма, радикализацията и организираната престъпност.
Продължете четенето

България, Румъния и Хърватия са готови да участват пълноправно в Шенгенското пространство

27 ноември 2022
Knowledge Base

Комисията призовава Съвета да вземе без по-нататъшно забавяне необходимите решения, за да се даде възможност на България, Румъния и Хърватия да участват пълноправно в Шенгенското пространство. В приетото днес съобщение Комисията прави преглед на стабилните резултати, постигнати от трите държави членки при прилагането на шенгенските правила. От години тези държави членки допринасят значително за доброто функциониране на Шенгенското пространство, включително по време на пандемията и в последно време, когато все още сме изправени пред безпрецедентните последици от войната в Украйна. Въпреки че трите държави членки вече са частично обвързани от шенгенските правила, контролът по вътрешните граници с тези страни не е премахнат и следователно те не се ползват с пълните предимства, които произтичат от това, че са част от Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници. Тези държави членки са задължени да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство и поради това следва да им бъде разрешено да го направят, при положение че отговарят на условията.
Продължете четенето

ЕС засилва действията срещу киберзаплахите

11 ноември 2022
Knowledge Base

Комисията и върховният представител представиха днес съвместно съобщение относно политиката на ЕС за киберотбрана, както и план за действие относно военната мобилност 2.0, за да се предприемат мерки предвид влошаващата се ситуация в областта на сигурността вследствие на агресията на Русия срещу Украйна и да се увеличи капацитетът на ЕС за защита на неговите граждани и инфраструктура. C новата си политика за киберотбрана ЕС ще засили сътрудничеството и инвестициите в киберотбраната с цел по-добра защита, откриване, възпиране и отбрана, насочени срещу нарастващия брой кибератаки. Киберпространството няма граници. Извършените неотдавна кибератаки срещу енергийни мрежи, транспортна инфраструктура и космически активи показват рисковете от тях както за гражданското население, така и за военните. Поради това са необходими повече действия за защита на гражданите, въоръжените сили, гражданските и военните мисии и операции на ЕС срещу киберзаплахи.   Продължете четенето

Плащания: Комисията предлага ускоряване на въвеждането на незабавните плащания в евро

27 октомври 2022
Knowledge Base

Днес Комисията прие законодателно предложение, съгласно което незабавните плащания в евро трябва да бъдат на разположение за всички граждани и предприятия, притежаващи банкова сметка в държавите от ЕС и ЕИП. Целта на предложението е да се направи така, че всички незабавни плащания в евро да бъдат достъпни на поносима цена, сигурни и безпрепятствено обработвани в целия ЕС. Чрез незабавните плащания хората могат да преведат пари по всяко време на деня в рамките на десет секунди. Те са много по-бързи в сравнение с обичайните кредитни преводи, които се получават от доставчиците на платежни услуги само през работно време и достигат сметката на получателя едва на следващия работен ден, като това може да отнеме до три календарни дни. Чрез незабавните плащания значително се повишават скоростта и удобството за потребителите, например при плащане на сметки или получаване на спешни преводи (както при неотложните медицински случаи). Освен това те спомагат за съществено подобряване на паричните потоци и водят до икономии на разходи за предприятията, особено за МСП, в т.ч. търговците на дребно. С тяхна помощ се освобождават парите, които сега са блокирани при движението си във финансовата система (това са т.нар. плаващи преводни средства) и които ще може да бъдат използвани по-бързо за потребление или инвестиции (всеки ден по такъв начин се блокират около 200 милиарда евро). В началото на 2022 г. обаче само 11 % от всички кредитни преводи в евро в ЕС са били незабавни. Целта на това предложение е да се премахнат пречките, които възпрепятстват по-широкото разпространение на незабавните плащания и ползите от тях.

Продължете четенето

Прилагане на правото на ЕС: реализиране на предимствата за гражданите

21 октомври 2022
Knowledge Base

Днес Европейската комисия прие съобщение относно прилагането на правото на ЕС, в което се описва работата ѝ за гарантиране, че правото на ЕС се спазва и че гражданите и предприятията могат да се ползват от едни и същи права в целия ЕС. Благодарение на правилното прилагане на правото на ЕС хората могат да дишат по-чист въздух, да пътуват и работят свободно навсякъде в ЕС или да получат възстановяване на разходите за медицински услуги, получени в чужбина. Правото на ЕС има реално въздействие върху ежедневието на европейците. Ето защо прилагането на правото на ЕС е основен приоритет за Комисията. Усилията на Комисията за насърчаване на спазването започват на ранен етап от изготвянето и приемането на правото на ЕС. Комисията разработи редица мерки в подкрепа на държавите членки, включително практически насоки, финансиране и мониторинг, с което спомага преди всичко за предотвратяване на нарушения на законодателни актове на ЕС. В същото време, при нарушение на правото на ЕС, Комисията не се колебае да предприеме правни действия, като започва производства за установяване на нарушение. През последните години Комисията даде начало на новаторски процедури за защита на основните ценности: равенството, справедливостта и гражданството.

Продължете четенето

Въпросите, които поставя списъкът на Европейския съюз за високорискови трети държави

10 август 2022
Knowledge Base

Глобализацията на световните икономически отношения и либерализирането на капиталовите потоци насърчават добросъвестните икономически оператори да търсят оптималната среда за висока възвръщаемост на инвестициите и търговската си дейност. Същевременно обаче, премахването на ограниченията върху движението на производствените фактори предоставя нови възможности за престъпните организации да прикрият незаконния произход на средствата си, което е оценено от Европейския съюз (ЕС) като заплаха за „вътрешния пазар на Съюза и международното развитие.[1]

Идентифицирането на трети за ЕС държави със съществени дефицити на националната уредба по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма се приема като един от инструментите за защита на правилното функциониране на вътрешния пазар, като механизмът е въведен с Четвъртата директива за противодействие на изпирането на пари.[2]

Продължете четенето

Критичен доклад на MONEYVAL относно ефективността на институционалната рамка за превенция изпирането на пари и финансирането на тероризма в България

04 август 2022
Knowledge Base

Заключенията показват, че режимът за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма изглежда добре „на хартия“, но има значителни пречки за неговото реално приложение. Резултатите са незадоволителни и не служат за ефективната превенция на финансовите престъпления. Прави впечатление невъзможността на органите на досъдебното производство да използват финансово-разузнавателната информация за успешно наказателно преследване.

Национална оценка на риска съдържа добър първоначален анализ на заплахите от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които е изправена България; обаче липсата на изчерпателни статистически данни за отделните сектори остава значителна пречка за надеждна оценка на риска в България. Възможността за разработване на ефективни политики и стратегии за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма е възпрепятствано от липсата на разбиране на риска и изисква подобрение. Съществуват предизвикателства по отношение на междуведомственото сътрудничество, което е особено възпрепятствано от липсата на необходимите инструменти.

Продължете четенето

Престъпните вериги за доставки на фосфати в ЕС

25 юли 2022
Knowledge Base

От международно журналистическо разследване стана ясно, че три български компании – Агрополихим, Афер България и Фертикс – са внасяли фосфати по море от Сирийската арабска република, въпреки че държавата, управлявана от Башар Асад, е под санкциите на САЩ от 2011 г. и на ЕС от 2012 г.  През 2008 г. Агрополихим вече беше публично разобличен за неетичния им внос от Западна Сахара, а през 2021 г. техният карбамид от Украйна беше открит като товар на скандално известния кораб Vera Su, който заседна край Варна. Сред възможните потребители на торовете е „Еврохим агро България“на швейцарската EuroChem Group AG, която доскоро беше еднолична собственост на руския олигарх Андрей Мелниченко. Той беше поставен под санкционния режим на ЕС и Обединеното кралство през март 2022 г. заради войната в Украйна. След това той подари акциите на съпругата си, която през юни тази година също беше поставена в списъка със санкции на ЕС.

Продължете четенето

Агресията на Русия срещу Украйна: ЕС приема пакет за „поддържане и привеждане в съответствие“

21 юли 2022
Knowledge Base

В отговор на продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна днес Съветът прие нови мерки, чиято цел е да се затегнат съществуващите икономически санкции срещу Русия, да се подобри тяхното прилагане и да се повиши тяхната ефективност.

С днешния пакет за „поддържане и привеждане в съответствие“ се въвежда нова забрана за купуване, внос или трансфер, пряко или непряко, на злато, ако то произхожда от Русия и след това е изнесено от Русия в ЕС или в трета страна. Тази забрана обхваща и бижутерийните изделия.

С пакета също се разширява списъкът на контролираните изделия, които могат да допринесат за военното и технологичното усъвършенстване на Русия или за развитието на нейния сектор на отбраната и сигурността, като по този начин се засилва контролът върху износа на технологии с двойна употреба и авангардни технологии.

Продължете четенето