Глобализацията на световните икономически отношения и либерализирането на капиталовите потоци насърчават добросъвестните икономически оператори да търсят оптималната среда за висока възвръщаемост на инвестициите и търговската си дейност. Същевременно обаче, премахването на ограниченията върху движението на производствените фактори предоставя нови възможности за престъпните организации да прикрият незаконния произход на средствата си, което е оценено от Европейския съюз (ЕС) като заплаха за „вътрешния пазар на Съюза и международното развитие.[1]
Идентифицирането на трети за ЕС държави със съществени дефицити на националната уредба по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма се приема като един от инструментите за защита на правилното функциониране на вътрешния пазар, като механизмът е въведен с Четвъртата директива за противодействие на изпирането на пари.[2]