Marta Andreeva

Marta Andreeva

Global Compliance Program Manager

Онлайн екосистема от таланти за милиони: регулирани ли са незаменяемите токъни (NFT)?

28 април 2021

Едва ли в медийното онлайн пространство в момента има нещо по-модерно и по-обсъждано от най-новия феномен от света на криптовалутите “NFT”. Същевременно едва ли има и нещо по-объркващо, мистериозно и неразбрано. 

Само през миналия месец март станахме свидетели на изумителни сделки, които независимо от последващото развитие на NFT пазара, ще останат в историята. Художникът Майк Винкелман, по-известен като Beeple, продаде своята NFT колекция за 69 млн. долара, което го нарежда на трето място за най-скъпо продадена колекция на жив изпълнител. Основателят на Twitter, Джак Патрик Дорси, пък спечели над 2 млн. долара, като продаде първия си пост (tweet) на платформата.

Изкуството по своята същност не е нещо, което може да се постави в рамки. Създаването на изкуство понякога е възприемано като антисоциален акт, осъществяван от малцина гении и творци, останали непреходни във времето като Пикасо или Моцарт например. Типичното пространство, в което обикновените хора могат да се насладят на изкуството, е обичайно концертна или изложбена зала. 

Модерните технологии постепенно промениха това и сближиха цифровото и физическото измерение. Интернет е една неограничена от физическата география виртуална сцена. До тази сцена имаш достъп както като творец, дори без задължително да си гений, за да покажеш своите идеи и изкуство, така и като ценител или колекционер. Начинът и пространството на възприемане и наслаждаване на изкуство изглежда вече не е това, което беше, благодарение на пазара на NFT-та. 

NFT-тата засягат авторско право, защита на личните данни, защита на потребителите, данъчното право, пазара на ценни книжа и инвестиции, както и регулаторния режим за противодействие на пране на пари и санкции. За тези в сферата на управлението на риск и нормативно съответствие, NFT-тата повдига въпроси като регулирани ли са тези „активи“ и какви са рисковете, които носят. Настоящата статия търси отговор на тези въпроси.

Що е то NFT?

Трите букви NFT са съкращение на “non-fungible token” (незаменяеми токени), базирани на блокчейн технологията, която позволява даден дигитален актив да бъде определен като уникален. 

Важна и специфична характеристика тук е уникалността на активите. За да ги разграничим по-лесно от традиционните криптовалути, ще дадем пример и ще направим аналогия с най-известните криптовалути биткойн и етър. Като изключим пазарните условия и произлизащи от тях разлики в цената, един биткойн може да бъде разменен срещу дадено количество етър със същата стойност, като след това бъде заменено отново с един биткойн. На края на транзакцията, вие ще разполагате с абсолютно същото нещо. При пазара на незаменяемите токени говорим за дигитални активи, които са единствени по рода си, точно както във физическото измерение имаме оригинални произведения на изкуството. Един незаменяем токен би могъл да бъде много по-ценен от друг незаменяем токен. 

Незаменяемите токени могат да бъдат продавани и купувани по същия начин както картина на Пикасо или Моне. Разликата е, че при NFT-тата собственикът притежава собственост, която не може да докосне и следователно можем да кажем, че притежава по-скоро сертификат за автентичност за тази собственост, която е записана в мрежата блокчейн. NFT-и може да бъде всяко дигитално нещо – рисунка, снимка, видео, музика, GIF, че и дори съобщения в Twitter, както видяхме.

Пазарът на NFT-та не е нов, но пандемията Covid-19 беше катализатор за криптовалутите и движението NFT. Средната цена за NFT скочи до 4,000 долара през февруари според проучвания на NonFungible.com. Изложбените и концертни зали бяха затворени, артистите потърсиха нови начини да разпространят изкуството си, а колекционерите и феновете, желаещи да подкрепят любимците си – нови начини на похарчат парите си. 

Когато бяхме малки, складирахме плочи и касетки на етажерките вкъщи. От друга страна, собствеността на дадено NFT се съхранява в дигитален портфейл, подобно на криптовалутите. За тези, които гледат на NFT като на нов тип инвестиция или спекулиране с цената на пазара, волативността на пазара би могла да донесе краткосрочна печалба, но и големи и непредвидими загуби. Всичко това води до въпроси около защитата на потребителя, както и рискове от потенциални измами и икономическа престъпност. 

Какви са рисковете при NFT-и?

Престъпниците винаги ще се опитват да открият нови и по-иновативни методи и начини да злоупотребяват с финансовата система с цел пране на пари или друга икономическа престъпност. В последните години сме свидетели на засилено внимание и притеснение от злоупотреби с колекционерски стоки и изкуство с висока стойност и заобикаляне на санкции в тази сфера. Естествено е да сравним какво е общото и по какво се различава тази традиционна търговия на ценни предмети с дигиталното изкуство и незаменияемите токени и потенциалните рискове, които крият. 

Европейската нормативна уредба в лицето на Петата директива относно борбата с изпирането на пари (Директива (ЕС) 2018/843 за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма) включи като задължени лица търговци с произведения на изкуството на стойност над 10 000 евро. В САЩ тези търговци понастоящем не са включени в закона срещу изпиране на пари, но най-новите законодателни инициативи и промени сигнализират, че това вероятно ще се промени. На 9 март американската агенция за борба с финансовите престъпления FinCEN публикува известие, с което отбелязва ясно, че очаква от задължените лица и финансови институции да бъдат наясно, че нелегална дейност чрез търговия с антики и изкуство може да засегне тяхната дейност. 

Следователно заслужава си да отбележим, че тази нелегална дейност чрез търговия с антики и изкуство изобщо не е нов феномен. Напротив, транзакции с висока стойност традиционно се считат за високорискови. Въпреки това, както е видно от казаното до момента, това съвсем не означава, че участниците в такива транзакции, като продажби от  търгове или продажби в галерии, винаги са били предмет на наблюдение и регулация. 

Всъщност традиционната търговия в света на изкуството би могла да се окаже по-рискова от търговията с дигитално изкуство. Докато в първия случай имаме риск от паричен поток дори в брой, при втория случай говорим за проследими потоци в мрежа, базирана на блокчейн технологията. Да, NFT-и търговията се развива и променя с огромна скорост и има потенциала за огромни обеми, но с помощта на технологични решения, много от рисковете на практика биха могли да бъдат минимизирани.  

Регулирани ли са NFT-и?

Международният отговор 

Незаменяемите токени са относително нов феномен и на този етап не са налице ясни очертания дали NFT-и ще попаднат в настоящата регулаторна рамка и какви ще са точните правила. 

На международно ниво Работната група за финансово действие (FATF) разпознава, че незаменяемите токени биха могли да носят определен риск и следователно би било редно да бъдат регулирани. Въпреки, че FATF не е надзорен орган със законодателни и регулаторни функции и правомощия, организацията е от важно международно значение и традиционно е поставяла рамката, която надзорните органи на държавно ниво следват. 

Предварителният доклад на FATF от март тази година „Насоки за риск-базиран подход в сектора на доставчиците на виртуални услуги“ (Draft Updated Guidance for a risk-based approach to virtual assets and VASPs) би могъл да има последствия за незаменяемите токени. Новата версия на доклада изменя определението на виртуални активи от „активи, които са заменяеми“ на „активи, които са конвертируеми и взаимнозаменяеми“, полагайки по този начин основите за регулацията на NFT-тата. 

Организацията поддържа позицията, че гъвкавостта е от особено значение в контекста на виртуалните активи. Според доклада, някои виртуални активи или токени, които на пръв поглед не попадат в тази категория, всъщност могат да бъдат виртуални активи,ако позволяват размяна или прехвърляне на собственост с нарастваща стойност във виртуалното пространство и по този начин създават риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Незаменяемите токени несъмнено са включени в тази обширна дефиниция. 

Европейският отговор 

В Европа, също както на международно ниво, на този етап няма еднозначен отговор на въпроса дали и как са регулирани незаменяемите токени. 

Нормативната разпоредба в сила в Европа е Петата директива относно борбата с изпирането на пари. Директивата определя виртуалните валути като „цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или публичен орган […] и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път”. У нас Директивата беше транспонирана през 2019 г. в Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП). Дали условието да се „търгува“ подсказва, че заменяемост на токените е необходима, за да бъдат те обхванати от нормативната уредба?  

От друга страна, т. нар. “Регламент за пазарите на криптоактиви” (MICA; Markets in Crypto-assets) от 2020 г., предложен като част от пакета за цифровизиране на финансови услуги на ЕС, не споменава такова „условие“. За целите на Регламента, „криптоактив“ е „цифрово представяне на стойност или права, които могат да бъдат прехвърляни и съхранявани електронно посредством технология на разпределения регистър или друга подобна технология“. Това определение е достатъчно обширно, за да включва и незаменяемите токени. 

В същото време, едва откриваме специфични правила в Регламента,

 що се отнася до незаменяеми токени. Става ясно, че Дял II от Регламента изключва емитентите на незаменяеми токени от изготвянето и разпространението на Бяла Книга, тъй като те са „уникални и не са взаимозаменяеми с други криптоактиви“. Това е така поради характеристиката на тези инструменти и това, че даденo NFT-и е предлагано публично на първичен пазар и съответно закупено само от един единствен купувач. 

Възможно е Регламентът MICA да бъде единната нормативна рамка, която всички държави -членки ще следват, що се касае до криптоaктиви и незаменяеми токени, стига да бъде приет и транспониран. На този етап е рано да кажем каква ще бъде съдбата му, но ако бъде приет, то това най-вероятно няма да стане по-рано от 2024 г. 

Американският отговор 

В САЩ американската агенция за борба с финансовите престъпления FinCEN все още не е излязла с конкретна позиция за третирането на незаменяемите токени. Имайки предвид особено засиления интерес към незаменяемите токени в САЩ, това да се случи съвсем скоро обаче е много вероятно. Това е така поради факта, че законът срещу изпиране на пари от 2020 г. (AMLA 2020) разшири определението на бизнес организации, които имат като предмет на своята дейност електронни пари. Дефиницията вече включва бизнес, свързан с обмен или прехвърляне на „стойност, която замества дадена валута“. Американската агенция посочва, че виртуалните валути имат еквивалентна стойност в „истинска“ валута и са способни да служат за заместител на традиционни валути.

По този начин иновативни методи за разплащания и продукти като NFT-и, които възникват, изглежда биха попаднали в обсега на закона. Предстои да разберем как FinCEN ще оцени незаменяемите токени и рисковете те да бъдат използвани като средства за изпиране на пари и други икономически престъпления. 

Какво следва?

Краткият отговор е, че никой не може да каже. Надзорните и правоприлагащи органи се опитват да следят ситуацията и да реагират в реално време. Засиленият интерес даде поле за дискусия на глобално, регионално, а скоро – неминуемо и на национално ниво. От ключово значение ще бъде балансът между техническите възможности и иновация от една страна, и защита на потребителите и борба с икономическата престъпност на NFT-и пазар, от друга. 

Независимо дали ни харесва или не, дали разбираме какво са незаменяемите токени и каква е тяхната стойност, този феномен набира огромна скорост и предстои да видим как ще се развие пазарът и нормативната уредба през следващите няколко години.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *