Националният експертен доклад за България по изследователски проект VIRTEU, финансиран от Европейската комисия – OLAF, е вече достъпен онлайн. Този изчерпателен труд, фокусиран върху взаимовръзките между данъчните престъпления и корупцията в България, е изготвен от Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията и VIRTEU водещ експерт за България, в сътрудничество с Даниела Минева, Хуан Дейвид Абела Осорио, и Кристина Цабала.

Продължете четенето

Автор: Николай Стоянов

Всеки един елемент от една работеща антикорупционна програма има за цел да създаде координирано противодействие срещу всяка корупционна практика или неетично поведение. Това са правила и процедури, които митигират риска както от вътрешни, така и от външни измами. За тяхното правилното имплементиране са отговорни втората (службите по нормативно съответствие) и третата линия на контрол (службите за вътрешен одит).[1]

На първо място следва да се постави Кодекса за поведение за служители, който е и регулаторно заложен с Наредба № 10 на БНБ – чл. 4, ал. 1, т. 10. Такъв тип кодекси трябва да са отправна точка, когато банковият служител не е сигурен как да постъпи. В документа задължително е уреден пътя, по който служителят може да получи ясни насоки – сезирайки прекия си ръководител или службата по нормативно съответствие. Същевременно, макар и преобладаващ с етични принципи, той е скрепен със санкцията „прекратяване на трудовото правоотношение“ поради нарушение на трудовата дисциплина/вътрешните правила на работодателя.[2]

Продължете четенето

Автор: Николай Стоянов, I част 

В съвременното българско общество етиката, деонтологията[1] и конфликта на интереси са подценявани поради социокултурните особености на постсоциалистическия преход и обвързаната с това коренна промяна в ценностната ни система. Същевременно с идеологическия си избор да стане от част от Европейския съюз, Република България следва да спазва определени норми, целящи създаването на етична рамка и предотвратяването на корупционни практики. Постепенно тези нововъведения ще бъдат прокарани във всички важни области на икономиката и науката. За пример може да се дадат измененията в Закона за развитие на академичния състав[2] (ЗРАС) през 2019 г., с които бе създадена Комисия по академична етика към Министерството на образованието и науката. Това на свой ред изискваше такива комисии да започнат работа във всяка една научна организация. Последствията и сътресенията от тези малки на пръв поглед стъпки се усещат включително и в политическото пространство.

В еврозоната, към която българската държава се стреми, има ясни насоки[3] от Европейската централна банка за установяването на етична рамка във всяка една кредитна институция. Такъв пакет от вътрешни правила следва да включва: обща забрана за злоупотреба с вътрешна информация, правила относно избягването на конфликт на интереси, правила относно приемането на подаръци и актове на гостоприемство и др.[4] Заедно те оформят своеобразен щит за всяка една банка/финансова организация, който гарантира доверие, честност и висока степен на интегритет към своите партньори и клиенти. От друга страна, тези вътрешни правила, когато се прилагат напълно, могат да спестят много излишни главоболия на кредитните институции, както и техните регулатори.

Продължете четенето

Европейският банков орган (ЕБО) публикува днес своето становище относно мащаба и въздействието на програмите за намаляването на риска  в ЕС и стъпките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да се справят с неоправданото отстраняване на риска. Предоставянето на достъп поне до основни финансови продукти и услуги е предпоставка за участие в съвременния икономически и социален живот и отстраняването на риска, когато е неоправдано, може да доведе до финансово изключване на иначе легитимни клиенти и бизнеси. Това от своя страна би повлияло на конкуренцията и финансовата стабилност.

Де-рискингът се отнася до решения, взети от финансовите институции да не предоставят услуги на клиенти в определени рискови категории. Отстраняването на риска може да бъде легитимен инструмент за управление на риска, но може да бъде и признак за неефективно управление на риска от изпиране на пари (ИП) и финансиране на тероризъм (ФТ) с понякога тежки последици.

Продължете четенето

Днес Европейската комисия представи ключова инициатива за борба със злоупотребата с фиктивни дружества с неправомерни данъчни цели. С днешното предложение следва да се гарантира, че дружествата в Европейския съюз, които нямат никаква или имат минимална икономическа дейност, не могат да се възползват от каквито и да било данъчни предимства и не налагат финансова тежест на данъкоплатците. Това също така ще защити равнопоставените условия на конкуренция за по-голямата част от европейските предприятия, които са от ключово значение за възстановяването на ЕС, и ще гарантира, че обикновените данъкоплатци няма да понасят допълнителна финансова тежест поради тези, които се опитват да избегнат плащането на своя справедлив дял.
Продължете четенето

Видео записите от българския workshop по проект VIRTEU, спонсориран по програмите на OLAF, са вече публично достъпни онлайн.

По време на семинара, проведен на 29 юни 2021 г., чрез задълбочена дискусия няколко експерта дадоха своите критични оценки въз основа на професионалния си опит относно връзката между данъчните престъпления и корупцията в България. Дискусията имаше за цел да хвърли светлина върху системните слабости в контекста на противопоставянето на подобни криминални явления от правна и практическа гледна точка.

От обсъжданията, които в същото време бяха увлекателни и проницателни, бяха извлечени поредица от важни заключения.

По-специално, първата сесия разгледа феномена на данъчните престъпления в България, адекватността на легалните дефиниции, приложимата правна рамка с оглед оценката на потенциалните недостатъци и добри практики (включително наказателното право), секторната уязвимост на измами и корупция в областта на данъчното облагане.

Втората сесия целеше да разкрие скритите взаимовръзки между корупционните практики и данъчните престъпления, изследвайки теми като факторите, способстващи и улесняващи данъчните престъпления, феномена на „въртящата се врата“, неетично лобиране, упражняването на неправомерно влияние върху политическия процес и подаването на сигнали за нередности.

Продължете четенето

Със съобщение от 7 май 2020 г. бе обявен план на Комисията за действие по отношение на всеобхватната политика на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ)[1], като един от шестте приоритета, върху които се акцентира в документа, е създаването на единен надзорен орган на ниво Европейски съюз (ЕС). Година по-късно, предложението за създаване на орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП)[2] вече е факт и това закономерно извежда на преден план върпоса за очакваното въздействие, което новата структура ще окаже върху задължените лица.

С приемането на 10 юни 1990 г. на Директива 91/308/ЕИО на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари[3] е поставено началото на изграждането на регулаторна рамка на ЕС в областта на БИП, като повече от 30 години по късно, Европейската сметна палата установи, че „На равнището на ЕС се наблюдава институционална разпокъсаност и слаба координация, когато става въпрос за мерки за предотвратяване на ИП/ФТ и за предприемане на действия там, където е бил установен риск”.[4] Констатациите в специалния доклад отговарят на действителната обстановка в ЕС, имайки се предвид придобилите широка публичност случаи на предполагаемо изпиране на пари в рамките на Съюза.[5]

Децентрализираният надзор върху начина, по който задължените лица прилагат правилата за противодействие на изпирането на пари е идентифициран като една от основните причини за високата неефективност на настоящата нормативна уредба, доколкото качеството и ефикасността на надзора не са еднакви в отделните държави членки. В подкрепа на изложеното бяха събрани данни от Европейския банков орган, които впоследствие бяха обективирани в негов доклад от юни 2020 година.[6] Причините за тези различия са свързани с множество фактори, сред които се открояват големината на националния банков сектор, достъпът до необходимите софтуерни продукти и адекватно подготвени експерти в областта на БИП.

Продължете четенето

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗИД ЗППЦК) предвижда въвеждане в националното законодателство на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1503, който цели установяване на еднакви, пропорционални и пряко приложими изисквания за предоставянето на услуги за колективно финансиране по отношение на организацията, лицензирането и надзора върху доставчиците на услуги за колективно финансиране, изисквания към дейността на платформите за колективно финансиране, както и изисквания, свързани с прозрачността и рекламните съобщения във връзка с предоставянето на услуги за колективно финансиране в ЕС. Принципът е закрила на инвеститора и запазване интегритета на финансовите пазари. В широк смисъл Регламентът е част от регулациите, целящи премахване на нелоялни или противозаконни практики в сферата на crowdfunding.

Продължете четенето